TEXT 46
ТЕКСТ 46
Text
Текст
yena sarvam idaṁ tatam
sva-karmaṇā tam abhyarcya
siddhiṁ vindati mānavaḥ
йена сарвам идам̇ татам
сва-карман̣а̄ там абхярчя
сиддхим̇ виндати ма̄навах̣
Synonyms
Дума по дума
ятах̣ – от когото; правр̣ттих̣ – еманация; бхӯта̄на̄м – на всички живи същества; йена – от когото; сарвам – всичко; идам – това; татам – е проникнато; сва-карман̣а̄ – със собствените си задължения; там – него; абхярчя – като обожава; сиддхим – съвършенство; виндати – достига; ма̄навах̣ – човек.
Translation
Превод
Wenn ein Mensch den Herrn verehrt, der die Quelle aller Wesen ist und der alles durchdringt, kann er durch die Ausführung seiner Arbeit die Vollkommenheit erlangen.
Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения.
Purport
Пояснение
ERLÄUTERUNG: Wie im Fünfzehnten Kapitel erklärt wurde, sind alle Lebewesen fragmentarische Teile des Höchsten Herrn. Folglich ist der Höchste Herr der Anfang aller Lebewesen. Dies wird im Vedānta-sūtra bestätigt: janmādy asya yataḥ. Der Höchste Herr ist daher der Beginn des Lebens eines jeden Lebewesens. Und wie es im Siebten Kapitel der Bhagavad-gītā heißt, ist der Höchste Herr durch Seine beiden Energien, die innere und die äußere Energie, alldurchdringend. Deshalb sollte man den Höchsten Herrn zusammen mit Seinen Energien verehren. Im allgemeinen verehren die Vaiṣṇava-Geweihten den Höchsten Herrn zusammen mit Seiner inneren Energie. Seine äußere Energie ist eine verzerrte Widerspiegelung der inneren Energie. Die äußere Energie ist wie ein Hintergrund, doch der Höchste Herr ist durch die Erweiterung Seines vollständigen Teils als Paramātmā überall gegenwärtig. Er befindet Sich als Überseele in allen Halbgöttern, in allen Menschen und allen Tieren, an allen Orten. Man sollte daher wissen, daß man als winziges Teilchen des Höchsten Herrn die Pflicht hat, Ihm zu dienen. Jeder sollte sich völlig Kṛṣṇa-bewußt im hingebungsvollen Dienst des Herrn beschäftigen. So lautet die Empfehlung dieses Verses.
Както се посочва в петнайсета глава, всички живи същества са неразделно свързани с Върховния частици. Той е източникът на живите същества. Това се потвърждава и във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣. Върховният Бог е жизненото начало за всяко същество. Както се казва в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, чрез двете си енергии, вътрешната и външната, Бог е всепроникващ. Затова Той трябва да се обожава с неговите енергии. Обикновено ваиш̣н̣ава преданите обожават Върховния заедно с вътрешната му енергия. Външната енергия е изкривено отражение на вътрешната. Външната енергия е фон, а чрез пълното си разширение Парама̄тма̄ Бог е навсякъде. Той е Свръхдушата на полубоговете, на човешките същества, на животните, навсякъде. Следователно дълг на човека, като неразделно свързана с Върховния частица, е да му служи. Всеки би трябвало да се заеме с предано служене на Бога в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се препоръчва в този стих.
Jeder sollte sich darüber bewußt sein, daß es Hṛṣīkeśa, der Herr der Sinne, ist, der einen mit einer bestimmten Art von Arbeit beschäftigt. Und mit dem Ergebnis dieser Arbeit sollte die Höchste Persönlichkeit Gottes, Śrī Kṛṣṇa, verehrt werden. Wenn man immer in diesem Bewußtsein, dem vollkommenen Kṛṣṇa-Bewußtsein, verankert ist, bekommt man durch die Gnade des Herrn die vollkommene Sicht von allem. Das ist die Vollkommenheit des Lebens. Der Herr sagt in der Bhagavad-gītā (12.7): teṣām ahaṁ samuddhartā. Der Höchste Herr kümmert Sich persönlich darum, einen solchen Gottgeweihten zu befreien. Das ist die höchste Vollkommenheit des Lebens. Welcher Tätigkeit man auch nachgeht, wenn man dadurch dem Höchsten Herrn dient, wird man die höchste Vollkommenheit erreichen.
Всеки би трябвало да мисли, че е зает с точно определен вид работа от Хр̣ш̣ӣкеша – господаря на сетивата. И чрез резултата от дейността си трябва да обожава Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С такова мислене и в Кр̣ш̣н̣а съзнание, по милостта на Бога, човек ще разбере всичко. В това се състои съвършенството на живота. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (12.7): теш̣а̄м ахам̇ самуддхарта̄. Самият Върховен Бог се грижи за спасението на този предан. Това е висшето съвършенство на живота. С каквото и да се занимаваме, ако служим на Върховния Бог, ще постигнем съвършенство.