TEXT 71
ТЕКСТ 71
Devanagari
Деванагари (азбука)
निर्ममो निरहङ्कार स शान्तिमधिगच्छति ॥ ७१ ॥
Text
Текст
pumāṁś carati niḥspṛhaḥ
nirmamo nirahaṅkāraḥ
sa śāntim adhigacchati
пума̄м̇ш чарати них̣спр̣хах̣
нирмамо нирахан̇ка̄рах̣
са ша̄нтим адхигаччхати
Synonyms
Дума по дума
виха̄я – като изоставя; ка̄ма̄н – материални желания за сетивно наслаждение; ях̣ – която; сарва̄н – всички; пума̄н – една личност; чарати – живее; них̣спр̣хах̣ – без желания; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нирахан̇ка̄рах̣ – без фалшиво его; сах̣ – той; ша̄нтим – съвършен мир; адхигаччхати – постига.
Translation
Превод
A person who has given up all desires for sense gratification, who lives free from desires, who has given up all sense of proprietorship and is devoid of false ego – he alone can attain real peace.
Личност, която е изоставила желанията за сетивно наслаждение, живее свободна от желания, отхвърлила е всяко чувство за собственост и се е избавила от фалшивото его – само тя може да постигне истински мир.
Purport
Пояснение
To become desireless means not to desire anything for sense gratification. In other words, desire for becoming Kṛṣṇa conscious is actually desirelessness. To understand one’s actual position as the eternal servitor of Kṛṣṇa, without falsely claiming this material body to be oneself and without falsely claiming proprietorship over anything in the world, is the perfect stage of Kṛṣṇa consciousness. One who is situated in this perfect stage knows that because Kṛṣṇa is the proprietor of everything, everything must be used for the satisfaction of Kṛṣṇa. Arjuna did not want to fight for his own sense satisfaction, but when he became fully Kṛṣṇa conscious he fought because Kṛṣṇa wanted him to fight. For himself there was no desire to fight, but for Kṛṣṇa the same Arjuna fought to his best ability. Real desirelessness is desire for the satisfaction of Kṛṣṇa, not an artificial attempt to abolish desires. The living entity cannot be desireless or senseless, but he does have to change the quality of the desires. A materially desireless person certainly knows that everything belongs to Kṛṣṇa (īśāvāsyam idaṁ sarvam), and therefore he does not falsely claim proprietorship over anything. This transcendental knowledge is based on self-realization – namely, knowing perfectly well that every living entity is an eternal part and parcel of Kṛṣṇa in spiritual identity, and that the eternal position of the living entity is therefore never on the level of Kṛṣṇa or greater than Him. This understanding of Kṛṣṇa consciousness is the basic principle of real peace.
Да се избавим от желанията, означава да не пожелаваме нищо за сетивно наслаждение. С други думи, желанието да станем Кр̣ш̣н̣а осъзнати, е действителната липса на желания. Съвършенство в Кр̣ш̣н̣а съзнание постига този, който е осъзнал своето положение на вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, престанал е да се отъждествява с материалното си тяло и се е отказал от измамното чувство за собственост. Такъв човек знае, че трябва да използва всичко за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а, защото Той е господар на всичко. Арджуна не искал да се сражава заради собственото си удовлетворение, но когато става напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, взема участие в битката, защото Бог иска това от него. Арджуна няма такова желание, но прави това заради Кр̣ш̣н̣а, и то по най-добрия начин. Истинско отсъствие на желания е желанието да се удовлетвори Кр̣ш̣н̣а, а не изкуственият опит да се премахнат желанията. Живото същество не може да престане да желае или да чувства, но трябва да промени качеството на желанията си. Една личност без материални желания знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а (ӣша̄ва̄сям идам̇ сарвам) и затова не предявява собственически права над нищо. Това трансцендентално знание се основава на себереализацията – ясното осъзнаване на факта, че всяко живо същество е вечна неделима част от Кр̣ш̣н̣а, еднаква в духовно отношение с него, а вечната му позиция никога не е на същото или на по-високо ниво от позицията на Кр̣ш̣н̣а. Това разбиране на Кр̣ш̣н̣а съзнание е основният принцип за постигане на истински мир.