Skip to main content

TEXT 62

ТЕКСТ 62

Devanagari

Деванагари (азбука)

ध्यायतो विषयान्पुंसः सङ्गस्तेषूपजायते ।
सङ्गात्सञ्जायते कामः कामात्क्रोधोऽभिजायते ॥ ६२ ॥

Text

Текст

dhyāyato viṣayān puṁsaḥ
saṅgas teṣūpajāyate
saṅgāt sañjāyate kāmaḥ
kāmāt krodho ’bhijāyate
дхя̄ято виш̣ая̄н пумсах̣
сангас теш̣ӯпаджа̄яте
санга̄т сан̃джа̄яте ка̄мах̣
ка̄ма̄т кродхо 'бхиджа̄яте

Synonyms

Дума по дума

dhyāyataḥ — while contemplating; viṣayān — sense objects; puṁsaḥ — of a person; saṅgaḥ — attachment; teṣu — in the sense objects; upajāyate — develops; saṅgāt — from attachment; sañjāyate — develops; kāmaḥ — desire; kāmāt — from desire; krodhaḥ — anger; abhijāyate — becomes manifest.

дхя̄ятах̣ – докато съзерцава; виш̣ая̄н – сетивните обекти; пумсах̣ – на личност; сангах̣ – привързаност; теш̣у – към сетивни обекти; упаджа̄яте – се развива; санга̄т – от привързаност; сан̃джа̄яте – се развива; ка̄мах̣ – желание; ка̄ма̄т – от желанието; кродхах̣ – гняв; абхиджа̄яте – се проявява.

Translation

Превод

While contemplating the objects of the senses, a person develops attachment for them, and from such attachment lust develops, and from lust anger arises.

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът.

Purport

Коментар

One who is not Kṛṣṇa conscious is subjected to material desires while contemplating the objects of the senses. The senses require real engagements, and if they are not engaged in the transcendental loving service of the Lord, they will certainly seek engagement in the service of materialism. In the material world everyone, including Lord Śiva and Lord Brahmā – to say nothing of other demigods in the heavenly planets – is subjected to the influence of sense objects, and the only method to get out of this puzzle of material existence is to become Kṛṣṇa conscious. Lord Śiva was deep in meditation, but when Pārvatī agitated him for sense pleasure, he agreed to the proposal, and as a result Kārtikeya was born. When Haridāsa Ṭhākura was a young devotee of the Lord, he was similarly allured by the incarnation of Māyā-devī, but Haridāsa easily passed the test because of his unalloyed devotion to Lord Kṛṣṇa. As illustrated in the above-mentioned verse of Śrī Yāmunācārya, a sincere devotee of the Lord shuns all material sense enjoyment due to his higher taste for spiritual enjoyment in the association of the Lord. That is the secret of success. One who is not, therefore, in Kṛṣṇa consciousness, however powerful he may be in controlling the senses by artificial repression, is sure ultimately to fail, for the slightest thought of sense pleasure will agitate him to gratify his desires.

ПОЯСНЕНИЕ: Ако не сме в Кр̣ш̣н̣а съзнание, ставаме подвластни на материалните желания, съзерцавайки обектите на сетивата. Сетивата имат нужда да са заети с нещо и ако не са заети с трансцендентално служене на Бога, те си намират материално занимание. В материалния свят всеки, включително Бог Шива и Бог Брахма̄ (да не говорим за другите полубогове на райските планети), е подложен на влиянието на сетивните обекти и единственият начин да се измъкнем от този лабиринт на съществуване, е да станем осъзнати за Кр̣ш̣н̣а. Бог Шива бил потънал в дълбока медитация, когато Па̄рватӣ разпалила в него чувственото желание; той се поддал на изкушението, в резултат на което се родил Ка̄ртикея. Когато Харида̄са Т̣ха̄кура бил млад предан, той също бил съблазняван от въплъщението на Ма̄я̄-девӣ, но лесно преодолял изпитанието благодарение на чистата си преданост към Бог Кр̣ш̣н̣а. От горецитирания стих на Шрӣ я̄муна̄ча̄ря става ясно, че искреният предан се въздържа от материално сетивно наслаждение заради по-висшия вкус от духовно наслаждение в общуването с Бога. В това се крие тайната на успеха. А този, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, колкото и могъщ да е в изкуствения контрол над сетивата си, в крайна сметка е обречен на провал, защото и най-незначителната мисъл за сетивно удоволствие ще го подтикне да удовлетвори желанията си.