TEXT 35
ТЕКСТ 35
Devanagari
Деванагари (азбука)
एतच्छ्रुत्वा वचनं केशवस्य
कृताञ्जलिर्वेपमान: किरीटी ।
नमस्कृत्वा भूय एवाह कृष्णं
सगद्गदं भीतभीत: प्रणम्य ॥ ३५ ॥
Text
Текст
etac chrutvā vacanaṁ keśavasya
kṛtāñjalir vepamānaḥ kirīṭī
namaskṛtvā bhūya evāha kṛṣṇaṁ
sa-gadgadaṁ bhīta-bhītaḥ praṇamya
етач чхрутва̄ вачанам̇ кешавася
кр̣та̄н̃джалир вепама̄нах̣ кирӣтӣ
намаскр̣тва̄ бхӯя ева̄ха кр̣ш̣н̣ам̇
са-гадгадам̇ бхӣта-бхӣтах̣ пран̣амя
Synonyms
Дума по дума
sañjayaḥ uvāca — Sañjaya said; etat — thus; śrutvā — hearing; vacanam — the speech; keśavasya — of Kṛṣṇa; kṛta-añjaliḥ — with folded hands; vepamānaḥ — trembling; kirīṭī — Arjuna; namaskṛtvā — offering obeisances; bhūyaḥ — again; eva — also; āha — said; kṛṣṇam — unto Kṛṣṇa; sa-gadgadam — with a faltering voice; bhīta-bhītaḥ — fearful; praṇamya — offering obeisances.
сан̃джаях̣ ува̄ча – Сан̃джая каза; етат – така; шрутва̄ – като слуша; вачанам – речта; кешавася – на Кр̣ш̣н̣а; кр̣та-ан̃джалих̣ – с допрени длани; вепама̄нах̣ – треперещ; кирӣтӣ – Арджуна; намаскр̣тва̄ – като отдава почитания; бхӯях̣ – отново; ева – също; а̄ха – каза; кр̣ш̣н̣ам – на Кр̣ш̣н̣а; са-гадгадам – с пресекващ глас; бхӣта-бхӣтах̣ – уплашен; пран̣амя – отдавайки почит.
Translation
Превод
Sañjaya said to Dhṛtarāṣṭra: O King, after hearing these words from the Supreme Personality of Godhead, the trembling Arjuna offered obeisances with folded hands again and again. He fearfully spoke to Lord Kṛṣṇa in a faltering voice, as follows.
Сан̃джая каза на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра: О, Царю, като изслушва думите, изречени от Върховната Божествена Личност, треперещият Арджуна отново и отново му отдава почитания с допрени длани. Изпълнен със страхопочитание, с пресекващ глас той казва следното на Бог Кр̣ш̣н̣а.
Purport
Пояснение
As we have already explained, because of the situation created by the universal form of the Supreme Personality of Godhead, Arjuna became bewildered in wonder; thus he began to offer his respectful obeisances to Kṛṣṇa again and again, and with faltering voice he began to pray, not as a friend, but as a devotee in wonder.
Както вече бе обяснено, в създадената от вселенската форма на Бога ситуация, Арджуна се обърква от удивление. Затова започва отново и отново да отдава смирени почитания на Кр̣ш̣н̣а и с пресекващ глас да се моли не като приятел, а като предан, поразен от чудо.