TEXTS 18-19
ТЕКСТОВЕ 18 – 19
Devanagari
Деванагари (азбука)
सम: शत्रौ च मित्रे च तथा मानापमानयो: ।
शीतोष्णसुखदु:खेषु सम: सङ्गविवर्जित: ॥ १८ ॥
तुल्यनिन्दास्तुतिर्मौनी सन्तुष्टो येन केनचित् ।
अनिकेत: स्थिरमतिर्भक्तिमान्मे प्रियो नर: ॥ १९ ॥
Text
Текст
tathā mānāpamānayoḥ
śītoṣṇa-sukha-duḥkheṣu
samaḥ saṅga-vivarjitaḥ
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
самах̣ сан̇га-виварджитах̣
santuṣṭo yena kenacit
aniketaḥ sthira-matir
bhaktimān me priyo naraḥ
сантуш̣т̣о йена кеначит
аникетах̣ стхира-матир
бхактима̄н ме прийо нарах̣
Synonyms
Дума по дума
samaḥ — equal; śatrau — to an enemy; ca — also; mitre — to a friend; ca — also; tathā — so; māna — in honor; apamānayoḥ — and dishonor; śīta — in cold; uṣṇa — heat; sukha — happiness; duḥkheṣu — and distress; samaḥ — equipoised; saṅga-vivarjitaḥ — free from all association; tulya — equal; nindā — in defamation; stutiḥ — and repute; maunī — silent; santuṣṭaḥ — satisfied; yena kenacit — with anything; aniketaḥ — having no residence; sthira — fixed; matiḥ — determination; bhakti-mān — engaged in devotion; me — to Me; priyaḥ — dear; naraḥ — a man.
самах̣ – еднакъв; шатрау – към врага; ча – също; митре – към приятеля; ча – също; татха̄ – така; ма̄на – на почит; апама̄найох̣ – и безчестие; шӣта – в студ; уш̣н̣а – зной; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; самах̣ – уравновесен; сан̇га-виварджитах̣ – освободен от всякакво общуване; туля – еднакъв; нинда̄ – в клевета; стутих̣ – и репутация; маунӣ – мълчалив; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; йена кеначит – без нищо; аникетах̣ – без жилище; стхира – установен; матих̣ – решителност; бхакти-ма̄н – зает с предано служене; ме – на мен; приях̣ – скъп; нарах̣ – човек.
Translation
Превод
One who is equal to friends and enemies, who is equipoised in honor and dishonor, heat and cold, happiness and distress, fame and infamy, who is always free from contaminating association, always silent and satisfied with anything, who doesn’t care for any residence, who is fixed in knowledge and who is engaged in devotional service – such a person is very dear to Me.
Той се отнася еднакво към приятели и врагове, остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор, свободен е от замърсяващо общуване и е винаги мълчалив и удовлетворен, не се грижи да си осигури жилище, твърдо установен е в знание и е посветен на предано служене – такъв човек ми е много скъп.
Purport
Пояснение
A devotee is always free from all bad association. Sometimes one is praised and sometimes one is defamed; that is the nature of human society. But a devotee is always transcendental to artificial fame and infamy, distress or happiness. He is very patient. He does not speak of anything but the topics about Kṛṣṇa; therefore he is called silent. Silent does not mean that one should not speak; silent means that one should not speak nonsense. One should speak only of essentials, and the most essential speech for the devotee is to speak for the sake of the Supreme Lord. A devotee is happy in all conditions; sometimes he may get very palatable foodstuffs, sometimes not, but he is satisfied. Nor does he care for any residential facility. He may sometimes live underneath a tree, and he may sometimes live in a very palatial building; he is attracted to neither. He is called fixed because he is fixed in his determination and knowledge. We may find some repetition in the descriptions of the qualifications of a devotee, but this is just to emphasize the fact that a devotee must acquire all these qualifications. Without good qualifications, one cannot be a pure devotee. Harāv abhaktasya kuto mahad-guṇāḥ: one who is not a devotee has no good qualification. One who wants to be recognized as a devotee should develop the good qualifications. Of course he does not extraneously endeavor to acquire these qualifications, but engagement in Kṛṣṇa consciousness and devotional service automatically helps him develop them.
Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄х̣ – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.