Skip to main content

TEXT 6

ТЕКСТ 6

Tekst

Текст

ajo ’pi sann avyayātmā
bhūtānām īśvaro ’pi san
prakṛtiṁ svām adhiṣṭhāya
sambhavāmy ātma-māyayā
аджо 'пи санн авяя̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄

Synonyms

Дума по дума

ajaḥ — ufødt; api — skønt; san — Jeg er; avyaya — med en uforgængelig; ātmā — krop; bhūtānām — over alle dem, der er født; īśvaraḥ — den Højeste Herre; api — skønt; san — Jeg er; prakṛtim — i den transcendentale form; svām — Min personlige; adhiṣṭhāya — idet Jeg således er situeret; sambhavāmi — Jeg inkarnerer; ātma-māyayā — gennem Min indre energi.

аджах̣ – нероден; апи – въпреки че; сан – бидейки; авяя – без разрушаване; а̄тма̄ – тяло; бхӯта̄на̄м – на всички родени; ӣшварах̣ – Върховен Бог; апи – въпреки че; сан – е така; пракр̣тим – в трансцендентална форма; сва̄м – на себе си; адхиш̣т̣ха̄я – като е установен; самбхава̄ми – Аз се появявам; а̄тма-ма̄яя̄ – чрез моята вътрешна енергия.

Translation

Превод

Skønt Jeg er ufødt og Min transcendentale krop aldrig forgår, og skønt Jeg er Herre over alle levende væsener, åbenbarer Jeg Mig alligevel i hver tidsalder i Min oprindelige transcendentale form.

Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно, и въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се появявам във всяка епоха в изначалната си трансцендентална форма.

Purport

Коментар

FORKLARING: Her omtaler Herren som det første det ejendommelige ved Sin fødsel: Selv om Han fremtræder som et almindeligt menneske, husker Han alt om Sine mange, mange tidligere “liv”, hvorimod et almindeligt menneske ikke kan huske, hvad det lavede bare et par timer forinden. Hvis nogen bliver spurgt om, hvad vedkommende præcist lavede ved samme tid dagen før, ville det være meget svært for de fleste at svare med det samme. Man ville utvivlsomt være nødt til at vride sin hjerne for at huske, hvad man gjorde på nøjagtigt samme tidspunkt dagen før. Alligevel drister mennesker sig ofte til at hævde, at de er Gud eller Kṛṣṇa. Man må ikke lade sig vildlede af sådanne meningsløse påstande.

Dernæst forklarer Herren Sin prakṛti eller Sin form. Prakṛti betyder “natur” såvel som svarūpa, “ens egen form”. Herren fortæller, at Han åbenbarer Sig i Sin egen krop. Han forandrer ikke Sin krop ligesom det almindelige levende væsen, der vandrer fra den ene krop til den næste. Den betingede sjæl kan have én slags krop i sit nuværende liv, men en helt anden i sit næste liv. Det levende væsen har ingen bestemt krop i den materielle verden, men vandrer fra den ene krop til den næste. Det gør Herren imidlertid ikke. Når Han åbenbarer Sig, gør Han det i den samme oprindelige krop gennem Sin indre energi. Kṛṣṇa åbenbarer Sig med andre ord i den materielle verden i Sin oprindelige evige form med to hænder, der holder en fløjte. Han åbenbarer Sig i Sin evige krop og er ubesmittet af den materielle verden. Skønt Han åbenbarer Sig i den samme transcendentale krop og er Herre over universet, ser det alligevel ud, som om Han fødes som et almindeligt levende væsen. Og selv om Hans krop ikke sygner hen ligesom en materiel krop, ser det stadig ud, som om Herren Kṛṣṇa vokser fra spæd op igennem barndommen til ungdommen. Men forbløffende nok ældes Han ikke mere efter at være blevet ung. Da slaget på Kurukṣetra fandt sted, havde Han mange børnebørn. Materielt set var Han med andre ord ældet betydeligt. Ikke desto mindre så Han ud som en ung mand på 20 eller 25 år. Vi ser aldrig et billede af Kṛṣṇa som gammel, for Han bliver aldrig gammel ligesom os, selv om Han er den ældste person i hele skabelsen, uanset om vi taler om fortid, nutid eller fremtid. Hverken Hans krop eller intelligens forfalder eller forandrer sig nogensinde. Det er således klart, at selv om Han er i den materielle verden, er Han den samme ufødte evige form af lyksalighed og viden og er uforanderlig i Sin transcendentale krop og intelligens. Hans tilsynekomst og forsvinden er i virkeligheden som Solen, der står op, bevæger sig for øjnene af os og derefter forsvinder ud af syne. Når Solen ikke kan ses, tror vi, at den er gået ned, og når vi kan se Solen, tror vi, at nu er den inden for vort synsfelt. Solen befinder sig i virkeligheden altid i sin faste position, men på grund af vores mangelfulde, utilstrækkelige sanser taler vi om Solens opstigen og forsvinden på himlen. Eftersom Herren Kṛṣṇas tilsynekomst og forsvinden er helt forskellig fra et almindeligt levende væsens, er det tydeligt, at Han gennem Sin indre energi er evig, lyksalig og fuld af viden og aldrig bliver forurenet af den materielle natur. Det bliver også bekræftet i Vedaerne, at Guddommens Højeste Personlighed er ufødt, men ser alligevel ud til at blive født i mange forskellige manifestationer. De supplerende vediske skrifter bekræfter desuden, at selv om Herren ser ud til at blive født, forandrer Hans krop sig alligevel ikke.

