Skip to main content

TEXT 5

ТЕКСТ 5

Devanagari

Деванагари (азбука)

ऋषिभिर्बहुधा गीतं छन्दोभिर्विविधै: पृथक् ।
ब्रह्मसूत्रपदैश्चैव हेतुमद्भ‍िर्विनिश्चितै: ॥ ५ ॥

Text

Текст

ṛṣibhir bahudhā gītaṁ
chandobhir vividhaiḥ pṛthak
brahma-sūtra-padaiś caiva
hetumadbhir viniścitaiḥ
р̣ш̣бхир бахудха̄ гӣтам
чхандобхир вивидхаих̣ пр̣тхак
брахма сӯтра-падаиш чаива
хетумадбхир винишчитаих̣

Synonyms

Дума по дума

ṛṣibhiḥ — by the wise sages; bahudhā — in many ways; gītam — described; chandobhiḥ — by Vedic hymns; vividhaiḥ — various; pṛthak — variously; brahma-sūtra — of the Vedānta; padaiḥ — by the aphorisms; ca — also; eva — certainly; hetu-madbhiḥ — with cause and effect; viniścitaiḥ — certain.

р̣ш̣ибхих̣ – от мъдреците; бахудха̄ – по много начини; гӣтам – описани; чхандобхих̣ – с ведически химни; вивидхаих̣ – различни; пр̣тхак – различно; брахма сӯтра – на Веда̄нта; падаих̣ – със сентенциите; ча – също; ева – несъмнено; хету-мадбхих̣ – с причината и следствието; винишчитаих̣ – сигурен.

Translation

Превод

That knowledge of the field of activities and of the knower of activities is described by various sages in various Vedic writings. It is especially presented in Vedānta-sūtra with all reasoning as to cause and effect.

Знанието за полето на дейностите и за познавача на дейностите е описано от много мъдреци в различни ведически произведения. То е представено главно във Веда̄нта сӯтра, където са разкрити всички причинно-следствени зависимости.

Purport

Коментар

The Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, is the highest authority in explaining this knowledge. Still, as a matter of course, learned scholars and standard authorities always give evidence from previous authorities. Kṛṣṇa is explaining this most controversial point regarding the duality and nonduality of the soul and the Supersoul by referring to a scripture, the Vedānta, which is accepted as authority. First He says, “This is according to different sages.” As far as the sages are concerned, besides Himself, Vyāsadeva (the author of the Vedānta-sūtra) is a great sage, and in the Vedānta-sūtra duality is perfectly explained. And Vyāsadeva’s father, Parāśara, is also a great sage, and he writes in his books of religiosity, aham tvaṁ ca tathānye.… “we – you, I and the various other living entities – are all transcendental, although in material bodies. Now we are fallen into the ways of the three modes of material nature according to our different karma. As such, some are on higher levels, and some are in the lower nature. The higher and lower natures exist due to ignorance and are being manifested in an infinite number of living entities. But the Supersoul, which is infallible, is uncontaminated by the three qualities of nature and is transcendental.” Similarly, in the original Vedas, a distinction between the soul, the Supersoul and the body is made, especially in the Kaṭha Upaniṣad. There are many great sages who have explained this, and Parāśara is considered principal among them.

ПОЯСНЕНИЕ: Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е най-висшият авторитет в тълкуването на това знание. Въпреки това обичайно е компетентните учени и авторитети да привеждат доказателства от предшестващите ги авторитети. Кр̣ш̣н̣а обяснява спорния въпрос за различието и единството на душата и Свръхдушата, като се позовава на Веда̄нта, която се приема за авторитетна книга. Най-напред Той казва: „Това е според различните мъдреци“. Що се отнася до мъдреците, освен него самия, велик мъдрец е и Вя̄садева (авторът на Веда̄нта сӯтра). Във Веда̄нта сӯтра се дава съвършено обяснение на двойствеността. Бащата на Вя̄садева, Пара̄шара, също велик мъдрец, пише в книгите си по религия: ахам твам ча татха̄нйе… – „Ние – ти, аз и другите живи същества – всички сме трансцендентални, въпреки че се намираме в материални тела. Сега сме попаднали под влияние на трите гун̣и на материалната природа според индивидуалната ни карма. Затова някои имат по-висша позиция, а други – по-нисша. По-висшите и по-нисшите форми съществуват поради невежество и се проявяват в неограничен брой живи същества. Но Свръхдушата е непогрешима, не е замърсена от трите качества на природата и е трансцендентална“. Същото разграничение между душата, Свръхдушата и тялото се прави и в най-древните Веди, и по-специално в Кат̣ха-Упаниш̣ад. Има много велики мъдреци, които са обяснявали това, и Пара̄шара е приеман за най-авторитетен между тях.

The word chandobhiḥ refers to the various Vedic literatures. The Taittirīya Upaniṣad, for example, which is a branch of the Yajur Veda, describes nature, the living entity and the Supreme Personality of Godhead.

