TEXT 2

ТЕКСТ 2

Devanagari

Деванагари (азбука)

भवाप्ययौ हि भूतानां श्रुतौ विस्तरशो मया ।
त्वत्त: कमलपत्राक्ष माहात्म्यमपि चाव्ययम् ॥ २ ॥

Text

Текст

bhavāpyayau hi bhūtānāṁ
śrutau vistaraśo mayā
tvattaḥ kamala-patrākṣa
māhātmyam api cāvyayam

бхава̄пяяу хи бхӯта̄на̄м̇
шрутау вистарашо мая̄
тваттах̣ камала-патра̄кш̣а
ма̄ха̄тмям апи ча̄вяям

Synonyms

Дума по дума

bhava — appearance; apyayau — disappearance; hi — certainly; bhūtānām — of all living entities; śrutau — have been heard; vistaraśaḥ — in detail; mayā — by me; tvattaḥ — from You; kamala-patra-akṣa — O lotus-eyed one; māhātmyam — glories; api — also; ca — and; avyayam — inexhaustible.

бхава – появяване; апяяу – напускане; хи – несъмнено; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; шрутау – е чуто; вистарашах̣ – с подробности; мая̄ – от мен; тваттах̣ – от теб; камала-патра-акш̣а – о, лотосооки; ма̄ха̄тмям – величието; апи – също; ча – и; авяям – неизчерпаемо.

Translation

Превод

O lotus-eyed one, I have heard from You in detail about the appearance and disappearance of every living entity and have realized Your inexhaustible glories.

О, лотосооки, чух от теб с подробности как се появява и напуска всяко живо същество и осъзнах твоето неизчерпаемо величие.

Purport

Пояснение

Arjuna addresses Lord Kṛṣṇa as “lotus-eyed” (Kṛṣṇa’s eyes appear just like the petals of a lotus flower) out of his joy, for Kṛṣṇa has assured him, in a previous chapter, ahaṁ kṛtsnasya jagataḥ prabhavaḥ pralayas tathā: “I am the source of the appearance and disappearance of this entire material manifestation.” Arjuna has heard of this from the Lord in detail. Arjuna further knows that in spite of His being the source of all appearances and disappearances, He is aloof from them. As the Lord has said in the Ninth Chapter, He is all-pervading, yet He is not personally present everywhere. That is the inconceivable opulence of Kṛṣṇa which Arjuna admits that he has thoroughly understood.

Арджуна от радост нарича Бог Кр̣ш̣н̣а „лотосоок“ (очите на Кр̣ш̣н̣а са точно като листенцата на лотосов цвят), защото в предишна глава Кр̣ш̣н̣а го увери: ахам̇ кр̣тснася джагатах̣ прабхавах̣ пралаяс татха̄ – „Аз съм причината за появата и изчезването на цялото материално проявление“. Арджуна научи всичко в подробности и разбра, че Бог, причината за всяко възникване и разрушение, остава настрана от тях. Както Бог казва в девета глава, Той е всепроникващ, макар да не присъства лично навсякъде. В това се състои невъобразимото величие на Кр̣ш̣н̣а и Арджуна признава, че напълно го е осъзнал.