Skip to main content

TEXT 41

ТЕКСТ 41

Text

Текст

tasmāt tvam indriyāṇy ādau
niyamya bharatarṣabha
pāpmānaṁ prajahi hy enaṁ
jñāna-vijñāna-nāśanam
тасма̄т твам индрия̄н̣й а̄дау
ниямя бхаратарш̣абха
па̄пма̄нам праджахи хй енам
гя̄на-вигя̄на-на̄шанам

Synonyms

Дума по дума

tasmāt — deshalb; tvam — du; indriyāṇi — Sinne; ādau — am Anfang; niyamya — durch Regulierung; bharata-ṛṣabha — o Oberhaupt unter den Nachkommen Bharatas; pāpmānam — das große Symbol der Sünde; prajahi — bezwinge; hi — gewiß; enam — diese; jñāna — des Wissens; vijñāna — und des wissenschaftlichen Wissens über die reine Seele; nāśanam — die Zerstörerin.

тасма̄т – затова; твам – ти; индрия̄н̣и – сетива; а̄дау – в началото; ниямя – регулирайки; бхарата-р̣ш̣абха – о, пръв сред потомците на Бхарата; па̄пма̄нам – големият символ на грях; праджахи – обуздай; хи – несъмнено; енам – това; гя̄на – на знание; вигя̄на – научно знание за чистата душа; на̄шанам – унищожител.

Translation

Превод

Deshalb, o Arjuna, bester der Bharatas, bezwinge gleich zu Anfang dieses große Symbol der Sünde [die Lust], indem du die Sinne regulierst, und erschlage diese Zerstörerin des Wissens und der Selbstverwirklichung.

Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.

Purport

Коментар

ERLÄUTERUNG: Der Herr gab Arjuna den Rat, die Sinne von Anfang an zu regulieren, so daß er die größte sündige Feindin, die Lust, bezwingen könne, die den Drang nach Selbstverwirklichung und das Wissen vom Selbst zerstört. Jñāna bezieht sich auf das Wissen, das das Selbst vom falschen Selbst unterscheidet, oder mit anderen Worten, das Wissen, daß die spirituelle Seele nicht mit dem materiellen Körper identisch ist. Vijñāna bezieht sich auf spezifisches Wissen über die wesensgemäße Stellung der spirituellen Seele und ihre Beziehung zur Höchsten Seele. Dies wird im Śrīmad-Bhāgavatam (2.9.31) wie folgt erklärt:

Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да обуздае своя най-зъл враг – похотта, която убива желанието за себепознание и изучаване на духа. Гя̄на е знание за истинското „аз“ и фалшивото „аз“, тоест знание за това, че вечната душа и тялото са различни неща. Вигя̄на се нарича специфичното знание за изначалното положение на душата и за връзката ѝ с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31):

jñānaṁ parama-guhyaṁ me
yad vijñāna-samanvitam
sa-rahasyaṁ tad-aṅgaṁ ca
gṛhāṇa gaditaṁ mayā
гя̄нам парама-гухям ме
яд вигя̄на-саманвитам
са-рахасям тад-ангам ча
гр̣ха̄н̣а гадитам мая̄

„Das Wissen vom Selbst und vom Höchsten Selbst ist sehr vertraulich und geheimnisvoll, aber dieses Wissen und dessen Verwirklichung kann man verstehen, wenn es mit all den verschiedenen Aspekten vom Herrn Selbst erklärt wird.“

Die Bhagavad-gītā gibt uns dieses allgemeine und spezifische Wissen über das Selbst. Die Lebewesen sind winzige Teile des Herrn, und daher besteht ihre Aufgabe einfach darin, dem Herrn zu dienen. Dieses Bewußtsein nennt man Kṛṣṇa-Bewußtsein. Schon von Beginn des Lebens an muß man dieses Kṛṣṇa-Bewußtsein erlernen, und so kann man völlig Kṛṣṇa-bewußt werden und dementsprechend handeln.

„Знанието за душата и за Върховната душа е поверително и съкровено; но това знание и конкретното му осъществяване могат да бъдат постигнати, ако са обяснени в различните им аспекти от самия Бог.“ Бхагавад-гӣта̄ ни дава това общо и специфично знание за душата. Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога, и тяхното единствено предназначение е да му служат. Това разбиране се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да овладее тази наука и когато стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, ще действа по съответния начин.

Lust ist nur die verzerrte Spiegelung der Liebe zu Gott, die für jedes Lebewesen natürlich ist. Wenn man aber gleich von Anfang an im Kṛṣṇa- Bewußtsein erzogen wird, kann diese natürliche Gottesliebe nicht zu Lust entarten. Wenn Gottesliebe zu Lust entartet, ist es sehr schwierig, zum normalen Zustand zurückzukehren. Nichtsdestoweniger ist Kṛṣṇa- Bewußtsein so mächtig, daß sogar ein Mensch, der spät beginnt, Liebe zu Gott erlangen kann, wenn er den regulierenden Prinzipien des hingebungsvollen Dienstes folgt. Man kann sich also von jeder Stufe des Lebens aus, wann immer man die dringende Notwendigkeit einsieht, dem Kṛṣṇa-Bewußtsein, dem hingebungsvollen Dienst des Herrn, zuwenden, um so die Sinne zu regulieren und die Lust in Liebe zu Gott umzuwandeln – die höchste Vollkommenheit des menschlichen Lebens.

Похотта е извратено отражение на любовта към Бога, естествено присъща на всяко живо същество. Но ако сме обучавани в Кр̣ш̣н̣а съзнание още от самото начало, естествената ни любов към Бога няма да се изроди в похот. Много е трудно изкривената в похот любов към Бога да се върне в естественото си състояние. Независимо от това методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова могъщ, че дори започналият твърде късно може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. От всяко жизнено стъпало или от момента, в който разбере неотложността на преданото служене, човек може да започне да контролира сетивата си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така да превърне похотта в любов към Бога – най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.