TEXTS 51-53
ТЕКСТОВЕ 51 – 53
Devanagari
Деванагари (азбука)
शब्दादीन्विषयांस्त्यक्त्वा रागद्वेषौ व्युदस्य च ॥ ५१ ॥
विविक्तसेवी लघ्वाशी यतवाक्कायमानस: ।
ध्यानयोगपरो नित्यं वैराग्यं समुपाश्रित: ॥ ५२ ॥
अहङ्कारं बलं दर्पं कामं क्रोधं परिग्रहम् ।
विमुच्य निर्मम: शान्तो ब्रह्मभूयाय कल्पते ॥ ५३ ॥
Text
Текст
dhṛtyātmānaṁ niyamya ca
śabdādīn viṣayāṁs tyaktvā
rāga-dveṣau vyudasya ca
дхр̣тя̄тма̄нам̇ ниямя ча
шабда̄дӣн виш̣ая̄м̇с тяктва̄
ра̄га-двеш̣ау вюдася ча
yata-vāk-kāya-mānasaḥ
dhyāna-yoga-paro nityaṁ
vairāgyaṁ samupāśritaḥ
ята-ва̄к-ка̄я-ма̄насах̣
дхя̄на-йога-паро нитям̇
ваира̄гям̇ самупа̄шритах̣
kāmaṁ krodhaṁ parigraham
vimucya nirmamaḥ śānto
brahma-bhūyāya kalpate
ка̄мам̇ кродхам̇ париграхам
вимучя нирмамах̣ ша̄нто
брахма-бхӯя̄я калпате
Synonyms
Дума по дума
buddhyā — with the intelligence; viśuddhayā — fully purified; yuktaḥ — engaged; dhṛtyā — by determination; ātmānam — the self; niyamya — regulating; ca — also; śabda-ādīn — such as sound; viṣayān — the sense objects; tyaktvā — giving up; rāga — attachment; dveṣau — and hatred; vyudasya — laying aside; ca — also; vivikta-sevī — living in a secluded place; laghu-āśī — eating a small quantity; yata — having controlled; vāk — speech; kāya — body; mānasaḥ — and mind; dhyāna-yoga-paraḥ — absorbed in trance; nityam — twenty-four hours a day; vairāgyam — detachment; samupāśritaḥ — having taken shelter of; ahaṅkāram — false ego; balam — false strength; darpam — false pride; kāmam — lust; krodham — anger; parigraham — and acceptance of material things; vimucya — being delivered from; nirmamaḥ — without a sense of proprietorship; śāntaḥ — peaceful; brahma-bhūyāya — for self-realization; kalpate — is qualified.
буддхя̄ – с интелигентност; вишуддхая̄ – напълно пречистен; юктах̣ – зает; дхр̣тя̄ – с решителност; а̄тма̄нам – себето; ниямя – регулира; ча – също; шабда-а̄дӣн – такива като звук; виш̣ая̄н – обектите на сетивата; тяктва̄ – се отказва; ра̄га – привързаност; двеш̣ау – и отвращение; вюдася – изоставя; ча – също; вивикта-севӣ – живее на усамотено място; лагху-а̄шӣ – яде малко; ята – с контрол; ва̄к – реч; ка̄я – тяло; ма̄насах̣ – и ум; дхя̄на-йога-парах̣ – потънал в транс; нитям – двайсет и четири часа в денонощието; ваира̄гям – непривързаност; самупа̄шритах̣ – приел подслон; ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – фалшива сила; дарпам – фалшива гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; париграхам – и алчност; вимучя – освободен от; нирмамах̣ – без чувство за собственост; ша̄нтах̣ – спокоен; брахма-бхӯя̄я – за себепознание; калпате – е достоен.
Translation
Превод
Being purified by his intelligence and controlling the mind with determination, giving up the objects of sense gratification, being freed from attachment and hatred, one who lives in a secluded place, who eats little, who controls his body, mind and power of speech, who is always in trance and who is detached, free from false ego, false strength, false pride, lust, anger, and acceptance of material things, free from false proprietorship, and peaceful – such a person is certainly elevated to the position of self-realization.
Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
Purport
Пояснение
When one is purified by intelligence, he keeps himself in the mode of goodness. Thus one becomes the controller of the mind and is always in trance. He is not attached to the objects of sense gratification, and he is free from attachment and hatred in his activities. Such a detached person naturally prefers to live in a secluded place, he does not eat more than what he requires, and he controls the activities of his body and mind. He has no false ego because he does not accept the body as himself. Nor has he a desire to make the body fat and strong by accepting so many material things. Because he has no bodily concept of life, he is not falsely proud. He is satisfied with everything that is offered to him by the grace of the Lord, and he is never angry in the absence of sense gratification. Nor does he endeavor to acquire sense objects. Thus when he is completely free from false ego, he becomes nonattached to all material things, and that is the stage of self-realization of Brahman. That stage is called the brahma-bhūta stage. When one is free from the material conception of life, he becomes peaceful and cannot be agitated. This is described in Bhagavad-gītā (2.70):
Когато се пречисти чрез интелигентността си, човек се намира в гун̣ата на доброто. Така обуздава ума и винаги е в състояние на транс. Той не се стреми към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече от необходимото и контролира дейностите на тялото и ума си. Няма фалшиво его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък желае да направи тялото си здраво и силно с помощта на материални средства. Понеже няма телесно схващане за живота, той не е фалшиво горд. Удовлетворен е от всичко, което му се предлага по милостта на Бога, и не се дразни от липсата на наслада; нито се стреми към обекти за сетивно наслаждение. Така, освободен напълно от фалшивото его, той загубва привързаността си към материалните неща и тогава осъзнава Брахман. Това ниво се нарича брахма-бхӯта. Когато се освободи от материалното схващане за живота, човек се успокоява и нищо не му пречи. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.70):
samudram āpaḥ praviśanti yadvat
tadvat kāmā yaṁ praviśanti sarve
sa śāntim āpnoti na kāma-kāmī
самудрам а̄пах̣ правишанти ядват
тадват ка̄ма̄ ям̇ правишанти сарве
са ша̄нтим а̄пноти на ка̄ма-ка̄мӣ
“A person who is not disturbed by the incessant flow of desires – that enter like rivers into the ocean, which is ever being filled but is always still – can alone achieve peace, and not the man who strives to satisfy such desires.”
„Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.“