I Śrīmad-Bhāgavatam viser Han Sig for Sin moder som Nārāyaṇa med fire hænder og fuldt udsmykket med de seks slags fuldstændige overdådigheder. Hans tilsynekomst i Hans oprindelige evige form er Hans årsagsløse nåde mod de levende væsener, så de kan koncentrere sig om den Højeste Herre, som Han er, frem for om intellektuelle forestillinger eller mentale opspind, som upersonalisterne fejlagtigt tror, at Herrens krop er. Ifølge Viśva-kośa-ordbogen refererer ordene māyā eller ātma-māyā til Herrens årsagsløse nåde. Herren er bevidst om alle Sine tidligere tilsynekomster og bortgange, men et almindeligt levende væsen glemmer alt om sin tidligere krop, så snart han får en ny krop. Kṛṣṇa er Herre over alle levende væsener, fordi Han gør så mange forunderlige og overmenneskelige ting, mens Han er på denne jord. Herren er derfor altid den samme Absolutte Sandhed og er uden forskel på Sin form og Sit Selv eller på Sin kvalitet og Sin krop. Man kan så spørge, hvorfor Herren kommer og går i denne verden. Det bliver forklaret i næste vers.

Господ говори тук за особеностите на своето раждане. Макар да се появява като обикновен човек, Той помни всичко от многобройните си минали „раждания“, докато един обикновен човек не може да си спомни какво е правил дори преди няколко часа. Ако попитаме някого какво е правил вчера по същото време, за него ще бъде много трудно да отговори веднага; ще му е необходимо да порови в паметта си и евентуално да си спомни. И въпреки това много често хората дръзко се обявяват за Бог, за Кр̣ш̣н̣а. Не бива да се подвеждаме от подобни безсмислени твърдения. След това Господ говори и за своята пракр̣ти, форма. Пракр̣ти означава „природа“, както и сварӯпа или собствена форма. Бог казва, че се появява в собственото си тяло. Той не сменя тялото си, както обикновеното живо същество сменя едно тяло с друго. Обусловената душа има едно тяло в сегашното си раждане и съвсем различно в следващото. В материалния свят живото същество няма постоянно тяло, а постоянно се преселва от едно тяло в друго. Върховният не е принуден да прави това. Всеки път, когато се появява чрез силата на вътрешната си енергия, Той е в изначалния си облик. С други думи, Кр̣ш̣н̣а идва в този материален свят в своята изначална вечна форма с две ръце, в които държи флейта. Той се появява във вечното си тяло, неосквернено от материалния свят. Макар да е в същото трансцендентално тяло и да е повелител на Вселената, на пръв поглед Той се ражда като обикновено живо същество. И въпреки че тялото му е нетленно, за разлика от материалните тела, изглежда като че ли Бог Кр̣ш̣н̣а расте – от дете се превръща в юноша, а от юноша – в младеж. Но най-удивителното е, че остава винаги млад. По време на битката при Курукш̣етра Той имал много внуци или с други думи, според материалните мерки, би трябвало да е в преклонна възраст. Но Той изглеждал като младеж на двайсет – двайсет и пет години. Никога няма да видим изображение на Кр̣ш̣н̣а като възрастен, защото за разлика от нас Той никога не остарява, макар да е най-старият в цялото творение – в миналото, настоящето и бъдещето. Нито тялото, нито интелигентността му някога остаряват или се променят. Става ясно, че независимо от идването си в материалния свят, Той е същата неродена вечна форма на блаженство и знание, неизменен в трансценденталното си тяло и интелигентност. Неговото появяване и изчезване наподобява движението на слънцето, което изгрява, преминава над нас и после се скрива от погледа ни. Когато слънцето изчезне, ние мислим, че то е залязло, а когато се появи отново, казваме, че е изгряло на хоризонта. В действителност слънцето е винаги в неизменното си положение, но поради несъвършените ни сетива, ние смятаме, че то ту се появява, ту се скрива. И тъй като появата и изчезването на Бог Кр̣ш̣н̣а са съвършено различни от тези на обикновените живи същества, очевидно е, че благодарение на вътрешната си енергия Той е вечното блаженство и знание – и материалната природа никога не го замърсява. Ведите потвърждават, че Върховната Божествена Личност е нероден, макар и да изглежда, че се ражда в многобройните си проявления. Литературата, допълваща Ведите, също твърди, че външно Господ може да се ражда, но Той не сменя тялото си. В Бха̄гаватам е описано как Той се появява пред своята майка като четириръкия На̄ра̄ян̣а, украсен със символите на шестте пълни съвършенства. Неговата поява в изначалната му вечна форма дарява живите същества с безпричинна милост, така че те да съсредоточат мисълта си върху Върховния такъв, какъвто е, а не върху някакви измислени представи, които имперсоналистите погрешно приемат за форми на Бога.

Според речника Вишва-коша думата ма̄я̄, или а̄тма-ма̄я̄ се отнася до безпричинната Божия милост. Бог помни всяка своя минала поява и напускане, докато обикновеното живо същество забравя всичко за предишното си тяло, веднага щом получи друго. Той е Господ на всички живи същества, защото извършва удивителни, свръхчовешки дела, докато е на Земята. Той остава винаги неизменната Абсолютна Истина и между неговото тяло и самия него няма никаква разлика. Тук може да възникне въпросът защо Бог се появява в този свят, а след това си отива от него. Отговорът е в следващия стих.