TEXT 7
ТЕКСТ 7
Devanagari
Деванагари (азбука)
मन:षष्ठानीन्द्रियाणि प्रकृतिस्थानि कर्षति ॥ ७ ॥
Text
Текст
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
Synonyms
Дума по дума
mama — My; eva — certainly; aṁśaḥ — fragmental particle; jīva-loke — in the world of conditional life; jīva-bhūtaḥ — the conditioned living entity; sanātanaḥ — eternal; manaḥ — with the mind; ṣaṣṭhāni — the six; indriyāṇi — senses; prakṛti — in material nature; sthāni — situated; karṣati — is struggling hard.
мама – моите; ева – несъмнено; ам̇шах̣ – откъснати частици; джӣва-локе – в света на обусловения живот; джӣва-бхӯтах̣ – обусловеното живо същество; сана̄танах̣ – вечно; манах̣ – с ума; ш̣аш̣т̣ха̄ни – шестте; индрия̄н̣и – сетива; пракр̣ти – в материалната природа; стха̄ни – установено; карш̣ати – се бори усилено.
Translation
Превод
The living entities in this conditioned world are My eternal fragmental parts. Due to conditioned life, they are struggling very hard with the six senses, which include the mind.
Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
Purport
Пояснение
In this verse the identity of the living being is clearly given. The living entity is the fragmental part and parcel of the Supreme Lord – eternally. It is not that he assumes individuality in his conditional life and in his liberated state becomes one with the Supreme Lord. He is eternally fragmented. It is clearly said, sanātanaḥ. According to the Vedic version, the Supreme Lord manifests and expands Himself in innumerable expansions, of which the primary expansions are called viṣṇu-tattva and the secondary expansions are called the living entities. In other words, the viṣṇu-tattva is the personal expansion, and the living entities are the separated expansions. By His personal expansion, He is manifested in various forms like Lord Rāma, Nṛsiṁha-deva, Viṣṇumūrti and all the predominating Deities in the Vaikuṇṭha planets. The separated expansions, the living entities, are eternally servitors. The personal expansions of the Supreme Personality of Godhead, the individual identities of the Godhead, are always present. Similarly, the separated expansions of living entities have their identities. As fragmental parts and parcels of the Supreme Lord, the living entities also have fragmental portions of His qualities, of which independence is one. Every living entity, as an individual soul, has his personal individuality and a minute form of independence. By misuse of that independence one becomes a conditioned soul, and by proper use of independence he is always liberated. In either case, he is qualitatively eternal, as the Supreme Lord is. In his liberated state he is freed from this material condition, and he is under the engagement of transcendental service unto the Lord; in his conditioned life he is dominated by the material modes of nature, and he forgets the transcendental loving service of the Lord. As a result, he has to struggle very hard to maintain his existence in the material world.
В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣сим̇хадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.
The living entities, not only human beings and the cats and dogs, but even the greater controllers of the material world – Brahmā, Lord Śiva and even Viṣṇu – are all parts and parcels of the Supreme Lord. They are all eternal, not temporary manifestations. The word karṣati (“struggling” or “grappling hard”) is very significant. The conditioned soul is bound up, as though shackled by iron chains. He is bound up by the false ego, and the mind is the chief agent which is driving him in this material existence. When the mind is in the mode of goodness, his activities are good; when the mind is in the mode of passion, his activities are troublesome; and when the mind is in the mode of ignorance, he travels in the lower species of life. It is clear, however, in this verse, that the conditioned soul is covered by the material body, with the mind and the senses, and when he is liberated this material covering perishes, but his spiritual body manifests itself in its individual capacity. The following information is there in the Mādhyandināyana-śruti: sa vā eṣa brahma-niṣṭha idaṁ śarīraṁ martyam atisṛjya brahmābhisampadya brahmaṇā paśyati brahmaṇā śṛṇoti brahmaṇaivedaṁ sarvam anubhavati. It is stated here that when a living entity gives up this material embodiment and enters into the spiritual world, he revives his spiritual body, and in his spiritual body he can see the Supreme Personality of Godhead face to face. He can hear and speak to Him face to face, and he can understand the Supreme Personality as He is. From smṛti also it is understood, vasanti yatra puruṣāḥ sarve vaikuṇṭha-mūrtayaḥ: in the spiritual planets everyone lives in bodies featured like the Supreme Personality of Godhead’s. As far as bodily construction is concerned, there is no difference between the part-and-parcel living entities and the expansions of viṣṇu-mūrti. In other words, at liberation the living entity gets a spiritual body by the grace of the Supreme Personality of Godhead.
Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахма̄, Господ Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гун̣ата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам̇ шарӣрам̇ мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам̇ сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бха̄гаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.
The words mamaivāṁśaḥ (“fragmental parts and parcels of the Supreme Lord”) are also very significant. The fragmental portion of the Supreme Lord is not like some material broken part. We have already understood in the Second Chapter that the spirit cannot be cut into pieces. This fragment is not materially conceived. It is not like matter, which can be cut into pieces and joined together again. That conception is not applicable here, because the Sanskrit word sanātana (“eternal”) is used. The fragmental portion is eternal. It is also stated in the beginning of the Second Chapter that in each and every individual body the fragmental portion of the Supreme Lord is present (dehino ’smin yathā dehe). That fragmental portion, when liberated from the bodily entanglement, revives its original spiritual body in the spiritual sky in a spiritual planet and enjoys association with the Supreme Lord. It is, however, understood here that the living entity, being the fragmental part and parcel of the Supreme Lord, is qualitatively one with the Lord, just as the parts and parcels of gold are also gold.
Думите мамаива̄м̇шах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.