TEXTS 22-25
ТЕКСТОВЕ 22 – 25
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रकाशं च प्रवृत्तिं च मोहमेव च पाण्डव ।
न द्वेष्टि सम्प्रवृत्तानि न निवृत्तानि काङ्क्षति ॥ २२ ॥
उदासीनवदासीनो गुणैर्यो न विचाल्यते ।
गुणा वर्तन्त इत्येवं योऽवतिष्ठति नेङ्गते ॥ २३ ॥
समदु:खसुख: स्वस्थ: समलोष्टाश्मकाञ्चन: ।
तुल्यप्रियाप्रियो धीरस्तुल्यनिन्दात्मसंस्तुति: ॥ २४ ॥
मानापमानयोस्तुल्यस्तुल्यो मित्रारिपक्षयो: ।
सर्वारम्भपरित्यागी गुणातीत: स उच्यते ॥ २५ ॥
Text
Текст
prakāśaṁ ca pravṛttiṁ ca
moham eva ca pāṇḍava
na dveṣṭi sampravṛttāni
na nivṛttāni kāṅkṣati
прака̄шам̇ ча правр̣ттим̇ ча
мохам ева ча па̄н̣д̣ава
на двеш̣т̣и самправр̣тта̄ни
на нивр̣тта̄ни ка̄н̇кш̣ати
guṇair yo na vicālyate
guṇā vartanta ity evaṁ
yo ’vatiṣṭhati neṅgate
гун̣аир йо на вича̄ляте
гун̣а̄ вартанта итй евам̇
йо 'ватиш̣т̣хати нен̇гате
sama-loṣṭāśma-kāñcanaḥ
tulya-priyāpriyo dhīras
tulya-nindātma-saṁstutiḥ
сама-лош̣т̣а̄шма-ка̄н̃чанах̣
туля-прия̄прийо дхӣрас
туля-нинда̄тма-сам̇стутих̣
tulyo mitrāri-pakṣayoḥ
sarvārambha-parityāgī
guṇātītaḥ sa ucyate
тульо митра̄ри-пакш̣айох̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
гун̣а̄тӣтах̣ са учяте
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — the Supreme Personality of Godhead said; prakāśam — illumination; ca — and; pravṛttim — attachment; ca — and; moham — illusion; eva ca — also; pāṇḍava — O son of Pāṇḍu; na dveṣṭi — does not hate; sampravṛttāni — although developed; na nivṛttāni — nor stopping development; kāṅkṣati — desires; udāsīna-vat — as if neutral; āsīnaḥ — situated; guṇaiḥ — by the qualities; yaḥ — one who; na — never; vicālyate — is agitated; guṇāḥ — the qualities; vartante — are acting; iti evam — knowing thus; yaḥ — one who; avatiṣṭhati — remains; na — never; iṅgate — flickers; sama — equal; duḥkha — in distress; sukhaḥ — and happiness; sva-sthaḥ — being situated in himself; sama — equally; loṣṭa — a lump of earth; aśma — stone; kāñcanaḥ — gold; tulya — equally disposed; priya — to the dear; apriyaḥ — and the undesirable; dhīraḥ — steady; tulya — equal; nindā — in defamation; ātma-saṁstutiḥ — and praise of himself; māna — in honor; apamānayoḥ — and dishonor; tulyaḥ — equal; tulyaḥ — equal; mitra — of friends; ari — and enemies; pakṣayoḥ — to the parties; sarva — of all; ārambha — endeavors; parityāgī — renouncer; guṇa-atītaḥ — transcendental to the material modes of nature; saḥ — he; ucyate — is said to be.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; прака̄шам – просветление; ча – и; правр̣ттим – привързаност; ча – и; мохам – илюзия; ева ча – също; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; на двеш̣т̣и – не мрази; самправр̣тта̄ни – въпреки че са развили; на нивр̣тта̄ни – нито спира развитието; ка̄н̇кш̣ати – желае; уда̄сӣна-ват – сякаш е безучастен; а̄сӣнах̣ – установен; гун̣аих̣ – от качествата; ях̣ – този; на – никога; вича̄ляте – е обезпокоен; гун̣а̄х̣ – качествата; вартанте – действат; ити евам – като знае; ях̣ – този, който; аватиш̣т̣хати – остава; на – никога; ин̇гате – трепва; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; сва-стхах̣ – самовглъбен; сама – еднакво; лош̣т̣а – буца пръст; ашма – камък; ка̄н̃чанах̣ – злато; туля – еднакво разположен; прия – към желаното; априях̣ – и нежеланото; дхӣрах̣ – устойчиво; туля – еднакъв; нинда̄ – в позор; а̄тма-сам̇стутих̣ – и възхвала; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие; тулях̣ – еднакво; тулях̣ – еднакво; митра – на приятели; ари – и врагове; пакш̣айох̣ – на групите; сарва – от всички; а̄рамбха – стремежи; паритя̄гӣ – отказал се; гун̣а-атӣтах̣ – трансцендентален към гун̣ите; сах̣ – той; учяте – се казва.
