Skip to main content

TEXT 12

ТЕКСТ 12

Devanagari

Деванагари (азбука)

तस्य सञ्जनयन्हर्षं कुरुवृद्धः पितामहः ।
सिंहनादं विनद्योच्च‍ैः शङ्खं दध्मौ प्रतापवान् ॥ १२ ॥

Text

Текст

tasya sañjanayan harṣaṁ
kuru-vṛddhaḥ pitāmahaḥ
siṁha-nādaṁ vinadyoccaiḥ
śaṅkhaṁ dadhmau pratāpavān
тася сан̃джанаян харш̣ам
куру-вр̣ддхах̣ пита̄махах̣
симха-на̄дам винадьоччаих̣
шанкхам дадхмау прата̄пава̄н

Synonyms

Дума по дума

tasya — his; sañjanayan — increasing; harṣam — cheerfulness; kuru-vṛddhaḥ — the grandsire of the Kuru dynasty (Bhīṣma); pitāmahaḥ — the grandfather; siṁha-nādam — roaring sound, like that of a lion; vinadya — vibrating; uccaiḥ — very loudly; śaṅkham — conchshell; dadhmau — blew; pratāpa-vān — the valiant.

тася – негово; сан̃джанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вр̣ддхах̣ – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); пита̄махах̣ – дядото; симха-на̄дам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаих̣ – много силно; шанкхам – раковина; дадхмау – надува; прата̄па-ва̄н – доблестният.

Translation

Превод

Then Bhīṣma, the great valiant grandsire of the Kuru dynasty, the grandfather of the fighters, blew his conchshell very loudly, making a sound like the roar of a lion, giving Duryodhana joy.

Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

Purport

Коментар

The grandsire of the Kuru dynasty could understand the inner meaning of the heart of his grandson Duryodhana, and out of his natural compassion for him he tried to cheer him by blowing his conchshell very loudly, befitting his position as a lion. Indirectly, by the symbolism of the conchshell, he informed his depressed grandson Duryodhana that he had no chance of victory in the battle, because the Supreme Lord Kṛṣṇa was on the other side. But still, it was his duty to conduct the fight, and no pains would be spared in that connection.

ПОЯСНЕНИЕ: Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.