TEXTS 41-42
ТЕКСТОВЕ 41 – 42
Devanagari
Деванагари (азбука)
हे कृष्ण हे यादव हे सखेति ।
अजानता महिमानं तवेदं
मया प्रमादात्प्रणयेन वापि ॥ ४१ ॥
यच्चावहासार्थमसत्कृतोऽसि
विहारशय्यासनभोजनेषु ।
एकोऽथवाप्यच्युत तत्समक्षं
तत्क्षामये त्वामहमप्रमेयम् ॥ ४२ ॥
Text
Текст
he kṛṣṇa he yādava he sakheti
ajānatā mahimānaṁ tavedaṁ
mayā pramādāt praṇayena vāpi
хе кр̣ш̣н̣а хе я̄дава хе сакхети
аджа̄ната̄ махима̄нам̇ таведам̇
мая̄ прама̄да̄т пран̣айена ва̄пи
vihāra-śayyāsana-bhojaneṣu
eko ’tha vāpy acyuta tat-samakṣaṁ
tat kṣāmaye tvām aham aprameyam
виха̄ра-шайя̄сана-бходжанеш̣у
еко 'тха ва̄пй ачюта тат-самакш̣ам̇
тат кш̣а̄майе тва̄м ахам апрамеям
Synonyms
Дума по дума
sakhā — friend; iti — thus; matvā — thinking; prasabham — presumptuously; yat — whatever; uktam — said; he kṛṣṇa — O Kṛṣṇa; he yādava — O Yādava; he sakhe — O my dear friend; iti — thus; ajānatā — without knowing; mahimānam — glories; tava — Your; idam — this; mayā — by me; pramādāt — out of foolishness; praṇayena — out of love; vā api — either; yat — whatever; ca — also; avahāsa-artham — for joking; asat-kṛtaḥ — dishonored; asi — You have been; vihāra — in relaxation; śayyā — in lying down; āsana — in sitting; bhojaneṣu — or while eating together; ekaḥ — alone; atha vā — or; api — also; acyuta — O infallible one; tat-samakṣam — among companions; tat — all those; kṣāmaye — ask forgiveness; tvām — from You; aham — I; aprameyam — immeasurable.
сакха̄ – приятел; ити – така; матва̄ – като мисля; прасабхам – дръзко; ят – каквото и; уктам – казал; хе кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; хе я̄дава – о, Я̄дава; хе сакхе – о, мой скъпи приятелю; ити – така; аджа̄ната̄ – без да познавам; махима̄нам – величието; тава – твоето; идам – това; мая̄ – от мен; прама̄да̄т – от глупост; пран̣айена – от любов; ва̄ апи – всичко; ят – каквото и; ча – също; аваха̄са-артхам – на шега; асат-кр̣тах̣ – унижаван; аси – Ти си бил; виха̄ра – като почиваме; шайя̄ – като лежим; а̄сана – като седим; бходжанеш̣у – или докато ядем заедно; еках̣ – сами; атха ва̄ – или; апи – също; ачюта – о, непогрешими; тат-самакш̣ам – сред приятели; тат – всички тези; кш̣а̄майе – моля прошка; тва̄м – от теб; ахам – аз; апрамеям – неизмерими.
Translation
Превод
Thinking of You as my friend, I have rashly addressed You “O Kṛṣṇa,” “O Yādava,” “O my friend,” not knowing Your glories. Please forgive whatever I may have done in madness or in love. I have dishonored You many times, jesting as we relaxed, lay on the same bed, or sat or ate together, sometimes alone and sometimes in front of many friends. O infallible one, please excuse me for all those offenses.
Аз мислех за теб като за мой приятел и без да познавам твоето величие, необмислено те наричах „О, Кр̣ш̣н̣а“, „О, Я̄дава“, „О, приятелю“. Моля те, прости ми стореното от безумие или любов. Много пъти не съм те почитал в шегите си, докато сме делели едно и също легло, седели сме или сме се хранели заедно, понякога сами, а понякога сред приятели. О, непогрешими, моля прошка за всички тези обиди.
Purport
Пояснение
Although Kṛṣṇa is manifested before Arjuna in His universal form, Arjuna remembers his friendly relationship with Kṛṣṇa and is therefore asking pardon and requesting Kṛṣṇa to excuse him for the many informal gestures which arise out of friendship. He is admitting that formerly he did not know that Kṛṣṇa could assume such a universal form, although Kṛṣṇa explained it as his intimate friend. Arjuna did not know how many times he may have dishonored Kṛṣṇa by addressing Him “O my friend,” “O Kṛṣṇa,” “O Yādava,” etc., without acknowledging His opulence. But Kṛṣṇa is so kind and merciful that in spite of such opulence He played with Arjuna as a friend. Such is the transcendental loving reciprocation between the devotee and the Lord. The relationship between the living entity and Kṛṣṇa is fixed eternally; it cannot be forgotten, as we can see from the behavior of Arjuna. Although Arjuna has seen the opulence in the universal form, he cannot forget his friendly relationship with Kṛṣṇa.
Макар Кр̣ш̣н̣а да разкрива пред Арджуна вселенската си форма, Арджуна помни приятелските си отношения с него и затова го моли да извини непринудените жестове, породени от приятелството. Той признава, че преди не е допускал възможността Кр̣ш̣н̣а да приеме такава вселенска форма, въпреки че Кр̣ш̣н̣а му е говорил за това като на близък приятел. Много пъти Арджуна е показвал неуважение към Кр̣ш̣н̣а с обръщенията си: „О, скъпи приятелю“, „О, Кр̣ш̣н̣а“, „О, Я̄дава“, без да съзнава неговото съвършенство. Но Кр̣ш̣н̣а е толкова добър и милостив, че независимо от съвършенството си се отнася с Арджуна като с приятел. Това е размяна на трансцендентална любов между предания и Бога. Връзката между живото същество и Кр̣ш̣н̣а е вечна, тя не може да бъде забравена, както става ясно от поведението на Арджуна. Той вижда великолепието на вселенската форма, но не може да забрави приятелските си отношения с Кр̣ш̣н̣а.