Skip to main content

TEXT 46

ТЕКСТ 46

Text

Текст

yāvān artha uda-pāne
sarvataḥ samplutodake
tāvān sarveṣu vedeṣu
brāhmaṇasya vijānataḥ
я̄ва̄н артха уда-па̄не
сарватах̣ самплутодаке
та̄ва̄н сарвеш̣у ведеш̣у
бра̄хман̣ася виджа̄натах̣

Synonyms

Дума по дума

yāvān — all das; arthaḥ — ist bestimmt; uda-pāne — in einem Brunnen; sarvataḥ — in jeder Hinsicht; sampluta-udake — in einem großen Gewässer; tāvān — in ähnlicher Weise; sarveṣu — in allen; vedeṣu — vedischen Schriften; brāhmaṇasya — des Menschen, der das Höchste Brahman kennt; vijānataḥ — der über vollständiges Wissen verfügt.

я̄ва̄н – всичко това; артхах̣ – е предназначено; уда-па̄не – в кладенец с вода; сарватах̣ – във всяко отношение; самплута-удаке – в голям резервоар с вода; та̄ва̄н – по същия начин; сарвеш̣у – в цялата; ведеш̣у – ведическа литература; бра̄хман̣ася – за този, който познава Върховния Брахман; виджа̄натах̣ – който е в пълно знание.

Translation

Превод

Alle Zwecke, die ein kleiner Brunnen erfüllt, können sogleich von einem großen Gewässer erfüllt werden. In ähnlicher Weise können alle Ziele der Veden von jemandem erreicht werden, der das Ziel hinter ihnen kennt.

Всички нужди, които удовлетворява малкият кладенец, са удовлетворени наведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички блага, описани във Ведите, се постигат от този, който знае висшата им цел.

Purport

Коментар

ERLÄUTERUNG: Die im karma-kāṇḍa-Teil der vedischen Literatur erwähnten Rituale und Opfer sollen dazu ermutigen, allmählich Selbstverwirklichung zu erlangen. Und das Ziel von Selbstverwirklichung wird im Fünfzehnten Kapitel der Bhagavad-gītā (15.15) deutlich erklärt: Das Ziel des Studiums der Veden besteht darin, Śrī Kṛṣṇa, die urerste Ursache aller Dinge, zu erkennen. Selbstverwirklichung bedeutet also, Kṛṣṇa und unsere ewige Beziehung zu Ihm zu verstehen. Die Beziehung der Lebewesen zu Kṛṣṇa wird ebenfalls im Fünfzehnten Kapitel der Bhagavad-gītā (15.7) beschrieben. Die Lebewesen sind Bestandteile Kṛṣṇas; deswegen ist es die höchste Vollkommenheit des vedischen Wissens, wenn das individuelle Lebewesen sein Kṛṣṇa- Bewußtsein wiederbelebt. Dies wird im Śrīmad-Bhāgavatam (3.33.7) wie folgt bestätigt:

Ритуалите и жертвоприношенията, описани в раздела карма ка̄н̣д̣а на ведическата литература, са предназначени да насърчат постепенен напредък към себепознание. Крайната цел е посочена ясно в петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.15): Ведите се изучават, за да се познае Бог Кр̣ш̣н̣а, първопричината на всичко съществуващо. Себепознание означава човек да разбере Кр̣ш̣н̣а и вечната си връзка с него. За връзката на живите същества с Кр̣ш̣н̣а се споменава в същата глава на Бхагавад-гӣта̄ (15.7). Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога. Следователно пробуждането на Кр̣ш̣н̣а съзнание у индивидуалното живо същество е най-висша степен на ведическо познание. Това се потвърждава от следния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7):

aho bata śva-paco ’to garīyān
yaj-jihvāgre vartate nāma tubhyam
tepus tapas te juhuvuḥ sasnur āryā
brahmānūcur nāma gṛṇanti ye te
ахо бата шва-пачо 'то гарӣя̄н
ядж-джихва̄гре вартате на̄ма тубхям
тепус тапас те джухувух̣ саснур а̄ря̄
брахма̄нӯчур на̄ма гр̣н̣анти йе те

„O mein Herr, ein Mensch, der Deinen Heiligen Namen chantet, befindet sich auf der höchsten Ebene der Selbstverwirklichung, selbst wenn er in einer niedrigen Familie wie der eines caṇḍāla [Hundeessers] geboren wurde. Ein solcher Mensch muß alle Arten von Bußen und Opfern in Übereinstimmung mit den vedischen Ritualen ausgeführt und viele Male die vedischen Schriften studiert haben und an allen heiligen Pilgerstätten gebadet haben. Ein solcher Mensch muß als der Beste der Ārya-Familie angesehen werden.“

