TEXT 14
ТЕКСТ 14
Devanagari
Деванагари (азбука)
आगमापायिनोऽनित्यास्तांस्तितिक्षस्व भारत ॥ १४ ॥
Text
Текст
śītoṣṇa-sukha-duḥkha-dāḥ
āgamāpāyino ’nityās
tāṁs titikṣasva bhārata
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кха-да̄х̣
а̄гама̄па̄йино 'нитя̄с
та̄м̇с титикш̣асва бха̄рата
Synonyms
Дума по дума
mātrā-sparśāḥ — sensory perception; tu — only; kaunteya — O son of Kuntī; śīta — winter; uṣṇa — summer; sukha — happiness; duḥkha — and pain; dāḥ — giving; āgama — appearing; apāyinaḥ — disappearing; anityāḥ — nonpermanent; tān — all of them; titikṣasva — just try to tolerate; bhārata — O descendant of the Bharata dynasty.
ма̄тра̄-спарша̄х̣ – сетивно възприятие; ту – само; каунтея – о, сине на Кунтӣ; шӣта – зима; уш̣н̣а – лято; сукха – щастие; дух̣кха – страдание; да̄х̣ – причинява; а̄гама – се появява; апа̄йинах̣ – изчезва; анитя̄х̣ – непостоянен; та̄н – всички; титикш̣асва – просто се опитай да търпиш; бха̄рата – о, потомъко на династията на Бхарата.
Translation
Превод
O son of Kuntī, the nonpermanent appearance of happiness and distress, and their disappearance in due course, are like the appearance and disappearance of winter and summer seasons. They arise from sense perception, O scion of Bharata, and one must learn to tolerate them without being disturbed.
О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи невъзмутимо да ги търпи.
Purport
Пояснение
In the proper discharge of duty, one has to learn to tolerate nonpermanent appearances and disappearances of happiness and distress. According to Vedic injunction, one has to take his bath early in the morning even during the month of Māgha (January-February). It is very cold at that time, but in spite of that a man who abides by the religious principles does not hesitate to take his bath. Similarly, a woman does not hesitate to cook in the kitchen in the months of May and June, the hottest part of the summer season. One has to execute his duty in spite of climatic inconveniences. Similarly, to fight is the religious principle of the kṣatriyas, and although one has to fight with some friend or relative, one should not deviate from his prescribed duty. One has to follow the prescribed rules and regulations of religious principles in order to rise up to the platform of knowledge, because by knowledge and devotion only can one liberate himself from the clutches of māyā (illusion).
Човек трябва да се научи да търпи редуването на щастие и нещастие, докато изпълнява задълженията си. Според ведическите предписания трябва да се къпем рано сутрин дори през месец Ма̄гха (януари-февруари). Тогава е много студено, но спазващият религиозните принципи не се колебае да се изкъпе. По същия начин една жена не се колебае да готви в кухнята дори през най-горещите месеци на летния сезон. Задълженията трябва да се изпълняват въпреки неудобствата на климата. Свещен дълг на кш̣атриите е да се сражават, макар понякога да се налага битка с приятел или роднина. Човек не бива да се отклонява от предписаните му задължения. Той трябва да следва установените религиозни принципи, за да придобие съвършено знание, защото единствено със знание и преданост може да се освободи от ноктите на ма̄я̄, илюзията.
The two different names of address given to Arjuna are also significant. To address him as Kaunteya signifies his great blood relations from his mother’s side; and to address him as Bhārata signifies his greatness from his father’s side. From both sides he is supposed to have a great heritage. A great heritage brings responsibility in the matter of proper discharge of duties; therefore, he cannot avoid fighting.
Двете имена, с които е наречен Арджуна, също имат голямо значение. Обръщението „Каунтея“ изразява благородната му кръв по майчина линия, а обръщението „Бха̄рата“ изразява величието му по бащина линия. Предполага се, че Арджуна е наследил и двете страни. Голямото наследство изисква голяма отговорност при изпълнение на задълженията. Така че Арджуна не може да избегне сражението.