TEXT 36
ТЕКСТ 36
Devanagari
Деванагари (азбука)
तस्मान्नार्हा वयं हन्तुं धार्तराष्ट्रान्सबान्धवान् ।
स्वजनं हि कथं हत्वा सुखिनः स्याम माधव ॥ ३६ ॥
Text
Текст
hatvaitān ātatāyinaḥ
tasmān nārhā vayaṁ hantuṁ
dhārtarāṣṭrān sa-bāndhavān
sva-janaṁ hi kathaṁ hatvā
sukhinaḥ syāma mādhava
хатваита̄н а̄тата̄йинах̣
тасма̄н на̄рха̄ ваям̇ хантум̇
дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н са-ба̄ндхава̄н
сва-джанам̇ хи катхам̇ хатва̄
сукхинах̣ ся̄ма ма̄дхава
Synonyms
Дума по дума
pāpam — vices; eva — certainly; āśrayet — must come upon; asmān — us; hatvā — by killing; etān — all these; ātatāyinaḥ — aggressors; tasmāt — therefore; na — never; arhāḥ — deserving; vayam — we; hantum — to kill; dhārtarāṣṭrān — the sons of Dhṛtarāṣṭra; sa-bāndhavān — along with friends; sva-janam — kinsmen; hi — certainly; katham — how; hatvā — by killing; sukhinaḥ — happy; syāma — will we become; mādhava — O Kṛṣṇa, husband of the goddess of fortune.
па̄пам – пороци; ева – несъмнено; а̄шрайет – трябва да ни сполети; асма̄н – нас; хатва̄ – от убиването; ета̄н – всички тези; а̄тата̄йинах̣ – зложелатели; тасма̄т – следователно; на – никога; арха̄х̣ – заслужаващи; ваям – ние; хантум – да убием; дха̄ртара̄ш̣т̣ра̄н – синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; са-ба̄ндхава̄н – заедно с приятели; сва-джанам – роднини; хи – несъмнено; катхам – как; хатва̄ – от убиването; сукхинах̣ – щастливи; ся̄ма – ще станем ли; ма̄дхава – о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието.
Translation
Превод
Sin will overcome us if we slay such aggressors. Therefore it is not proper for us to kill the sons of Dhṛtarāṣṭra and our friends. What should we gain, O Kṛṣṇa, husband of the goddess of fortune, and how could we be happy by killing our own kinsmen?
Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?
Purport
Пояснение
According to Vedic injunctions there are six kinds of aggressors: (1) a poison giver, (2) one who sets fire to the house, (3) one who attacks with deadly weapons, (4) one who plunders riches, (5) one who occupies another’s land, and (6) one who kidnaps a wife. Such aggressors are at once to be killed, and no sin is incurred by killing such aggressors. Such killing of aggressors is quite befitting any ordinary man, but Arjuna was not an ordinary person. He was saintly by character, and therefore he wanted to deal with them in saintliness. This kind of saintliness, however, is not for a kṣatriya. Although a responsible man in the administration of a state is required to be saintly, he should not be cowardly. For example, Lord Rāma was so saintly that people even now are anxious to live in the kingdom of Lord Rāma (rāma-rājya), but Lord Rāma never showed any cowardice. Rāvaṇa was an aggressor against Rāma because Rāvaṇa kidnapped Rāma’s wife, Sītā, but Lord Rāma gave him sufficient lessons, unparalleled in the history of the world. In Arjuna’s case, however, one should consider the special type of aggressors, namely his own grandfather, own teacher, friends, sons, grandsons, etc. Because of them, Arjuna thought that he should not take the severe steps necessary against ordinary aggressors. Besides that, saintly persons are advised to forgive. Such injunctions for saintly persons are more important than any political emergency. Arjuna considered that rather than kill his own kinsmen for political reasons, it would be better to forgive them on grounds of religion and saintly behavior. He did not, therefore, consider such killing profitable simply for the matter of temporary bodily happiness. After all, kingdoms and pleasures derived therefrom are not permanent, so why should he risk his life and eternal salvation by killing his own kinsmen? Arjuna’s addressing of Kṛṣṇa as “Mādhava,” or the husband of the goddess of fortune, is also significant in this connection. He wanted to point out to Kṛṣṇa that, as the husband of the goddess of fortune, He should not induce Arjuna to take up a matter which would ultimately bring about misfortune. Kṛṣṇa, however, never brings misfortune to anyone, to say nothing of His devotees.
Ведите описват шест вида тежки престъпници: (1) отровители, (2) подпалвачи, (3) въоръжени нападатели, (4) грабители, (5) окупатори на чужда земя и (6) похитители на жени. Такива зложелатели трябва да бъдат убивани веднага и с това човек не извършва грях. Убиването на подобни престъпници е нормално за обикновените хора, но Арджуна не е обикновен човек. Той е свят по природа и затова искал да постъпи с тях като свят човек. Такава святост обаче не подобава на един кш̣атрия. Този, на когото е поверено управлението на държавата, може да бъде светец, но не и малодушен. Например Бог Ра̄ма е бил толкова свят, че хората и до днес искат да живеят в царството му (ра̄ма-ра̄джя). Но Бог Ра̄ма никога не е показвал малодушие. Когато Ра̄ван̣а отвлича съпругата му Сӣта̄ и по този начин извършва насилие срещу него, Бог Ра̄ма му дава уроци, които нямат равни на себе си в историята на света. Разбира се, в случая с Арджуна не трябва да забравяме, че зложелателите не са обикновени хора, а собственият му дядо, учител, приятели, синове, внуци и други. Затова Арджуна мислел, че с тях не трябва да се отнася толкова строго. Светите личности са съветвани да прощават. За тях тези предписания са по-важни от политиката. Арджуна счел, че вместо да убива роднините си по политически причини, е по-добре да им прости в съответствие с нравствените и религиозни принципи. Той мислел, че убийство в името на преходно материално щастие няма да му донесе нищо добро. В края на краищата царуването и удоволствията не са безконечни, така че защо да рискува живота и вечното си спасение като убие роднините си? Важно е, че Арджуна нарича Кр̣ш̣н̣а „Ма̄дхава“, съпруг на богинята на щастието. Той иска да му каже, че като съпруг на богинята на щастието, не би трябвало да го подтиква към действия, които в крайна сметка ще донесат нещастие. Но Кр̣ш̣н̣а никога не носи нещастие никому, още повече на своите предани.