TEXT 20
ТЕКСТ 20
Text
Текст
dīyate ’nupakāriṇe
deśe kāle ca pātre ca
tad dānaṁ sāttvikaṁ smṛtam
дӣяте 'нупака̄рин̣е
деше ка̄ле ча па̄тре ча
тад да̄нам̇ са̄ттвикам̇ смр̣там
Synonyms
Дума по дума
dātavyam — würdig, daß man ihm etwas gibt; iti — so; yat — das, was; dānam — Spende; dīyate — wird gegeben; anupakāriṇe — unabhängig davon, ob man etwas zurückbekommt; deśe — am rechten Ort; kāle — zur rechten Zeit; ca — auch; pātre — einer geeigneten Person; ca — und; tat — diese; dānam — Spende; sāttvikam — in der Erscheinungsweise der Tugend; smṛtam — gilt als.
да̄тавям – като дълг; ити – така; ят – този, който; да̄нам – благотворителност; дӣяте – се дава; анупака̄рин̣е – без да желае нещо в замяна; деше – на подходящо място; ка̄ле – в подходящо време; ча – също; па̄тре – на подходяща личност; ча – и; тат – това; да̄нам – милостиня; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; смр̣там – се счита.
Translation
Превод
Jene Spende, die aus Pflichtgefühl gegeben wird, ohne etwas dafür zu erwarten, zur rechten Zeit, am rechten Ort und einer würdigen Person, gilt als Spende in der Erscheinungsweise der Tugend.
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.
Purport
Пояснение
ERLÄUTERUNG: In den vedischen Schriften wird empfohlen, Spenden einem Menschen zu geben, der spirituellen Tätigkeiten nachgeht. Es wird nicht empfohlen, Spenden willkürlich zu verteilen. Spirituelle Vollkommenheit muß immer das Kriterium sein. Es wird daher empfohlen, Spenden an einer Pilgerstätte, bei Mond- oder Sonnenfinsternissen, am Ende eines Monats, einem qualifizierten brāhmaṇa oder Vaiṣṇava (Gottgeweihten) oder einem Tempel zu geben. Solche Spenden sollte man geben, ohne irgend etwas dafür zu erwarten. Oft werden den Armen aus Mitleid Almosen gegeben, doch wenn ein solcher armer Mensch nicht würdig ist, Almosen zu empfangen, macht der Spender keinen spirituellen Fortschritt. Mit anderen Worten, launenhaftes Verteilen von Spenden wird in den vedischen Schriften nicht empfohlen.
Ведическата литература препоръчва милостинята, дадена на личност, която се занимава с духовни дейности. Няма препоръки за произволно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова е препоръчително милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на учен бра̄хман̣а или предан ваиш̣н̣ава или в храмовете. Подобна благотворителност би трябвало да се предлага без никакво очакване на нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборната благотворителност не се препоръчва във ведическата литература.