TEXT 16
ТЕКСТ 16
Devanagari
Деванагари (азбука)
अघायुरिन्द्रियारामो मोघं पार्थ स जीवति ॥ १६ ॥
Text
Текст
nānuvartayatīha yaḥ
aghāyur indriyārāmo
moghaṁ pārtha sa jīvati
на̄нувартаятӣха ях̣
агха̄юр индрия̄ра̄мо
могхам̇ па̄ртха са джӣвати
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; pravartitam — established by the Vedas; cakram — cycle; na — does not; anuvartayati — adopt; iha — in this life; yaḥ — one who; agha-āyuḥ — whose life is full of sins; indriya-ārāmaḥ — satisfied in sense gratification; mogham — uselessly; pārtha — O son of Pṛthā (Arjuna); saḥ — he; jīvati — lives.
евам – така; правартитам – установени от Ведите; чакрам – цикъл; на – не извършва; анувартаяти – приема; иха – в този живот; ях̣ – този, който; агха-а̄юх̣ – чийто живот е пълен с грехове; индрия-а̄ра̄мах̣ – удовлетворен от сетивно наслаждение; могхам – безполезно; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄ (Арджуна); сах̣ – той; джӣвати – живее.
Translation
Превод
My dear Arjuna, one who does not follow in human life the cycle of sacrifice thus established by the Vedas certainly leads a life full of sin. Living only for the satisfaction of the senses, such a person lives in vain.
Мой скъпи Арджуна, човек, който не следва установения от Ведите ред на жертвоприношения, несъмнено води живот, изпълнен с грях. Със стремеж единствено към сетивни удоволствия той живее напразно.
Purport
Пояснение
The mammonist philosophy of “work very hard and enjoy sense gratification” is condemned herein by the Lord. Therefore, for those who want to enjoy this material world, the above-mentioned cycle of performing yajñas is absolutely necessary. One who does not follow such regulations is living a very risky life, being condemned more and more. By nature’s law, this human form of life is specifically meant for self-realization, in either of the three ways – namely karma-yoga, jñāna-yoga or bhakti-yoga. There is no necessity of rigidly following the performances of the prescribed yajñas for the transcendentalists who are above vice and virtue; but those who are engaged in sense gratification require purification by the above-mentioned cycle of yajña performances. There are different kinds of activities. Those who are not Kṛṣṇa conscious are certainly engaged in sensory consciousness; therefore they need to execute pious work. The yajña system is planned in such a way that sensory conscious persons may satisfy their desires without becoming entangled in the reaction of sense-gratificatory work. The prosperity of the world depends not on our own efforts but on the background arrangement of the Supreme Lord, directly carried out by the demigods. Therefore, the yajñas are directly aimed at the particular demigods mentioned in the Vedas. Indirectly, it is the practice of Kṛṣṇa consciousness, because when one masters the performance of yajñas one is sure to become Kṛṣṇa conscious. But if by performing yajñas one does not become Kṛṣṇa conscious, such principles are counted as only moral codes. One should not, therefore, limit his progress only to the point of moral codes, but should transcend them, to attain Kṛṣṇa consciousness.
Тук Бог осъжда мамонистката философия: „Работѝ усилено и се наслаждавай на сетивни удоволствия!“. За тези, които искат да се наслаждават в материалния свят, споменатата в предишните стихове поредица от жертвоприношения е абсолютно необходима. Ако не следва такива правила, човек води много рискован живот и бива наказван все по-тежко и по-тежко. Според законите на природата човешката форма на живот е предназначена преди всичко за духовно себепознание по един от трите начина – карма йога, гя̄на йога и бхакти йога. За трансценденталистите, издигнали се над порока и добродетелта, не е нужно стриктно да се придържат към изпълнение на предписаните яги. Но хората, погълнати от сетивни наслаждения, се нуждаят от пречистване с гореспоменатите жертвоприношения. Съществуват различни видове дейност. Тези, които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати, са със сетивно съзнание и за тях е необходимо да извършват благочестиви дейности. Системата от жертвоприношения е изградена по такъв начин, че личностите със сетивно съзнание могат да удовлетворяват своите желания, без да се обвързват с последиците от дейностите си. Благополучието на света не зависи от нашите усилия, а от волята на Върховния Бог, изпълнители на която са полубоговете. Затова ягите са посветени на едни или други полубогове, споменати във Ведите. Макар и косвено, това също е практикуване на Кр̣ш̣н̣а съзнание; когато някой се научи как да изпълнява яги, той непременно ще развие в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Но ако чрез ягя човек не се стреми да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат, тези принципи си остават само обикновени морални правила. Така че не бива да ограничаваме своя духовен напредък единствено до моралните правила, а да се издигнем над тях и да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание.