TEXT 42
ТЕКСТ 42
Devanagari
Деванагари (азбука)
छित्त्वैनं संशयं योगमातिष्ठोत्तिष्ठ भारत ॥ ४२ ॥
Text
Текст
hṛt-sthaṁ jñānāsinātmanaḥ
chittvainaṁ saṁśayaṁ yogam
ātiṣṭhottiṣṭha bhārata
хр̣т-стхам̇ гя̄на̄сина̄тманах̣
чхиттваинам̇ сам̇шаям̇ йогам
а̄тиш̣т̣хоттиш̣т̣ха бха̄рата
Synonyms
Дума по дума
tasmāt — therefore; ajñāna-sambhūtam — born of ignorance; hṛt-stham — situated in the heart; jñāna — of knowledge; asinā — by the weapon; ātmanaḥ — of the self; chittvā — cutting off; enam — this; saṁśayam — doubt; yogam — in yoga; ātiṣṭha — be situated; uttiṣṭha — stand up to fight; bhārata — O descendant of Bharata.
тасма̄т – затова; агя̄на-самбхӯтам – родени от невежество; хр̣т-стхам – намиращи се в сърцето; гя̄на – на знанието; асина̄ – с оръжието; а̄тманах̣ – на себето; чхиттва̄ – като отрязва; енам – това; сам̇шаям – съмнение; йогам – в йога; а̄тиш̣т̣ха – бъди установен; уттиш̣т̣ха – стани, за да се сражаваш; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата.
Translation
Превод
Therefore the doubts which have arisen in your heart out of ignorance should be slashed by the weapon of knowledge. Armed with yoga, O Bhārata, stand and fight.
Затова с меча на знанието трябва да разсечеш възела на съмненията, възникнали в сърцето ти от невежество. Въоръжен с йога, о, Бха̄рата, стани и се сражавай.
Purport
Пояснение
The yoga system instructed in this chapter is called sanātana-yoga, or eternal activities performed by the living entity. This yoga has two divisions of sacrificial actions: one is called sacrifice of one’s material possessions, and the other is called knowledge of self, which is pure spiritual activity. If sacrifice of one’s material possessions is not dovetailed for spiritual realization, then such sacrifice becomes material. But one who performs such sacrifices with a spiritual objective, or in devotional service, makes a perfect sacrifice. When we come to spiritual activities, we find that these are also divided into two: namely, understanding of one’s own self (or one’s constitutional position), and the truth regarding the Supreme Personality of Godhead. One who follows the path of Bhagavad-gītā as it is can very easily understand these two important divisions of spiritual knowledge. For him there is no difficulty in obtaining perfect knowledge of the self as part and parcel of the Lord. And such understanding is beneficial, for such a person can easily understand the transcendental activities of the Lord. In the beginning of this chapter, the transcendental activities of the Lord were discussed by the Supreme Lord Himself. One who does not understand the instructions of the Gītā is faithless, and is to be considered to be misusing the fragmental independence awarded to him by the Lord. In spite of such instructions, one who does not understand the real nature of the Lord as the eternal, blissful, all-knowing Personality of Godhead is certainly fool number one. Ignorance can be removed by gradual acceptance of the principles of Kṛṣṇa consciousness. Kṛṣṇa consciousness is awakened by different types of sacrifices to the demigods, sacrifice to Brahman, sacrifice in celibacy, in household life, in controlling the senses, in practicing mystic yoga, in penance, in forgoing material possessions, in studying the Vedas and in partaking of the social institution called varṇāśrama-dharma. All of these are known as sacrifice, and all of them are based on regulated action. But within all these activities, the important factor is self-realization. One who seeks that objective is the real student of Bhagavad-gītā, but one who doubts the authority of Kṛṣṇa falls back. One is therefore advised to study Bhagavad-gītā, or any other scripture, under a bona fide spiritual master, with service and surrender. A bona fide spiritual master is in the disciplic succession from time eternal, and he does not deviate at all from the instructions of the Supreme Lord as they were imparted millions of years ago to the sun-god, from whom the instructions of Bhagavad-gītā have come down to the earthly kingdom. One should, therefore, follow the path of Bhagavad-gītā as it is expressed in the Gītā itself and beware of self-interested people after personal aggrandizement who deviate others from the actual path. The Lord is definitely the supreme person, and His activities are transcendental. One who understands this is a liberated person from the very beginning of his study of Bhagavad-gītā.
Йога системата, описана в тази глава, се нарича сана̄тана йога, вечните дейности на живото същество. Тази йога практика включва два вида жертвени дейности: единият е свързан с принасяне в жертва на материални притежания, а другият – със знание за истинското „аз“, което е чиста духовна дейност. Ако жертването на материални притежания не е насочено към духовно познание, то се счита за материална дейност. Но когато тези жертвоприношения се извършват с духовна цел или в предано служене, те стават съвършени. Ако разгледаме духовните дейности, ще видим, че те също се разделят на два вида: разбиране на истинското „аз“ (на своята органично присъща позиция) и на истината за Върховната Божествена Личност. Човек, който следва пътя, начертан от Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, може много лесно да овладее тези два важни раздела на духовното знание. Не му е трудно да разбере, че душата е неразделно свързана с Бога частица. Това знание му носи огромна полза, защото без особени усилия ще разбере и трансценденталните дейности на Бога. В началото на тази глава божествените дейности бяха изложени от самия Върховен Бог. Този, който не разбира наставленията на Гӣта̄, няма вяра и злоупотребява с частичната независимост, дарена му от Бога. И ако въпреки разясненията не осъзнава истинската природа на Бога като вечна, блажена и всезнаеща Върховна Личност, той е несъмнено голям глупак. Невежеството може да се отстрани с постепенно усвояване на принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кр̣ш̣н̣а съзнание се пробужда чрез различните жертвоприношения за полубоговете или за Брахман, в обет за безбрачие или в семеен живот, за контрол над сетивата, в мистичната йога или в аскетизма, в отказа от материални притежания, в изучаване на Ведите или като участие в социалната система варн̣а̄шрама дхарма. Всичко това е жертвоприношение и то има за основа регулираната дейност. Но важното във всички тези дейности е себепознанието. Движен от тази цел, човек наистина разбира Бхагавад-гӣта̄, докато този, който се съмнява в авторитета на Кр̣ш̣н̣а, пропада. Добре е Бхагавад-гӣта̄ или всяко друго свещено писание да се изучава под ръководството на авторитетен духовен учител, с отдаденост и служене. Истинският духовен учител принадлежи към ученическата приемственост, съществуваща от незапомнени времена, и не се отклонява ни най-малко от наставленията на Върховния Бог, предадени преди милиони години на бога на Слънцето и така достигнали земното царство. Ето защо човек трябва да следва пътя, очертан в Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, и да се пази от користни личности, интересуващи се единствено от собствената си слава и отклоняващи другите от истинския път. Бог, извън всяко съмнение, е Върховната Личност и дейностите му са трансцендентални. Всеки, разбрал това, вече е освободена душа още от момента, в който е започнал да изучава Бхагавад-гӣта̄.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Fourth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of Transcendental Knowledge.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четвърта глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Трансценденталното знание“.