TEXT 22
ТЕКСТ 22
Devanagari
Деванагари (азбука)
नवानि गृह्णाति नरोऽपराणि ।
तथा शरीराणि विहाय जीर्णा-
न्यन्यानि संयाति नवानि देही ॥ २२ ॥
Text
Текст
navāni gṛhṇāti naro ’parāṇi
tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇāny
anyāni saṁyāti navāni dehī
нава̄ни гр̣хн̣а̄ти наро 'пара̄н̣и
татха̄ шарӣра̄н̣и виха̄я джӣрн̣а̄ни
аня̄ни сам̇я̄ти нава̄ни дехӣ
Synonyms
Дума по дума
vāsāṁsi — garments; jīrṇāni — old and worn out; yathā — just as; vihāya — giving up; navāni — new garments; gṛhṇāti — does accept; naraḥ — a man; aparāṇi — others; tathā — in the same way; śarīrāṇi — bodies; vihāya — giving up; jirṇāni — old and useless; anyāni — different; saṁyāti — verily accepts; navāni — new sets; dehī — the embodied.
ва̄са̄м̇си – дрехи; джӣрн̣а̄ни – стари и износени; ятха̄ – точно както; виха̄я – като оставя; нава̄ни – нови дрехи; гр̣хн̣а̄ти – получава; нарах̣ – човек; апара̄н̣и – други; татха̄ – по същия начин; шарӣра̄н̣и – тела; виха̄я – като изоставя; джирн̣а̄ни – старо и безполезно; аня̄ни – друго; сам̇я̄ти – получава; нава̄ни – нов комплект; дехӣ – въплътен.
Translation
Превод
As a person puts on new garments, giving up old ones, the soul similarly accepts new material bodies, giving up the old and useless ones.
Както човек сменя старите си дрехи с нови, така душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.
Purport
Пояснение
Change of body by the atomic individual soul is an accepted fact. Even the modern scientists who do not believe in the existence of the soul, but at the same time cannot explain the source of energy from the heart, have to accept continuous changes of body which appear from childhood to boyhood and from boyhood to youth and again from youth to old age. From old age, the change is transferred to another body. This has already been explained in a previous verse (2.13).
Това, че индивидуалната душа постоянно сменя тялото си, е общоприет факт. Дори съвременните учени, които не вярват в съществуването на душата, но в същото време не могат да обяснят какъв е източникът на енергия в сърцето, са принудени да признаят постоянните промени на тялото при прехода от детство към юношество, от юношество към младост и от младост към старост. След старостта се преминава в друго тяло. Това вече бе обяснено в предишен стих (2.13).
Transference of the atomic individual soul to another body is made possible by the grace of the Supersoul. The Supersoul fulfills the desire of the atomic soul as one friend fulfills the desire of another. The Vedas, like the Muṇḍaka Upaniṣad, as well as the Śvetāśvatara Upaniṣad, compare the soul and the Supersoul to two friendly birds sitting on the same tree. One of the birds (the individual atomic soul) is eating the fruit of the tree, and the other bird (Kṛṣṇa) is simply watching His friend. Of these two birds – although they are the same in quality – one is captivated by the fruits of the material tree, while the other is simply witnessing the activities of His friend. Kṛṣṇa is the witnessing bird, and Arjuna is the eating bird. Although they are friends, one is still the master and the other is the servant. Forgetfulness of this relationship by the atomic soul is the cause of one’s changing his position from one tree to another, or from one body to another. The jīva soul is struggling very hard on the tree of the material body, but as soon as he agrees to accept the other bird as the supreme spiritual master – as Arjuna agreed to do by voluntary surrender unto Kṛṣṇa for instruction – the subordinate bird immediately becomes free from all lamentations. Both the Muṇḍaka Upaniṣad (3.1.2) and Śvetāśvatara Upaniṣad (4.7) confirm this:
Преминаването на безкрайно малката душа в друго тяло е възможно по милостта на Свръхдушата. Свръхдушата изпълнява желанията на малката душа, както човек изпълнява желанията на приятеля си. Ведите, и по-специално Мун̣д̣ака Упаниш̣ад и Швета̄шватара Упаниш̣ад сравняват душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на едно дърво. Едната птица (малката индивидуална душа) кълве плодовете на дървото, а другата (Кр̣ш̣н̣а) наблюдава приятеля си. Макар че двете птици качествено са еднакви, едната е запленена от плодовете на материалното дърво, докато другата е само свидетел на дейностите й. Кр̣ш̣н̣а е птицата свидетел, Арджуна е птицата, която яде плодовете на материалното дърво. Макар да са приятели, единият винаги остава господар, а другият – слуга. Когато малката душа забрави тези отношения, тя е принудена постоянно да сменя своето положение, прелитайки от дърво на дърво, т.е. преселвайки се от тяло в тяло. Душата (джӣвата), кацнала на дървото на материалното тяло, води тежка борба за съществуване, но щом се съгласи да приеме другата птица за върховен духовен учител – както Арджуна се отдава и моли Кр̣ш̣н̣а за напътствия, – тя незабавно се освобождава от всички страдания. Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (3.1.2) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (4.7) потвърждават това:
’nīśayā śocati muhyamānaḥ
juṣṭaṁ yadā paśyaty anyam īśam
asya mahimānam iti vīta-śokaḥ
'нӣшая̄ шочати мухяма̄нах̣
джуш̣т̣ам̇ яда̄ пашятй аням ӣшам
ася махима̄нам ити вӣта-шоках̣
“Although the two birds are in the same tree, the eating bird is fully engrossed with anxiety and moroseness as the enjoyer of the fruits of the tree. But if in some way or other he turns his face to his friend the Lord and knows His glories – at once the suffering bird becomes free from all anxieties.” Arjuna has now turned his face towards his eternal friend, Kṛṣṇa, and is understanding the Bhagavad-gītā from Him. And thus, hearing from Kṛṣṇa, he can understand the supreme glories of the Lord and be free from lamentation.
„Въпреки че двете птици са на едно и също дърво, птицата, която кълве, постоянно тъгува и се тревожи, защото се опитва да се наслаждава на неговите плодове. Но ако тя по една или друга причина обърне взор към приятеля си, който е самият Бог, и осъзнае величието му, страдащата птица незабавно се освобождава от всички безпокойства.“ Арджуна сега се обръща към вечния си приятел Кр̣ш̣н̣а и разбира Бхагавад-гӣта̄ от него. Докато слуша Кр̣ш̣н̣а, той проумява върховното величие на Бога и престава да скърби.
Arjuna is advised herewith by the Lord not to lament for the bodily change of his old grandfather and his teacher. He should rather be happy to kill their bodies in the righteous fight so that they may be cleansed at once of all reactions from various bodily activities. One who lays down his life on the sacrificial altar, or in the proper battlefield, is at once cleansed of bodily reactions and promoted to a higher status of life. So there was no cause for Arjuna’s lamentation.
В този стих Господ съветва Арджуна да не тъгува, че старият му дядо и учителят му ще сменят телата си. По-скоро е радостно да убие телата им в справедлив бой, за да се пречистят от последиците на различни телесни дейности. Този, който загива в справедлива битка, на мига се пречиства от греховете си и се издига до по-висш стадий на живот, подобно на съществото, убито на жертвения олтар. Така че Арджуна няма причина за скръб.