KAPITEL FEM
ПЕТА ГЛАВА
Karma-yoga – handling i Kṛṣṇa-bevidsthed
Карма йога – дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание
- TEXT 1:
- Arjuna sagde: O Kṛṣṇa, først beder Du mig forsage arbejde for derefter at råde mig til at arbejde i hengivenhed. Vil Du ikke nu én gang for alle fortælle mig, hvilken af de to der er bedst?
- ТЕКСТ 1:
- Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, най-напред Ти поиска да се откажа от работата, а след това отново ми препоръча работа в преданост. Бъди така добър да ми кажеш ясно, кое от двете е по-благоприятно.
- TEXT 2:
- Guddommens Personlighed svarede: Forsagelse af handling og arbejde i hengivenhed er begge gode for befrielse. Men af de to er arbejde i hengiven tjeneste bedre end forsagelse af handling.
- ТЕКСТ 2:
- Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
- TEXT 3:
- Den, der hverken hader eller begærer frugterne af sine handlinger, siges at være altid forsagende. En sådan person, der er fri for alle dualiteter, slipper let ud af den materielle trældom og er fuldstændig befriet, O stærkarmede Arjuna.
- ТЕКСТ 3:
- Този, който нито мрази, нито желае плодовете от делата си, е винаги в отречение. Такава личност, освободена от всички двойствености, лесно превъзмогва материалните окови и постига пълно освобождение, о, силноръки Арджуна.
- TEXT 4:
- Kun de uvidende hævder, at hengiven tjeneste (karma-yoga) er forskellig fra det analytiske studium af den materielle verden (sāṅkhya). Ifølge de virkelig lærde opnår den, der følger én af disse veje, resultatet af begge.
- ТЕКСТ 4:
- Само невежият говори за преданото служене (карма йога) като за нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят (са̄н̇кхя). Личностите с истинско знание казват, че всеки, който сериозно следва един от тези пътища, постига резултатите и на двата.
- TEXT 5:
- Den, der ved, at stadiet, man opnår gennem analytiske studier, også kan opnås gennem hengiven tjeneste, og som derfor forstår, at analytiske studier og hengiven tjeneste er på samme niveau, ser tingene, som de er.
- ТЕКСТ 5:
- Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене, и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са.
- TEXT 6:
- Udelukkende at forsage alle handlinger uden at engagere sig i Herrens hengivne tjeneste kan ikke gøre én lykkelig. Men en eftertænksom person, der er engageret i hengiven tjeneste, kan omgående opnå den Højeste.
- ТЕКСТ 6:
- Отричането от дейността без предано служене на Бога не може да направи човека щастлив. Но мислещата личност, която се заема с предано служене, може веднага да постигне Върховния.
- TEXT 7:
- Den, der arbejder i hengivenhed og er en ren sjæl, der behersker sit sind og sine sanser, er afholdt af alle, og alle er ham kær. Skønt altid aktiv indvikles en sådan person aldrig.
- ТЕКСТ 7:
- Този, който работи в преданост, който е чиста душа и контролира ума и сетивата си, е скъп на всекиго и всеки му е скъп. Въпреки че постоянно действа, той никога не се обвързва.
- TEXTS 8-9:
- En person i denne guddommelige bevidsthed er inde i sig selv altid klar over, at han i virkeligheden slet intet gør, skønt han ser, hører, berører, lugter, spiser, bevæger sig, sover og trækker vejret. For når han taler, besørger sig, modtager noget eller åbner og lukker øjnene, ved han, at det blot er de materielle sanser, der er involveret med deres objekter, og at han er hævet over dem.
- ТЕКСТОВЕ 8 – 9:
- Една личност с божествено съзнание, въпреки че вижда, слуша, докосва, помирисва, яде, движи се, спи и диша, винаги знае в себе си, че всъщност не прави нищо. Затова, когато говори, пълни стомаха си, изпразва червата си, отваря или затваря очи, тя винаги знае, че само материалните ѝ сетива влизат в контакт с обектите си, а тя е настрана от тях.
- TEXT 10:
- Den, der gør sin pligt uden tilknytning og overgiver resultaterne til den Højeste Herre, forbliver upåvirket af syndige handlinger, ligesom lotusbladet forbliver uberørt af vandet.
- ТЕКСТ 10:
- Този, който изпълнява дълга си без привързаност и посвещава резултатите на Върховния Бог, остава незасегнат от греховна дейност така, както листата на лотоса са недокоснати от водата.
- TEXT 12:
- Den uophørligt hengivne sjæl opnår uforfalsket fred, for han tilegner Mig resultatet af alle sine handlinger, imens en person, der ikke er i harmoni med det Guddommelige og er grådig efter sit arbejdes frugter, indvikles.
- ТЕКСТ 12:
- Неотклонно отдадената душа постига истински мир, защото ми посвещава резултата от своите дейности, докато личността, която не е в единство с Бога и е алчна за плодовете от труда си, се оплита.
- TEXT 13:
- Når det legemliggjorte levende væsen behersker sin natur og mentalt forsager alle handlinger, bor han lykkeligt i byen med de ni porte [den materielle krop] og hverken handler eller forårsager handling.
- ТЕКСТ 13:
- Когато въплътеното живо същество владее природата си и мислено се отрича от всички дейности, то щастливо живее в града с девет врати (материалното тяло), без да действа и без да причинява действие.
- TEXT 14:
- Den legemliggjorte ånd, der er herre over sin krops by, hverken skaber handlinger, får folk til at handle eller skaber handlingens frugter. Alt dette iværksættes af den materielle naturs kvaliteter.
