TEXT 15
ТЕКСТ 15
Devanagari
Деванагари (азбука)
तस्मात्सर्वगतं ब्रह्म नित्यं यज्ञे प्रतिष्ठितम् ॥ १५ ॥
Text
Текст
brahmākṣara-samudbhavam
tasmāt sarva-gataṁ brahma
nityaṁ yajñe pratiṣṭhitam
брахма̄кш̣ара-самудбхавам
тасма̄т сарва-гатам̇ брахма
нитям̇ ягйе пратиш̣т̣хитам
Synonyms
Дума по дума
karma — work; brahma — from the Vedas; udbhavam — produced; viddhi — you should know; brahma — the Vedas; akṣara — from the Supreme Brahman (Personality of Godhead); samudbhavam — directly manifested; tasmāt — therefore; sarva-gatam — all-pervading; brahma — transcendence; nityam — eternally; yajñe — in sacrifice; pratiṣṭhitam — situated.
карма – дейност; брахма – от Ведите; удбхавам – създадени; виддхи – трябва да знаеш; брахма – Ведите; акш̣ара – от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам – пряко проявени; тасма̄т – затова; сарва-гатам – всепроникващият; брахма – трансценденталност; нитям – вечно; ягйе – в жертвоприношение; пратиш̣т̣хитам – установен.
Translation
Превод
Regulated activities are prescribed in the Vedas, and the Vedas are directly manifested from the Supreme Personality of Godhead. Consequently the all-pervading Transcendence is eternally situated in acts of sacrifice.
Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.
Purport
Пояснение
Yajñārtha-karma, or the necessity of work for the satisfaction of Kṛṣṇa only, is more expressly stated in this verse. If we have to work for the satisfaction of the yajña-puruṣa, Viṣṇu, then we must find out the direction of work in Brahman, or the transcendental Vedas. The Vedas are therefore codes of working directions. Anything performed without the direction of the Vedas is called vikarma, or unauthorized or sinful work. Therefore, one should always take direction from the Vedas to be saved from the reaction of work. As one has to work in ordinary life by the direction of the state, one similarly has to work under direction of the supreme state of the Lord. Such directions in the Vedas are directly manifested from the breathing of the Supreme Personality of Godhead. It is said, asya mahato bhūtasya niśvasitam etad yad ṛg-vedo yajur-vedaḥ sāma-vedo ’tharvāṅgirasaḥ. “The four Vedas – namely the Ṛg Veda, Yajur Veda, Sāma Veda and Atharva Veda – are all emanations from the breathing of the great Personality of Godhead.” (Bṛhad-āraṇyaka Upaniṣad 4.5.11) The Lord, being omnipotent, can speak by breathing air, for as it is confirmed in the Brahma-saṁhitā, the Lord has the omnipotence to perform through each of His senses the actions of all other senses. In other words, the Lord can speak through His breathing, and He can impregnate by His eyes. In fact, it is said that He glanced over material nature and thus fathered all living entities. After creating or impregnating the conditioned souls into the womb of material nature, He gave His directions in the Vedic wisdom as to how such conditioned souls can return home, back to Godhead. We should always remember that the conditioned souls in material nature are all eager for material enjoyment. But the Vedic directions are so made that one can satisfy one’s perverted desires, then return to Godhead, having finished his so-called enjoyment. It is a chance for the conditioned souls to attain liberation; therefore the conditioned souls must try to follow the process of yajña by becoming Kṛṣṇa conscious. Even those who have not followed the Vedic injunctions may adopt the principles of Kṛṣṇa consciousness, and that will take the place of performance of Vedic yajñas, or karmas.
В този стих по-отчетливо е изразена идеята на ягя̄ртха-карма, необходимостта от дейност, насочена единствено към удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а. Ако искаме да работим за удовлетворение на ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у, трябва да намерим нужните наставления в брахма, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които очертават насоките за действие. Всичко, извършено без ведическа насока, се нарича викарма – своеволна или греховна дейност. Следователно, за да избегне греховните последици от своята дейност, човек винаги трябва да се ръководи от наставленията на Ведите. Както в ежедневието си работи под ръководството на държавата, така той трябва да работи и под ръководството на върховното управление на Бога. Тези ведически указания са проявени от диханието на Върховната Божествена Личност. Казва се: ася махато бхӯтася нишваситам етад яд р̣г-ведо яджур-ведах̣ са̄ма-ведо 'тхарва̄н̇гирасах̣ – „Четирите Веди – Р̣г Веда, Яджур Веда, Са̄ма Веда и Атхарва Веда – са произлезли от диханието на великата Божествена Личност“ (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад, 4.5.11). Всемогъщият Бог може да говори с диханието си, защото, както потвърждава Брахма сам̇хита̄, Той притежава могъществото да извършва с всяко едно от сетивата си дейностите на другите сетива. Казано другояче, Бог може да говори с диханието си и да опложда с очите си. И наистина, Той поглежда материалната природа и така зачева всички живи същества. След като създава, или по-точно впръсква обусловените души в утробата на материалната природа, Той им дава наставления чрез ведическата мъдрост – как да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Не бива да забравяме, че всички обусловени души в този свят са жадни за материална наслада. Но ведическите предписания са съставени по такъв начин, че следвайки ги, човек да удовлетвори неестествените си желания и когато приключи с т.нар. „наслаждение“, да се завърне при Бога. Това е шансът на обусловените души да постигнат освобождение. Затова те трябва да следват пътя на ягя, като станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Дори тези, които не са следвали предписанията на Ведите, могат да приемат принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание и това ще замести извършването на ведически жертвоприношения.