TEXT 30
ТЕКСТ 30
Devanagari
Деванагари (азбука)
तस्मात्सर्वाणि भूतानि न त्वं शोचितुमर्हसि ॥ ३० ॥
Text
Текст
dehe sarvasya bhārata
tasmāt sarvāṇi bhūtāni
na tvaṁ śocitum arhasi
дехе сарвася бха̄рата
тасма̄т сарва̄н̣и бхӯта̄ни
на твам̇ шочитум архаси
Synonyms
Дума по дума
dehī — the owner of the material body; nityam — eternally; avadhyaḥ — cannot be killed; ayam — this soul; dehe — in the body; sarvasya — of everyone; bhārata — O descendant of Bharata; tasmāt — therefore; sarvāṇi — all; bhūtāni — living entities (that are born); na — never; tvam — you; śocitum — to lament; arhasi — deserve.
дехӣ – собственикът на тялото; нитям – вечно; авадхях̣ – не може да бъде убита; аям – душата; дехе – в тялото; сарвася – на всеки; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; тасма̄т – затова; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества (които са родени); на – никога; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – си заслужава.
Translation
Превод
O descendant of Bharata, he who dwells in the body can never be slain. Therefore you need not grieve for any living being.
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
Purport
Пояснение
The Lord now concludes the chapter of instruction on the immutable spirit soul. In describing the immortal soul in various ways, Lord Kṛṣṇa establishes that the soul is immortal and the body is temporary. Therefore Arjuna as a kṣatriya should not abandon his duty out of fear that his grandfather and teacher – Bhīṣma and Droṇa – will die in the battle. On the authority of Śrī Kṛṣṇa, one has to believe that there is a soul different from the material body, not that there is no such thing as soul, or that living symptoms develop at a certain stage of material maturity resulting from the interaction of chemicals. Though the soul is immortal, violence is not encouraged, but at the time of war it is not discouraged when there is actual need for it. That need must be justified in terms of the sanction of the Lord, and not capriciously.
Тук Бог завършва наставленията си за безсмъртната душа. Като я описва по различни начини, Кр̣ш̣н̣а утвърждава, че тя е вечна, а тялото – тленно. Затова Арджуна, като кш̣атрия, не бива да изоставя дълга си от страх, че неговият дядо Бхиш̣ма и учителят му Дрон̣а ще загинат в сражението. Осланяйки се на авторитета на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трябва да вярваме, че има душа, различна от тялото; не е вярно, че душата не съществува или че признаците на живот се появяват при определен етап на развитие на материята, в резултат от взаимодействие на химични елементи. Безсмъртието на душата не може да бъде основание за насилие, но по време на война, при истинска нужда, то е допустимо. Тази нужда би трябвало да се определя от Бога, а не произволно.