- ТЕКСТ 14:
- Въплътената душа, господар на града на тялото, не поражда дейностите, не принуждава хората да действат, нито създава плодовете на действието. Всичко това се извършва от гун̣ите на материалната природа.
- TEXT 15:
- Den Højeste Herre påtager Sig heller ikke nogens syndige eller fromme handlinger. De legemliggjorte væsener er imidlertid forvildede på grund af den uvidenhed, der tilslører deres virkelige kundskab.
- ТЕКСТ 15:
- И Върховният Бог не е отговорен за ничии греховни или благочестиви дейности. Въплътените същества обаче са объркани поради невежеството, което покрива истинското им знание.
- TEXT 16:
- Når man imidlertid er blevet oplyst af den viden, gennem hvilken uvidenheden tilintetgøres, afslører denne viden alt, ligesom sollyset oplyser alt i dagtimerne.
- ТЕКСТ 16:
- Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
- TEXT 17:
- Når ens intelligens, sind, tro og tilflugt alle er fast forankrede i den Højeste, bliver man helt renset for tvivl gennem fuldendt viden og fortsætter således lige ud ad befrielsens vej.
- ТЕКСТ 17:
- Когато интелигентността, умът, вярата и убежището на човека са във Върховния, той изцяло се пречиства от съмнения със съвършено знание и поема пътя на освобождението.
- TEXT 18:
- I kraft af sand viden ser de ydmyge vismænd med samme syn på en lærd og mild brāhmaṇa, en ko, en elefant, en hund og en hundeæder [en kasteløs].
- ТЕКСТ 18:
- Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден бра̄хман̣а, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия).
- TEXT 19:
- De, hvis sind er grundfæstet i balance og sindsligevægt, har allerede sat sig ud over fødslen og dødens betingelser. De er fejlfrie som Brahman og således allerede situeret i Brahman.
- ТЕКСТ 19:
- Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
- TEXT 20:
- Den, der hverken fryder sig over at opnå noget behageligt eller beklager sig over at få noget ubehageligt, og som er intelligent i selvet og ikke forvirret, og som kender videnskaben om Gud, befinder sig allerede i transcendensen.
- ТЕКСТ 20:
- Личност, която не се радва, когато постигне нещо приятно, нито скърби, когато я сполети нещо неприятно; чийто разум е устойчив; която не е объркана и познава науката за Бога, вече е установена в трансценденталността.
- TEXT 21:
- En således befriet person tiltrækkes ikke af sansenydelse, men er altid i trance og nyder den indre glæde i sig selv. På denne måde nyder den selvrealiserede person ubegrænset lykke, for han koncentrerer sig om den Højeste.
- ТЕКСТ 21:
- Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
- TEXT 22:
- En intelligent person undgår kilden til lidelse, der skyldes kontakt med de materielle sanser. O Kuntīs søn, en sådan nydelse har en begyndelse og en ende, og derfor finder den vise ingen glæde deri.
- ТЕКСТ 22:
- За разумната личност насладата, породена от материалните сетива, е източник на страдание. О, сине на Кунтӣ, тези наслаждения имат начало и край и мъдрият не изпитва удоволствие от тях.
- TEXT 23:
- Hvis man kan modstå de materielle sansers drifter og bremse indflydelsen fra begær og vrede, før man opgiver sin nuværende krop, er man velsitueret og lykkelig i denne verden.
- ТЕКСТ 23:
- Ако преди да напусне настоящото си тяло, човек съумее да удържи импулсите на материалните сетива и да обуздае силата на желанието и гнева, той е спокоен и щастлив в този свят.
- TEXT 24:
- Den, hvis lykke er i det indre, som er aktiv og glædes i sit indre, og hvis mål er i det indre, er faktisk den fuldendte mystiker. Han er befriet i den Højeste og når til slut den Højeste.
- ТЕКСТ 24:
- Съвършен мистик е този, чието щастие е вътре в него; той действа и се наслаждава вътре в себе си и целта му е навътре. Той е освободен във Върховния и накрая достига Върховния.
- TEXT 25:
- De, der har sat sig ud over de af tvivl fremkaldte dualiteter, hvis sind er engageret i deres indre, som altid har travlt med at arbejde til gavn for alle levende væsener, og som er fri for al synd, opnår befrielse i den Højeste.
- ТЕКСТ 25:
- Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.
- TEXT 26:
- De, der er frie for vrede og alle materielle begær, og som er selvrealiserede og selvdisciplinerede og konstant stræber efter fuldkommenhed, kan være sikre på befrielse i den Højeste i meget nær fremtid.
- ТЕКСТ 26:
- За тези, които са се освободили от гняв и материални желания, постигнали са себепознание и самоконтрол и постоянно се стремят към съвършенство, освобождението във Върховния е осигурено в най-близко бъдеще.
- TEXTS 27-28:
- Ved at lukke alle ydre sanseobjekter ude og koncentrere øjnene og synet mellem de to øjenbryn, og ved at ophæve det indadgående og udadgående åndedræt inde i næseborene og derved beherske sindet, sanserne og intelligensen bliver transcendentalisten, der søger befrielse, fri for al begær, frygt og vrede. En person, der altid befinder sig i denne tilstand, bliver med sikkerhed befriet.
- ТЕКСТОВЕ 27 – 28:
- Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
- TEXT 29:
- En person, der er i fuld bevidsthed om Mig og kender Mig som den endelige nyder af alle former for offerhandling og askese, som den Højeste Herre over alle planeter og halvguder og som alle levende væseners velgører og velynder, opnår fred fra de materielle lidelser.
- ТЕКСТ 29:
- Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания.