TEXT 29
ТЕКСТ 29
Tekst
Текст
na me dveṣyo ’sti na priyaḥ
ye bhajanti tu māṁ bhaktyā
mayi te teṣu cāpy aham
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
Synonyms
Дума по дума
samaḥ — ens indstillet; aham — Jeg; sarva-bhūteṣu — over for alle levende væsener; na — ingen; me — af Mig; dveṣyaḥ — forhadt; asti — er; na — ej heller; priyaḥ — elsket; ye — de, som; bhajanti — yder transcendental tjeneste; tu — men; mām — til Mig; bhaktyā — i hengivenhed; mayi — er i Mig; te — sådanne personer; teṣu — i dem; ca — også; api — afgjort; aham — Jeg.
самах̣ – еднакво разположен; ахам – Аз; сарва-бхӯтеш̣у – към всички живи същества; на – никой; ме – на мен; двеш̣ях̣ – омразен; асти – е; на – нито; приях̣ – скъп; йе – всички, които; бхаджанти – отдават трансцендентално служене; ту – но; ма̄м – на мен; бхактя̄ – в преданост; майи – са в мен; те – такива личности; теш̣у – в тях; ча – също; апи – несъмнено; ахам – Аз.
Translation
Превод
Jeg misunder ingen, og Jeg er heller ikke partisk over for nogen. Jeg er ens mod alle. Men den, der tjener Mig med hengivenhed, er en ven og er i Mig, og Jeg er også hans ven.
Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Her kan man stille spørgsmålet, at hvis Kṛṣṇa er ens mod alle, og ingen er Hans særlige ven, hvorfor har Han da en særlig interesse i de hengivne, der altid er engageret i Hans transcendentale tjeneste? Men dette er ikke forskelsbehandling. Det er helt naturligt. Hvem som helst i denne materielle verden kan være gavmildt indstillet, men man vil alligevel altid have en særlig interessere i sine egne børn. Herren erklærer, at alle levende væsener, uanset hvilken form de har, er Hans sønner, og derfor forsyner Han gavmildt alle med deres livsfornødenheder. Han er som en sky, der lader det regne overalt, uanset om regnen falder på klippe, jord eller vand. Men Han viser alligevel Sine hengivne særlig opmærksomhed. Sådanne hengivne omtales her. De er hele tiden i Kṛṣṇa-bevidsthed, og de er derfor altid transcendentalt situeret i Kṛṣṇa. Selve udtrykket “Kṛṣṇa-bevidsthed” antyder, at de, der er i en sådan bevidsthed, er levende transcendentalister, der er situeret i Ham. Her siger Herren klart, mayi te: “De er i Mig.” Det betyder, at Herren naturligvis også er i dem. Dette er gensidigt. Det forklarer også ordene ye yathā māṁ prapadyante, tāṁs tathaiva bhajāmy aham (Bg. 4.11): “I samme grad, som nogen overgiver sig til Mig, tager Jeg mig af dem.” Denne form for transcendental gensidighed findes, fordi både Herren og den hengivne er bevidste. Når en diamant er indfattet i en guldring, ser det virkelig flot ud. Det kaster glans over guldet, og samtidig kaster det glans på diamanten. Herren og det levende væsen er evigt funklende, og når et levende væsen bliver tiltrukket af den Højeste Herres tjeneste, ligner han guld. Herren er en diamant, så denne kombination er meget smuk. Levende væsener i deres rene tilstand kaldes hengivne. Den Højeste Herre bliver Sine hengivnes hengivne. Hvis der ikke er et gensidigt forhold mellem den hengivne og Herren, kan der ikke være tale om personlighedsfilosofi. I upersonlighedsfilosofien er der ingen gensidig udveksling mellem den Højeste og det levende væsen, men det er der i personlighedsfilosofien.
Някой може да попита: щом Кр̣ш̣н̣а се отнася еднакво към всекиго и никой не му е близък приятел, защо проявява особен интерес към преданите, които постоянно му служат? Това не е просто въпрос на предпочитание, а естествено отношение. В материалния свят човек може да е склонен към благотворителност, но все пак е заинтересуван най-вече за собствените си деца. Бог заявява, че всяко живо същество, независимо от формата му, е негов син и затова щедро осигурява на всекиго жизнено необходимото. Той е като облака, който излива дъжд навсякъде – и върху скалата, и върху земята, и върху водата. Но към своите предани Върховният се отнася с особено внимание. Точно за тях се говори тук: те са винаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова са трансцендентално установени в Кр̣ш̣н̣а. Същността на израза „Кр̣ш̣н̣а съзнание“ предполага, че всички с такова съзнание са истински трансценденталисти, намиращи се в Бога. Господ ясно казва: майи те – „те са в мен“. Естествено, като резултат, Той също е в тях. Това е взаимно. Това обяснява и думите йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄ми ахам – „Както някой ми се отдаде – така Аз се грижа за него“. Тази трансцендентална взаимност съществува, защото и Бог, и преданият притежават чувства. Ако един диамант се постави на златен пръстен, той изглежда твърде изящен. Златото става по-красиво, но и диамантът става по-красив. Бог и живите същества искрят вечно и когато живото същество прояви склонност да служи на Върховния, то заблестява като злато. Бог е диамантът и съчетанието е наистина прекрасно. В своето чисто състояние живите същества се наричат предани. Върховният Бог става предан на своите предани. Ако не съществуваше размяна на чувства между предания и Бога, нямаше да съществува философия на персонализма. В имперсоналната философия не се говори за взаимност между Върховния и живото същество, но във философията на персоналистите тя съществува.
Et ofte givet eksempel er, at Herren er ligesom et ønsketræ, og ligegyldigt hvad man vil have fra dette ønsketræ, opfylder Herren det. Men her er forklaringen mere fuldstændig. Herren siges her at være partisk over for Sine hengivne. Dette lader forstå Herrens særlige barmhjertighed mod de hengivne. Man må ikke tro, at Herrens gensidige udveksling sker under karma-loven. Den er en del af den transcendentale situation, som Herren og Hans hengivne opererer under. Hengiven tjeneste til Herren er således ikke en aktivitet af denne materielle verden. Den tilhører den åndelige verden, hvor evighed, lyksalighed og viden råder.
Често се използва примерът, в който Бог е сравняван с дърво на желанията – каквото поискаш от това дърво, Той ти го дава. Но обяснението тук е по-пълно. Тук Върховният изразява предпочитание към преданите си. По този начин Той им дава специалната си милост. Взаимността на Бога не бива да се смята за подчинена на закона на карма. Тя принадлежи на трансценденталната сфера, в която Той и неговите предани действат. Преданото служене не е дейност от този материален свят; тя е част от духовния свят, където цари вечност, блаженство и знание.