TEXT 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
गुणा गुणेषु वर्तन्त इति मत्वा न सज्जते ॥ २८ ॥
Text
Текст
guṇa-karma-vibhāgayoḥ
guṇā guṇeṣu vartanta
iti matvā na sajjate
гун̣а-карма-вибха̄гайох̣
гун̣а̄ гун̣еш̣у вартанта
ити матва̄ на саджате
Synonyms
Дума по дума
tattva-vit — the knower of the Absolute Truth; tu — but; mahā-bāho — O mighty-armed one; guṇa-karma — of works under material influence; vibhāgayoḥ — differences; guṇāḥ — senses; guṇeṣu — in sense gratification; vartante — are being engaged; iti — thus; matvā — thinking; na — never; sajjate — becomes attached.
таттва-вит – който познава Абсолютната Истина; ту – но; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; гун̣а-карма – дейности под влияние на материята; вибха̄гайох̣ – различия; гун̣а̄х̣ – сетива; гун̣еш̣у – в сетивно наслаждение; вартанте – заети; ити – така; матва̄ – мислейки; на – никога; саджате – се привързва.
Translation
Превод
One who is in knowledge of the Absolute Truth, O mighty-armed, does not engage himself in the senses and sense gratification, knowing well the differences between work in devotion and work for fruitive results.
О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетивата си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.
Purport
Пояснение
The knower of the Absolute Truth is convinced of his awkward position in material association. He knows that he is part and parcel of the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, and that his position should not be in the material creation. He knows his real identity as part and parcel of the Supreme, who is eternal bliss and knowledge, and he realizes that somehow or other he is entrapped in the material conception of life. In his pure state of existence he is meant to dovetail his activities in devotional service to the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. He therefore engages himself in the activities of Kṛṣṇa consciousness and becomes naturally unattached to the activities of the material senses, which are all circumstantial and temporary. He knows that his material condition of life is under the supreme control of the Lord; consequently he is not disturbed by all kinds of material reactions, which he considers to be the mercy of the Lord. According to Śrīmad-Bhāgavatam, one who knows the Absolute Truth in three different features – namely Brahman, Paramātmā and the Supreme Personality of Godhead – is called tattva-vit, for he knows also his own factual position in relationship with the Supreme.
Човек, който познава Абсолютната Истина, е наясно с мъчителното си положение в материалното общуване. Той знае, че е частица, неразделно свързана с Върховната Личност, Кр̣ш̣н̣а, и мястото му не е в материалното творение. Такъв човек осъзнава истинската си самоличност и връзка с Върховния – вечното блаженство и знание – и разбира, че по един или друг начин е попаднал в клопката на материалната представа за живота. В чистото си състояние на съществуване той е предопределен за предано служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Затова се заема с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание и по естествен начин става непривързан към случайните и временни дейности на материалните сетива. Той разбира, че житейското му материално положение е под висшия контрол на Бога; и не се смущава от никакви трудности, а ги приема като Божия милост. Според Шрӣмад Бха̄гаватам този, който познава Абсолютната Истина в трите ѝ различни аспекта – Брахман, Парама̄тма̄ и Върховната Божествена Личност – е наричан таттва-вит, защото знае истинската си позиция по отношение на Върховния.