TEXT 32
ТЕКСТ 32
Devanagari
Деванагари (азбука)
सुखिनः क्षत्रियाः पार्थ लभन्ते युद्धमीदृशम् ॥ ३२ ॥
Text
Текст
svarga-dvāram apāvṛtam
sukhinaḥ kṣatriyāḥ pārtha
labhante yuddham īdṛśam
сварга-два̄рам апа̄вр̣там
сукхинах̣ кш̣атрия̄х̣ па̄ртха
лабханте юддхам ӣдр̣шам
Synonyms
Дума по дума
ядр̣ччхая̄ – от само себе си; ча – също; упапаннам – достигат до; сварга – на райските планети; два̄рам – врата; апа̄вр̣там – широко отворена; сукхинах̣ – много щастливи; кш̣атрия̄х̣ – членовете на царския род; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; лабханте – постигат; юддхам – война; ӣдр̣шам – като тази.
Translation
Превод
O Pārtha, happy are the kṣatriyas to whom such fighting opportunities come unsought, opening for them the doors of the heavenly planets.
О, Па̄ртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
Purport
Пояснение
As supreme teacher of the world, Lord Kṛṣṇa condemns the attitude of Arjuna, who said, “I do not find any good in this fighting. It will cause perpetual habitation in hell.” Such statements by Arjuna were due to ignorance only. He wanted to become nonviolent in the discharge of his specific duty. For a kṣatriya to be on the battlefield and to become nonviolent is the philosophy of fools. In the Parāśara-smṛti, or religious codes made by Parāśara, the great sage and father of Vyāsadeva, it is stated:
Като учител на целия свят, Бог Кр̣ш̣н̣а осъжда позицията на Арджуна, който казва: „Не виждам нищо добро в това сражение. То ще доведе до вечен живот в ада“. Това изявление на Арджуна се дължи единствено на невежество. При изпълнението на своя дълг той иска да избегне насилието. Но когато един кш̣атрия се намира на бойното поле и не желае да извършва насилие, той изглежда много глупаво. В Пара̄шара смр̣ти – религиозния кодекс, съставен от Пара̄шара, велик мъдрец и баща на Вя̄садева, се казва:
śastra-pāṇiḥ pradaṇḍayan
nirjitya para-sainyādi
kṣitiṁ dharmeṇa pālayet
шастра-па̄н̣их̣ прадан̣д̣аян
нирджитя пара-саиня̄ди
кш̣итим̇ дхармен̣а па̄лайет
“The kṣatriya’s duty is to protect the citizens from all kinds of difficulties, and for that reason he has to apply violence in suitable cases for law and order. Therefore he has to conquer the soldiers of inimical kings, and thus, with religious principles, he should rule over the world.”
„Дългът на кш̣атрия е да предпазва населението от беди и затова в определени случаи той трябва да упражнява насилие, за да поддържа ред и законност. Той трябва да разгроми армията на вражеските царе и да управлява света, като следва религиозните принципи“ (Пара̄шара смр̣ти, 1.61).
Considering all aspects, Arjuna had no reason to refrain from fighting. If he should conquer his enemies, he would enjoy the kingdom; and if he should die in the battle, he would be elevated to the heavenly planets, whose doors were wide open to him. Fighting would be for his benefit in either case.
Откъдето и да погледнем, Арджуна няма причини да се откаже от сражението. Ако победи враговете си, той ще се радва на царство, а ако загине в битката, ще се издигне на райските планети, чиито врати са широко отворени за него. И в двата случая, сражавайки се, той само ще спечели.