TEXT 30

ТЕКСТ 30

Devanagari

Деванагари (азбука)

न च शक्न‍ोम्यवस्थातुं भ्रमतीव च मे मनः ।
निमित्तानि च पश्यामि विपरीतानि केशव ॥ ३० ॥

Text

Текст

na ca śaknomy avasthātuṁ
bhramatīva ca me manaḥ
nimittāni ca paśyāmi
viparītāni keśava

на ча шакномй авастха̄тум̇
бхраматӣва ча ме манах̣
нимитта̄ни ча пашя̄ми
випарӣта̄ни кешава

Synonyms

Дума по дума

na — nor; ca — also; śaknomi — am I able; avasthātum — to stay; bhramati — forgetting; iva — as; ca — and; me — my; manaḥ — mind; nimittāni — causes; ca — also; paśyāmi — I see; viparītāni — just the opposite; keśava — O killer of the demon Keśī (Kṛṣṇa).

на – нито; ча – също; шакноми – способен ли съм; авастха̄тум – да остана; бхрамати – като забравя; ива – като; ча – и; ме – моят; манах̣ – ум; нимитта̄ни – причинява; ча – също; пашя̄ми – аз виждам; випарӣта̄ни – тъкмо обратното; кешава – о, убиец на демона Кешӣ (Кр̣ш̣н̣а).

Translation

Превод

I am now unable to stand here any longer. I am forgetting myself, and my mind is reeling. I see only causes of misfortune, O Kṛṣṇa, killer of the Keśī demon.

Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.

Purport

Пояснение

Due to his impatience, Arjuna was unable to stay on the battlefield, and he was forgetting himself on account of this weakness of his mind. Excessive attachment for material things puts a man in such a bewildering condition of existence. Bhayaṁ dvitīyābhiniveśataḥ syāt (Bhāg. 11.2.37): such fearfulness and loss of mental equilibrium take place in persons who are too affected by material conditions. Arjuna envisioned only painful reverses in the battlefield – he would not be happy even by gaining victory over the foe. The words nimittāni viparītāni are significant. When a man sees only frustration in his expectations, he thinks, “Why am I here?” Everyone is interested in himself and his own welfare. No one is interested in the Supreme Self. Arjuna is showing ignorance of his real self-interest by Kṛṣṇa’s will. One’s real self-interest lies in Viṣṇu, or Kṛṣṇa. The conditioned soul forgets this, and therefore suffers material pains. Arjuna thought that his victory in the battle would only be a cause of lamentation for him.

Обхванат от безпокойство, Арджуна не бил способен да остане на бойното поле и губел контрол над себе си поради слабост на ума. Прекалената привързаност към материални неща поставя човек в подобно объркано състояние. Бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.2.37) – такъв страх и загуба на умствено равновесие са присъщи на хора, повлияни твърде силно от материалните обстоятелства. Арджуна очаквал, че битката ще му донесе само страдания и дори победата не би го направила щастлив. Тук са важни думите нимитта̄ни випарӣта̄ни. Когато човек не вижда надежда в това, което му предстои, той мисли: „Защо съм тук?“. Всеки е загрижен за своето „аз“ и за собственото си благополучие. Никой не се интересува от Върховния „Аз“. По волята на Кр̣ш̣н̣а Арджуна показва пълно невежество относно истинския си личен интерес. Истинският интерес на човека е свързан с Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа забравя това и по тази причина изпитва материални страдания. Арджуна мислел, че победата ще бъде само повод за скръб.