Skip to main content

TEXT 40

ТЕКСТ 40

Tekst

Текст

śrī-bhagavān uvāca
pārtha naiveha nāmutra
vināśas tasya vidyate
na hi kalyāṇa-kṛt kaścid
durgatiṁ tāta gacchati
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
па̄ртха наивеха на̄мутра
вина̄шас тася видяте
на хи каля̄н̣а-кр̣т кашчид
дургатим та̄та гаччхати

Synonyms

Дума по дума

śrī-bhagavān uvāca — Guddommens Højeste Personlighed sagde; pārtha — O Pṛthās søn; na eva — aldrig er det således; iha — i denne materielle verden; na — aldrig; amutra — i det næste liv; vināśaḥ — ødelæggelse; tasya — hans; vidyate — eksisterer; na — aldrig; hi — afgjort; kalyāṇa- kṛt — den, der er engageret i lykkebringende aktiviteter; kaścit — nogen; durgatim — til degradering; tāta — Min ven; gacchati — går.

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на ева – никога не е така; иха – в този материален свят; на – никога; амутра – в следващия живот; вина̄шах̣ – унищожение; тася – неговото; видяте – съществува; на – никога; хи – несъмнено; каля̄н̣а-кр̣т – човек, зает с благочестиви дейности; кашчит – всеки; дургатим – към деградация; та̄та – приятелю; гаччхати – върви.

Translation

Превод

Guddommens Højeste Personlighed sagde: O Pṛthās søn, en transcendentalist, der er engageret i lykkebringende aktiviteter, møder ikke undergang i hverken denne verden eller den åndelige verden. Den, der gør godt, bliver aldrig overvundet af det onde, Min ven.

Върховната Божествена Личност каза: Сине на Пр̣тха̄, един трансценденталист, зает с благочестиви дела, не се проваля нито в материалния, нито в духовния свят. Този, който върши добро, мой приятелю, никога не бива побеждаван от злото.

Purport

Коментар

FORKLARING: I Śrīmad-Bhāgavatam (1.5.17) instruerer Nārada Muni Vyāsadeva som følger:

ПОЯСНЕНИЕ: В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) Шрӣ На̄рада Муни напътства Вя̄садева така:

tyaktvā sva-dharmaṁ caraṇāmbujaṁ harer
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
тяктва̄ сва-дхармам чаран̣а̄мбхуджам харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м сва-дхарматах̣

“Hvis man opgiver alle materielle bestræbelser og søger fuldstændigt ly hos Guddommens Højeste Personlighed, behøver man på ingen måde frygte hverken tab eller degradering. På den anden side kan en ikke- hengiven til fulde engagere sig i sine foreskrevne pligter og alligevel intet opnå.” Af materielle aktiviteter er der mange, både dem, der følger skrifterne, og de rent traditionelle. En transcendentalist forventes at opgive alle materielle handlinger for at hellige sit liv til åndeligt fremskridt (eller mere præcist til Kṛṣṇa-bevidsthed). Man kan indvende, at igennem Kṛṣṇa-bevidsthed kan man opnå den højeste fuldkommenhed, hvis man fuldfører processen, men hvis man ikke opnår et sådant fuldendt stadie, taber man både materielt og åndeligt. Skrifterne indskærper, at man vil lide reaktioner på det, hvis man ikke gør sine foreskrevne pligter ordentligt. Hvis man derfor ikke kan udføre sine transcendentale aktiviteter ordentligt, skulle man tro, at man vil blive underkastet disse reaktioner. Śrīmad-Bhāgavatam forsikrer den fejlslagne transcendentalist for, at der ingen grund er til en sådan bekymring. Selv om man måske bliver underkastet reaktionen for ikke at have udført sine foreskrevne pligter til fulde, mister man alligevel intet, for lykkebringende Kṛṣṇa-bevidsthed vil aldrig blive glemt, og hvis man er således beskæftiget, vil man fortsætte med at være det, også selv om man skulle få en lav fødsel i sit næste liv. På den anden side vil den, der blot strengt følger de foreskrevne pligter, ikke nødvendigvis opnå gode resultater, hvis han ikke er Kṛṣṇa-bevidst.

„Ако някой изостави материалните си цели и приеме изцяло подслон при Върховната Божествена Личност, никога няма да загуби или да се провали. От друга страна, лишеният от преданост може да се отдаде напълно на предписаните си задължения и въпреки това да не спечели нищо.“ Има множество религиозни и светски дейности, предназначени за постигане на материални цели. От един трансценденталист се очаква да изостави материалната дейност, за да постигне духовен напредък, Кр̣ш̣н̣а съзнание. Би могло да се възрази, че висшето съвършенство се постига само ако се извърви пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание до края. Но ако не достигне това съвършено ниво, човек губи и в материално, и в духовно отношение. Според писанията ще страдаме, ако не изпълняваме предписаните си задължения. Тоест този, който не успее да изпълни трансценденталните дейности правилно, става подвластен на последиците. Бха̄гаватам уверява неуспелия трансценденталист, че не трябва да се безпокои. Дори да изтърпява последиците от неизпълнението на предписаните си задължения, той пак не губи нищо – благоприятното Кр̣ш̣н̣а съзнание никога няма да бъде забравено и веднъж започнал, той ще продължи да го развива дори ако в следващия си живот се роди в нископоставено семейство. От друга страна, никак не е сигурно, че този, който стриктно следва единствено предписаните си задължения, без Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще постигне благоприятни резултати.