Translation
Превод
The Supreme Personality of Godhead said: O son of Pāṇḍu, he who does not hate illumination, attachment and delusion when they are present or long for them when they disappear; who is unwavering and undisturbed through all these reactions of the material qualities, remaining neutral and transcendental, knowing that the modes alone are active; who is situated in the self and regards alike happiness and distress; who looks upon a lump of earth, a stone and a piece of gold with an equal eye; who is equal toward the desirable and the undesirable; who is steady, situated equally well in praise and blame, honor and dishonor; who treats alike both friend and enemy; and who has renounced all material activities – such a person is said to have transcended the modes of nature.
Върховната Божествена Личност каза: О, сине на Па̄н̣д̣у, този, който не мрази просветлението, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от последиците на материалните качества, оставайки безучастен и трансцендентален, защото знае, че единствено гун̣ите действат; който е самовглъбен и понася еднакво щастието и нещастието; който не намира разлика между шепата пръст, камъка и парчето злато; който еднакво приема желаното и нежеланото; който е устойчив и спокоен пред похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг; и се е отрекъл от всички материални дейности – за такава личност казват, че се е издигнала над гун̣ите на природата.
Purport
Пояснение
Arjuna submitted three different questions, and the Lord answers them one after another. In these verses, Kṛṣṇa first indicates that a person transcendentally situated has no envy and does not hanker for anything. When a living entity stays in this material world embodied by the material body, it is to be understood that he is under the control of one of the three modes of material nature. When he is actually out of the body, then he is out of the clutches of the material modes of nature. But as long as he is not out of the material body, he should be neutral. He should engage himself in the devotional service of the Lord so that his identity with the material body will automatically be forgotten. When one is conscious of the material body, he acts only for sense gratification, but when one transfers the consciousness to Kṛṣṇa, sense gratification automatically stops. One does not need this material body, and he does not need to accept the dictations of the material body. The qualities of the material modes in the body will act, but as spirit soul the self is aloof from such activities. How does he become aloof? He does not desire to enjoy the body, nor does he desire to get out of it. Thus transcendentally situated, the devotee becomes automatically free. He need not try to become free from the influence of the modes of material nature.
Арджуна задава три различни въпроса и Бог отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кр̣ш̣н̣а посочва най-напред, че една трансцендентална личност не завижда на никого и не копнее за нищо. В материалния свят въплътеното живо същество се намира под влиянието на една от гун̣ите на природата. Извън тялото си то е и извън лапите на материалните гун̣и. Но докато се намира в материално тяло, би трябвало да бъде безучастно. То би трябвало да се заеме с предано служене на Бога, така че отъждествяването с материалното тяло постепенно да бъде забравено. Когато има съзнание само за материалното, човек действа за сетивно наслаждение, но ако пренасочи съзнанието си към Кр̣ш̣н̣а, наслаждаването на сетивата естествено отмира. Ние не се нуждаем от това материално тяло и няма защо да се подчиняваме на неговите изисквания. Качествата на материалните гун̣и в тялото ще продължават да действат, но като вечна душа себето остава безучастно към тези дейности. Как остава безучастно? То нито желае да се наслаждава на тялото, нито желае да го напусне. Така, трансцендентално установен, преданият се освобождава от само себе си; не е необходимо да полага усилия, за да отхвърли влиянието на материалните гун̣и.
The next question concerns the dealings of a transcendentally situated person. The materially situated person is affected by so-called honor and dishonor offered to the body, but the transcendentally situated person is not affected by such false honor and dishonor. He performs his duty in Kṛṣṇa consciousness and does not mind whether a man honors or dishonors him. He accepts things that are favorable for his duty in Kṛṣṇa consciousness, otherwise he has no necessity of anything material, either a stone or gold. He takes everyone as his dear friend who helps him in his execution of Kṛṣṇa consciousness, and he does not hate his so-called enemy. He is equally disposed and sees everything on an equal level because he knows perfectly well that he has nothing to do with material existence. Social and political issues do not affect him, because he knows the situation of temporary upheavals and disturbances. He does not attempt anything for his own sake. He can attempt anything for Kṛṣṇa, but for his personal self he does not attempt anything. By such behavior one becomes actually transcendentally situated.
Следващият въпрос се отнася до поведението на трансцендентално установената личност. Материалистът се влияе от така наречените чест и безчестие, отнасящи се до тялото, но трансцендентално установеният е безразличен към фалшивите чест и позор. Той изпълнява дълга си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се интересува дали хората го почитат, или хулят. Приема нещата, благоприятни за задълженията му в Кр̣ш̣н̣а съзнание, а иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Във всеки вижда свой приятел, който му помага в Кр̣ш̣н̣а съзнание, и не изпитва омраза към въображаем враг. Отнася се еднакво към всички и възприема всичко на едно и също ниво, защото отлично знае, че самият той няма нищо общо с материалното съществуване. Събитията от социалния и политическия живот не го засягат, защото познава същността на преходните катаклизми и вълнения. Той не предприема нищо заради себе си. Заради Кр̣ш̣н̣а е готов на всичко, но за себе си не прави нищо. С такова поведение човек става действително трансцендентален.