TEXT 18
ТЕКСТ 18
Tekst
Текст
ātmany evāvatiṣṭhate
nispṛhaḥ sarva-kāmebhyo
yukta ity ucyate tadā
а̄тманй ева̄ватиш̣т̣хате
ниспр̣хах̣ сарва-ка̄мебхьо
юкта итй учяте тада̄
Synonyms
Дума по дума
yadā — når; viniyatam — særlig disciplineret; cittam — sindet og dets aktiviteter; ātmani — i transcendensen; eva — afgjort; avatiṣṭhate — han bliver forankret; nispṛhaḥ — fri for ønsker; sarva — om alle slags; kāmebhyaḥ — materiel sansenydelse; yuktaḥ — veletableret i yoga; iti — således; ucyate — siges at være; tadā — på det tidspunkt.
яда̄ – когато; виниятам – дисциплинирани; читтам – умът и дейностите му; а̄тмани – в трансценденталността; ева – несъмнено; аватиш̣т̣хате – се установява; ниспр̣хах̣ – освободен от желание; сарва – за всички видове; ка̄мебхях̣ – материално сетивно наслаждение; юктах̣ – добре установен в йога; ити – по такъв начин; учяте – се казва; тада̄ – тогава.
Translation
Превод
Når yogīen disciplinerer sine mentale aktiviteter ved at udøve yoga, og når han bliver hensat i transcendensen – fri for alle materielle ønsker – siges han at være veletableret i yoga.
Когато чрез практика един йогӣ подчини дейностите на ума си и, освободен от материални желания, достигне трансценденталността – за него се казва, че е установен в йога.
Purport
Пояснение
FORKLARING: En yogīs handlinger adskiller sig fra almindelige menneskers ved hans karakteristiske ophør med alle slags materielle ønsker, af hvilke sex er nummer et. En perfekt yogī er så veldisciplineret i sit sinds aktiviteter, at han ikke længere kan forstyrres af nogen form for materielt ønske. Dette fuldendte niveau kan automatisk opnås af personer i Kṛṣṇa-bevidsthed, som der står i Śrīmad-Bhāgavatam (9.4.18–20):
За разлика от дейностите на обикновения човек, дейностите на един йогӣ са характерни с прекратяване на всички материални желания, а от тях сексуалното е най-силно. Съвършеният йогӣ така добре е дисциплинирал дейностите на ума си, че повече не е обезпокояван от никакво материално желание. Това съвършено ниво естествено се постига от Кр̣ш̣н̣а осъзнатите, както се посочва в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.4.18 – 20):
vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane
karau harer mandira-mārjanādiṣu
śrutiṁ cakārācyuta-sat-kathodaye
вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане
карау харер мандира-ма̄рджана̄диш̣у
шрутим̇ чака̄ра̄чюта-сат-катходайе
tad-bhṛtya-gātra-sparśe ’ṅga-saṅgamam
ghrāṇaṁ ca tat-pāda-saroja-saurabhe
śrīmat-tulasyā rasanāṁ tad-arpite
тад-бхр̣тя-га̄тра-спарше 'н̇га-сан̇гамам
гхра̄н̣ам̇ ча тат-па̄да-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулася̄ расана̄м̇ тад-арпите
śiro hṛṣīkeśa-padābhivandane
kāmaṁ ca dāsye na tu kāma-kāmyayā
yathottama-śloka-janāśrayā ratiḥ
широ хр̣ш̣ӣкеша-пада̄бхивандане
ка̄мам̇ ча да̄сйе на ту ка̄ма-ка̄мяя̄
ятхоттама-шлока-джана̄шрая̄ ратих̣
“Kong Ambarīṣa fokuserede først og fremmest sit sind på Herren Kṛṣṇas lotusfødder. Derpå brugte han sine ord til at beskrive Herrens transcendentale egenskaber, sine hænder til at gøre Herrens tempel rent, sine ører til at høre om Herrens aktiviteter, sine øjne til at se Herrens transcendentale former, sin krop på at røre ved de hengivnes kroppe, sin lugtesans til at dufte til lotusblomsterne, der var ofret til Herren, sin tunge til at smage tulasī-bladet, der var ofret til Herrens lotusfødder, sine ben til at valfarte til pilgrimssteder og til Herrens tempel, sit hoved til at bøje sig ned for Herren og sine ønsker på at udføre Herrens mission. Alle sådanne transcendentale aktiviteter er ganske passende for en ren hengiven.”
„Цар Амбарӣш̣а най-напред насочи ума си към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; след това използва речта си, за да описва трансценденталните качества на Бога, ръцете си – за да чисти неговия храм, ушите си – за да слуша за дейностите на Бога, очите си – за да гледа трансценденталните му форми, тялото си – за да докосва телата на преданите, обонянието си – за да вдъхва аромата на лотосите, предложени на Бога, езика си – за да вкусва листата от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, краката си – за да ходи до местата за поклонение и в храма на Бога, главата си – за да отдава почитания на Бога и желанията си – за да изпълни неговата мисия. Всички тези трансцендентални дейности напълно подобават на един чист предан.“
Dette transcendentale niveau kan vanskeligt udtrykkes eller opleves af dem, der følger den upersonlige vej, men det er meget let og praktisk for en person i Kṛṣṇa-bevidsthed, som det fremgår af beskrivelsen ovenover af Mahārāja Ambarīṣas aktiviteter. Hvis sindet ikke er konstant fokuseret i at huske på Herrens lotusfødder, er et sådant transcendentalt engagement ikke praktisk muligt. I Herrens hengivne tjeneste kaldes den slags foreskrevne handlinger for arcana eller beskæftigelse af alle sanserne i Herrens tjeneste. Sanserne og sindet har brug for at være beskæftiget. Blot og bar fornægtelse er ikke praktisk mulig. For mennesker i almindelighed, især dem, der ikke er i forsagelsens orden, er den transcendentale beskæftigelse af sanserne og sindet, en metode, der som ovenfor beskrevet kaldes yukta i Bhagavad-gītā, derfor den ideelle måde at opnå transcendensen på.
За последователите на имперсонализма трансценденталното ниво, постигнато чрез гореописаните дейности, може да е субективно неизразимо, но то е лесно достижимо за човек в Кр̣ш̣н̣а съзнание, както се вижда от примера с Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а. Ако умът не е установен в лотосовите нозе на Бога чрез постоянно помнене, тези трансцендентални дейности не са практични. По тази причина в преданото служене предписаните дейности се наричат арчана – заетост на всички сетива в служене на Бога. Сетивата и умът изискват действия. Просто като се въздържа, човек няма да постигне практически резултат. Следователно за хората – особено за тези, които не са приели жизненото стъпало на отречението – трансценденталното насочване на ума и сетивата, описано по-горе, е съвършеният метод за трансцендентален успех, наричан в Бхагавад-гӣта̄ юкта.