TEXT 7
ТЕКСТ 7
Tekst
Текст
kiñcid asti dhanañ-jaya
mayi sarvam idaṁ protaṁ
sūtre maṇi-gaṇā iva
кин̃чид асти дханан̃-джая
майи сарвам идам̇ протам̇
сӯтре ман̣и-ган̣а̄ ива
Synonyms
Дума по дума
маттах̣ – отвъд мен; пара-тарам – по-висше; на – не; анят кин̃чит – нищо друго; асти – има; дханам-джая – о, завоевателю на богатства; майи – в мен; сарвам – всичко съществуващо; идам – което виждаме; протам – е нанизано; сӯтре – на конец; ман̣и-ган̣а̄х̣ – перли; ива – като.
Translation
Превод
O du vinder af rigdomme, der findes ingen sandhed, der er højere end Mig. Alting hviler på Mig som perler på en snor.
О, завоевателю на богатства, няма истина, по-висша от мен. Всичко се крепи на мен – като перли, нанизани на конец.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Det er et almindeligt omstridt spørgsmål, hvorvidt den Højeste Absolutte Sandhed er personlig eller upersonlig. Ifølge Bhagavad-gītā er Guddommens Personlighed, Śrī Kṛṣṇa, den Absolutte Sandhed, hvilket bekræftes hele vejen igennem. Især dette vers understreger, at den Absolutte Sandhed er en person. At Guddommens Personlighed er den Højeste Absolutte Sandhed, bliver også stadfæstet i Brahma-saṁhitā (5.1) med ordene īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ, sac-cid- ānanda-vigrahaḥ, hvilket betyder, at den Højeste Absolutte Sandhed, Guddommens Personlighed, er Herren Kṛṣṇa, der er den oprindelige Herre, kilden til al glæde, Govinda, og den evige form af fuldstændig lyksalighed og viden. Disse autoriteter efterlader ingen tvivl om, at den Absolutte Sandhed er den Højeste Person, alle årsagers årsag. Imidlertid refererer upersonalisten til følgende vediske forklaring fra Śvetāśvatara Upaniṣad (3.10): tato yad uttarataraṁ tad arūpam anāmayam, ya etad vidur amṛtās te bhavanti athetare duḥkham evāpi yanti. “I den materielle verden anses Brahmā, det oprindelige levende væsen i universet, for at være den højeste blandt halvguder, mennesker og lavere dyr. Men bag Brahmā findes Transcendensen, der er uden materiel form og fri for alle materielle besmittelser. Alle, der kender Ham, bliver også transcendentale, men de, der ikke kender Ham, er underkastet den materielle verdens lidelser.”
Обикновено се спори дали Върховната Абсолютна Истина е личностна, или безличностна. В Бхагавад-гӣта̄ нееднократно се потвърждава, че Абсолютната Истина е Божествената Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В този стих се подчертава, че Абсолютната Истина е личност. Божествената Личност, като Върховна Абсолютна Истина, утвърждава и Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣; Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, е Бог Кр̣ш̣н̣а, предвечният Господ, изворът на цялото наслаждение, Говинда, вечната форма на пълно блаженство и знание. Тези авторитетни източници не оставят съмнение, че Абсолютната Истина е Върховната Личност, причината на всички причини. Имперсоналистите обаче се аргументират, позовавайки се на ведическото твърдение в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.10): тато яд уттара-тарам̇ тад арӯпам ана̄маям / я етад видур амр̣та̄с те бхаванти атхетаре дух̣кхам ева̄пиянти. „В материалния свят Брахма̄, първото живо същество във Вселената, е приеман за най-висш сред полубоговете, човешките същества и животните. Но отвъд Брахма̄ е Трансценденталността; тя няма материална форма и е свободна от всички материални замърсявания. Този, който я опознае, също става трансцендентален, а които не я познават, страдат в материалния свят.“
Upersonalisterne lægger mere vægt på ordet arūpam. Men dette ord, arūpam, er ikke upersonligt. Det refererer til den transcendentale form af evighed, lyksalighed og kundskab som beskrevet ovenfor i Brahma- saṁhitā. Andre vers i Śvetāśvatara Upaniṣad (3.8–9) bekræfter dette:
Имперсоналистите придават особено значение на думата арӯпам. Но тази дума не значи „безличностно“. Тя обозначава трансценденталната форма на вечност, блаженство и знание, описана в цитирания по-горе стих от Брахма сам̇хита̄. Други стихове от Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.8 – 9) също потвърждават това:
āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt
tam eva viditvāti mṛtyum eti
nānyaḥ panthā vidyate ’yanāya
а̄дитя-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т
там ева видва̄ти мр̣тюм ети
на̄нях̣ пантха̄ видяте 'яна̄я
yasmān nāṇīyo no jyāyo ’sti kiñcit
vṛkṣa iva stabdho divi tiṣṭhaty ekas
tenedaṁ pūrṇaṁ puruṣeṇa sarvam
ясма̄н на̄н̣ӣйо но джя̄йо 'сти кин̃чит
вр̣кш̣а ива стабдхо диви тиш̣т̣хатй екас
тенедам̇ пӯрн̣ам̇ пуруш̣ен̣а сарвам
“Jeg kender Guddommens Højeste Personlighed, der er transcendental til alle formørkede materielle opfattelser. Kun den, der kender Ham, kan gøre sig fri af fødslen og dødens lænker. Der er ingen anden vej til befrielse end denne kundskab om den Højeste Person.
„Познавам Бога, Върховната Личност, който е трансцендентален спрямо всички материални концепции, породени от невежество. Само онзи, който го познава, може да разчупи оковите на раждането и смъртта. Друг начин за освобождение освен знанието за Върховната Личност не съществува.
Ingen sandhed er højere end denne Højeste Person, for Han er den største. Han er mindre end det mindste, og Han er større end det største. Han er som et stillestående træ, og Han oplyser den transcendentale himmel, og som et træ spreder sine rødder, spreder Han Sine omfattende energier.”
Няма истина, превъзхождаща Върховния Бог, защото Той е най-висшият. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е непоклатим, подобно на безмълвно дърво, озарявайки трансценденталното небе. И както дървото простира корените си, така Той разгръща необятните си енергии.“
Af disse vers kan vi slutte, at den Højeste Absolutte Sandhed er Guddommens Højeste Personlighed, der er altgennemtrængende gennem Sine mangfoldige energier, materielle såvel som åndelige.
От тези стихове става ясно, че Върховната Абсолютна Истина е Бог, Върховната Личност, който е всепроникващ чрез многобройните си материални и духовни енергии.