Hvorfor dette er tilfældet, kan forstås på følgende måde. Menneskeheden kan inddeles i to kategorier, nemlig de regulerede og de uregulerede. De, der udelukkende beskæftiger sig med dyrisk sansetilfredsstillelse uden viden om deres næste liv eller åndelig frelse, hører til den uregulerede kategori. Og de, der følger skrifternes principper for foreskrevne pligter, tilhører den regulerede kategori. Uanset om de er civiliserede eller uciviliserede, uddannede eller uuddannede, stærke eller svage, er mennesker i den uregulerede kategori fulde af dyriske tilbøjeligheder. Deres handlinger er aldrig lykkebringende, for mens de nyder de animalistiske tilbøjeligheder i form af at spise, sove, forsvare sig og parre sig, forbliver de bestandigt i materiel eksistens, der altid er lidelsesfyldt. De, der på den anden side reguleres af de skriftlige anvisninger, og som på den måde gradvist stiger op til Kṛṣṇa-bevidsthed, gør afgjort fremskridt i livet.

Казаното трябва да се разбира по следния начин. Човечеството може да бъде разделено на две части: регулирана и нерегулирана. Тези, които са се отдали единствено на животинско сетивно наслаждение, без знание за следващия си живот или духовното си спасение, принадлежат към нерегулираната част. А онези, които изпълняват предписаните в писанията задължения, принадлежат към регулираната. Всички, които водят нерегулиран живот, независимо дали са цивилизовани или нецивилизовани, образовани или неграмотни, силни или слаби, са подчинени на животински наклонности. Техните дейности никога не са благоприятни, защото, докато удовлетворяват животинските си подтици за ядене, спане, защита и секс, те остават постоянно в материалното съществуване, което е пълно със страдания. От друга страна, регулираните от напътствията на писанията се издигат постепенно до Кр̣ш̣н̣а съзнание и със сигурност напредват в живота.

De, der følger den lykkevarslende vej, kan inddeles i tre kategorier, nemlig (1) de, der følger skrifternes regler og forordninger og nyder materiel velstand, (2) de, der søger endelig frigørelse fra materiel eksistens, og (3) de, der er hengivne i Kṛṣṇa-bevidsthed. De, der følger skrifternes regler og reguleringer for at få materiel lykke, kan inddeles i yderligere to grupper: de, der er frugtstræbende arbejdere, og de, der ikke ønsker nogen form for sansetilfredsstillelse. De, der stræber efter de frugtbærende resultater for at få sansetilfredsstillelse, kan blive hævet til en højere levestandard og tilmed til de højere planeter, men fordi de ikke er fri for materiel eksistens, følger de stadigvæk ikke den virkeligt lykkevarslende vej. De eneste lykkebringende aktiviteter er dem, der fører én til frigørelse. Alle handlinger, hvis mål ikke er den højeste grad af selverkendelse eller befrielse fra den kropslige livsopfattelse, kan slet ikke siges at være lykkevarslende. Handling i Kṛṣṇa-bevidsthed er den eneste lykkebringende aktivitet, og alle, der frivilligt tolererer enhver form for kropsligt ubehag for at gøre fremskridt på den Kṛṣṇa-bevidste vej, kan kaldes fuldkomne transcendentalister under streng askese. Da det ottefoldige yoga-system er rettet mod den endelige erkendelse af Kṛṣṇa-bevidsthed, er en sådan praksis også lykkevarslende, og ingen, der gør sit bedste i den henseende, behøver være bange for at falde ned.

Хората, които следват благоприятния път, могат да се разделят на три групи: (1) последователите на изложеното в свещените писания, които се радват на материално благополучие; (2) търсещите окончателно освобождение от материалното съществуване и (3) преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тези, които следват правилата на писанията за материално щастие, от своя страна се делят на две категории: плодоносни работници и такива, които не се стремят към сетивно наслаждение. Всички, които желаят плодовете от труда си, за да наслаждават сетивата си, могат да достигнат по-висок стандарт на живот, дори по-висши планети и все пак, понеже не са освободени от материалното съществуване, те не следват истински благоприятния път. Единствените благоприятни дейности са дейностите, които водят до освобождение. Ако не е насочена към окончателно себепознание или освобождение от материалното телесно схващане за живота, дейността не е благоприятна. Дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е единствената благоприятна дейност. Човек, който доброволно приеме всякакви телесни неудобства, за да напредне по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е съвършен трансценденталист, подложил се на строг аскетизъм. Понеже целта на осемстепенната йога е да се постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази практика също е благоприятна; и човек, отдал всичките си сили в тази посока, не трябва да се страхува от пропадане.