Skip to main content

TEXT 4

ТЕКСТ 4

Devanagari

Деванагари (азбука)

अर्जुन उवाच
अपरं भवतो जन्म परं जन्म विवस्वतः ।
कथमेतद्विजानीयां त्वमादौ प्रोक्तवानिति ॥ ४ ॥

Text

Текст

arjuna uvāca
aparaṁ bhavato janma
paraṁ janma vivasvataḥ
katham etad vijānīyāṁ
tvam ādau proktavān iti
арджуна ува̄ча
апарам бхавато джанма
парам джанма вивасватах̣
катхам етад виджа̄нӣя̄м
твам а̄дау проктава̄н ити

Synonyms

Дума по дума

arjunaḥ uvāca — Arjuna said; aparam — junior; bhavataḥ — Your; janma — birth; param — superior; janma — birth; vivasvataḥ — of the sun-god; katham — how; etat — this; vijānīyām — shall I understand; tvam — You; ādau — in the beginning; proktavān — instructed; iti — thus.

арджунах̣ ува̄ча  – Арджуна каза; апарам – по-млад; бхаватах̣ – твое; джанма – раждане; парам – по-висше; джанма – раждане; вивасватах̣ – на бога на Слънцето; катхам – как; етат – това; виджа̄нӣя̄м – ще разбера ли; твам – и; а̄дау – в началото; проктава̄н – обучи; ити – така.

Translation

Превод

Arjuna said: The sun-god Vivasvān is senior by birth to You. How am I to understand that in the beginning You instructed this science to him?

Арджуна каза: Вивасва̄н, богът на Слънцето, се е родил преди теб. Как да разбирам това, че си разкрил тази наука първо на него?

Purport

Коментар

Arjuna is an accepted devotee of the Lord, so how could he not believe Kṛṣṇa’s words? The fact is that Arjuna is not inquiring for himself but for those who do not believe in the Supreme Personality of Godhead or for the demons who do not like the idea that Kṛṣṇa should be accepted as the Supreme Personality of Godhead; for them only Arjuna inquires on this point, as if he were himself not aware of the Personality of Godhead, or Kṛṣṇa. As it will be evident from the Tenth Chapter, Arjuna knew perfectly well that Kṛṣṇa is the Supreme Personality of Godhead, the fountainhead of everything and the last word in transcendence. Of course, Kṛṣṇa also appeared as the son of Devakī on this earth. How Kṛṣṇa remained the same Supreme Personality of Godhead, the eternal original person, is very difficult for an ordinary man to understand. Therefore, to clarify this point, Arjuna put this question before Kṛṣṇa so that He Himself could speak authoritatively. That Kṛṣṇa is the supreme authority is accepted by the whole world, not only at present but from time immemorial, and the demons alone reject Him. Anyway, since Kṛṣṇa is the authority accepted by all, Arjuna put this question before Him in order that Kṛṣṇa would describe Himself without being depicted by the demons, who always try to distort Him in a way understandable to the demons and their followers. It is necessary that everyone, for his own interest, know the science of Kṛṣṇa. Therefore, when Kṛṣṇa Himself speaks about Himself, it is auspicious for all the worlds. To the demons, such explanations by Kṛṣṇa Himself may appear to be strange because the demons always study Kṛṣṇa from their own standpoint, but those who are devotees heartily welcome the statements of Kṛṣṇa when they are spoken by Kṛṣṇa Himself. The devotees will always worship such authoritative statements of Kṛṣṇa because they are always eager to know more and more about Him. The atheists, who consider Kṛṣṇa an ordinary man, may in this way come to know that Kṛṣṇa is superhuman, that He is sac-cid-ānanda-vigraha – the eternal form of bliss and knowledge – that He is transcendental, and that He is above the domination of the modes of material nature and above the influence of time and space. A devotee of Kṛṣṇa, like Arjuna, is undoubtedly above any misunderstanding of the transcendental position of Kṛṣṇa. Arjuna’s putting this question before the Lord is simply an attempt by the devotee to defy the atheistic attitude of persons who consider Kṛṣṇa to be an ordinary human being, subject to the modes of material nature.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна е велик предан на Бога. Как е възможно да се усъмни в думите на Кр̣ш̣н̣а? В действителност Арджуна пита не заради себе си, а заради невярващите във Върховната Божествена Личност и заради демоните, които отказват да приемат, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог. Единствено заради тях Арджуна задава този въпрос, като че ли не знае нищо за Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а. Както ще стане ясно от десета глава, той прекрасно знае, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, източникът на всичко съществуващо и най-висше проявление на Абсолютната Истина. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а се появява на тази земя и като син на Девакӣ. Обикновеният човек трудно ще разбере как при това Той остава все същият Върховен Бог, вечен и изначален. За да изясни този въпрос, Арджуна пита Кр̣ш̣н̣а, така че самият Той да даде авторитетен отговор. От незапомнени времена до днес целият свят приема Кр̣ш̣н̣а за висш авторитет, само демоните го отричат. И тъй като всички приемат Кр̣ш̣н̣а за авторитет, Арджуна поставя този въпрос пред него, за да може Той лично да опише себе си, а не да бъде описван от демони, опитващи се да изопачат истината за него, като го представят по начин, приемлив за тях и последователите им. Всеки има интерес да познава науката за Кр̣ш̣н̣а. Затова, когато Той лично говори за себе си, това е благотворно за всички светове. Подобни обяснения от самия Кр̣ш̣н̣а могат да се сторят странни на демоните, защото те подхождат към Кр̣ш̣н̣а от собствената си гледна точка, но преданите приемат с радост всичко, казано от Бога. Преданите винаги ще благоговеят пред авторитетните наставления на Кр̣ш̣н̣а, защото постоянно се стремят да узнаят все повече и повече за него. Атеистите, приели Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, могат по този начин да узнаят, че Той е свръхчовешко същество, че е сач-чид-а̄нанда-виграха (олицетворение на вечността, блаженството и знанието), че е трансцендентален, че е над влиянието на гун̣ите на материалната природа и се намира извън времето и пространството. Преданите на Кр̣ш̣н̣а, като Арджуна, никога не се съмняват в божествената му природа. Зададеният от Арджуна въпрос е просто опит на един предан да опровергае мнението на атеистите, които считат Кр̣ш̣н̣а за обикновено човешко същество, подвластно на гун̣ите на материалната природа.