Думата чхандобхих̣ се отнася до различните ведически произведения. Например Таиттирӣя Упаниш̣ад, който е част от Яджур Веда, описва природата, живото същество и Върховния Бог.

As stated before, kṣetra is the field of activities, and there are two kinds of kṣetra-jña: the individual living entity and the supreme living entity. As stated in the Taittirīya Upaniṣad (2.5), brahma pucchaṁ pratiṣṭhā. There is a manifestation of the Supreme Lord’s energy known as anna-maya, dependence upon food for existence. This is a materialistic realization of the Supreme. Then, in prāṇa-maya, after realizing the Supreme Absolute Truth in food, one can realize the Absolute Truth in the living symptoms or life forms. In jñāna-maya, realization extends beyond the living symptoms to the point of thinking, feeling and willing. Then there is Brahman realization, called vijñāna-maya, in which the living entity’s mind and life symptoms are distinguished from the living entity himself. The next and supreme stage is ānanda-maya, realization of the all-blissful nature. Thus there are five stages of Brahman realization, which are called brahma puccham. Out of these, the first three – anna-maya, prāṇa-maya and jñāna-maya – involve the fields of activities of the living entities. Transcendental to all these fields of activities is the Supreme Lord, who is called ānanda-maya. The Vedānta-sūtra also describes the Supreme by saying, ānanda-mayo ’bhyāsāt: the Supreme Personality of Godhead is by nature full of joy. To enjoy His transcendental bliss, He expands into vijñāna-maya, prāṇa-maya, jñāna-maya and anna-maya. In the field of activities the living entity is considered to be the enjoyer, and different from him is the ānanda-maya. That means that if the living entity decides to enjoy in dovetailing himself with the ānanda-maya, then he becomes perfect. This is the real picture of the Supreme Lord as the supreme knower of the field, the living entity as the subordinate knower, and the nature of the field of activities. One has to search for this truth in the Vedānta-sūtra, or Brahma-sūtra.

Както вече беше обяснено, кш̣етра е полето на дейностите и съществуват два вида кш̣етра-гя: индивидуалното живо същество и върховното живо същество. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.5.1) се казва: брахма пуччхам пратиш̣т̣ха̄. Първоначално енергията на Върховния Бог се проявява като анна-мая, т.е. зависимостта на съществуванието ни от храната. Това е материалистическо осъзнаване на Върховния. След постигане на Абсолютната Истина под формата на храна човек може да я осъзнае като пра̄н̣а-мая – в признаците на живот или в различните форми на живот. А на равнището гя̄на-мая живото същество не само осъзнава различните проявления на живота, но започва да мисли, да чувства и да желае. След това идва Брахман реализация, наречена вигя̄на-мая; при нея живото същество престава да отъждествява себе си с ума и признаците на живот в тялото. Следващият и най-висш етап на самопознанието е а̄нанда-мая – осъзнаване на изпълнената с блаженство природа на Брахман. И така, съществуват пет равнища на постигането на Брахман, които се наричат брахма-пуччхам. От тях първите три – анна-мая, пра̄н̣а-мая и гя̄на-мая – се отнасят към полето на дейностите на живите същества. Върховният Бог, наречен а̄нанда-мая, е трансцендентален към всички тези полета на дейността. Веда̄нта сӯтра също описва Върховния: а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т – Бог, Върховната Личност, по природа е изпълнен с радост. За да се наслаждава на трансценденталното си блаженство, Той проявява своята енергия като вигя̄на-мая, пра̄н̣а-мая, гя̄на-мая и анна-мая. В полето на дейностите живото същество се счита за наслаждаващо се, но а̄нанда-мая е нещо различно от него. Това означава, че ако живото същество реши да се наслаждава, като се обедини с а̄нанда-мая, то постига съвършенство. Такова е истинското положение на Бога, върховния познавач на полето, живото същество – подчинения познавач, и природата – полето на дейностите. Всички тези истини могат да бъдат открити във Веда̄нта сӯтра, наричана още Брахма сӯтра.

It is mentioned here that the codes of the Brahma-sūtra are very nicely arranged according to cause and effect. Some of the sūtras, or aphorisms, are na viyad aśruteḥ (2.3.2), nātmā śruteḥ (2.3.18), and parāt tu tac-chruteḥ (2.3.40). The first aphorism indicates the field of activities, the second indicates the living entity, and the third indicates the Supreme Lord, the summum bonum among all the manifestations of various entities.

Тук се споменава, че сентенциите на Брахма сӯтра са логически свързани на принципа на причината и следствието. Някои от сӯтрите, или афоризмите, са: на вияд ашрутех̣ (2.3.2), на̄тма̄ шрутех̣ (2.3.18) и пара̄т ту тач-чхрутех̣ (2.3.40). С първата сентенция се обозначава полето на дейностите, с втората – живото същество, а с третата – Върховният Бог, който е суммум бонум сред цялото многообразие от проявени същества.