„О, Господи, всеки, който повтаря твоето свято име, дори роден в нископоставено семейство като това на чан̣д̣а̄ла (кучеядци), е достигнал най-високото ниво на себепознание. Този човек трябва да е извършвал всякакви въздържания и жертвоприношения съгласно ведическите ритуали, и подробно е изучавал свещените писания, след като се е къпал във всички святи места за поклонение. Той трябва да бъде считан за най-добър сред а̄ряните.“

Man muß deshalb intelligent genug sein, das Ziel der Veden zu verstehen, ohne nur an den Ritualen zu haften, und man darf nicht danach trachten, zu den himmlischen Königreichen erhoben zu werden, um eine höhere Form der Sinnenbefriedigung zu genießen. Es ist dem gewöhnlichen Menschen in diesem Zeitalter nicht möglich, alle Regeln und Vorschriften der vedischen Rituale zu befolgen oder den Vedānta und die Upaniṣaden vollumfänglich zu studieren. Es erfordert viel Zeit, Energie, Wissen und Aufwand, um den verschiedenen Zielen der Veden gerecht zu werden. Dies ist im gegenwärtigen Zeitalter kaum mehr möglich. Das höchste Ziel der vedischen Kultur wird jedoch erreicht, wenn man den Heiligen Namen des Herrn chantet, wie es Śrī Caitanya, der Befreier aller gefallenen Seelen, empfahl. Als Śrī Caitanya von dem großen vedischen Gelehrten Prakāśānanda Sarasvatī gefragt wurde, warum Er, anstatt die Philosophie des Vedānta zu studieren, wie ein sentimentaler Schwärmer den Heiligen Namen des Herrn chante, entgegnete Er, Sein spiritueller Meister habe Ihn für einen großen Narren befunden und Ihn daher angewiesen, den Heiligen Namen Śrī Kṛṣṇas zu chanten. Er habe dies getan und sei vor Ekstase wie verrückt geworden. Im Zeitalter des Kali ist der größte Teil der Bevölkerung dumm und nicht genügend gebildet, um die Vedānta-Philosophie zu verstehen; doch der Sinn und Zweck der Vedānta-Philosophie wird erfüllt, wenn man den Heiligen Namen des Herrn ohne Vergehen chantet. Der Vedānta bildet die Essenz der vedischen Weisheit, und der Verfasser und Kenner der Vedānta-Philosophie ist Śrī Kṛṣṇa Selbst. Und der höchste Meister des Vedānta ist jene große Seele, die Freude daran findet, den Heiligen Namen des Herrn zu chanten. Das ist das höchste Ziel aller vedischen Mystik.

Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен да разбере целта на Ведите, а не сляпо изпълняващ ритуалите, да се стреми към райските царства, заради по-добри сетивни удоволствия. В сегашната епоха никой не е в състояние да следва правилата на ведическите ритуали, нито е възможно да изучи основно цялата Веда̄нта и Упаниш̣адите. За да се изпълни целта на Ведите, се изисква много време, енергия, знание и средства. Това е много трудно в нашата епоха. Но върховната цел на ведическата литература може да бъде постигната чрез повтаряне святото име на Бога, както препоръчва Бог Чайтаня – спасителят на падналите души. Веднъж големият ведически учен Прака̄ша̄нанда Сарасватӣ попитал Господ Чайтаня защо Той, вместо да изучава Веда̄нта философията, повтаря святите имена като сантименталист. Той отвърнал: „Духовният ми учител ме считаше за глупак и ми каза просто да повтарям святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а. Аз го направих и изпитах такъв екстаз, че заприличах на луд.“ В тази епоха на Кали по-голяма част от хората са глупави и недостатъчно образовани, за да разберат Веда̄нта философията. Най-добрият начин да се постигне висшата цел на Веда̄нта е да се повтаря без оскърбления* святото име на Бога. Веда̄нта е най-високият връх на ведическата мъдрост и неин автор и познавач е Бог Кр̣ш̣н̣а. Затова за най-добър ведантист трябва да се счита тази велика душа, която черпи блаженство от повтарянето на имената на Бога. Това е крайната цел на ведическия мистицизъм.