TEXT 34
ТЕКСТ 34
Tekst
Текст
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
Synonyms
Дума по дума
tat — den viden om forskellige ofringer; viddhi — prøv at forstå; praṇipātena — ved at henvende dig til en åndelig mester; paripraśnena — gennem ydmyge spørgsmål; sevayā — ved at tjene; upadekṣyanti — de vil indvie; te — dig; jñānam — i viden; jñāninaḥ — de selvrealiserede; tattva — af sandheden; darśinaḥ — seere.
тат – това знание за различни жертвоприношения; виддхи – опитай се да разбереш; пран̣ипа̄тена – като се обърнеш към духовен учител; парипрашнена – със смирени запитвания; севая̄ – със служене; упадекш̣янти – те ще посветят; те – теб; гя̄нам – в знание; гя̄нинах̣ – себепозналите се; таттва – на истината; даршинах̣ – пророци.
Translation
Превод
Forsøg at lære sandheden at kende ved at opsøge en åndelig mester. Udspørg ham ydmygt og tjen ham. De selvrealiserede sjæle kan bibringe dig viden, for de har set sandheden.
Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Vejen til åndelig erkendelse er uden tvivl svær. Herren råder os derfor til at opsøge en ægte åndelig mester i discipelrækken fra Herren Selv. Ingen kan være en ægte åndelig mester uden at følge dette princip med discipelrække. Herren er den oprindelige åndelige mester, og en person i discipelrækken kan viderebringe Herrens budskab, som det er, til sin discipel. Ingen kan have åndelig erkendelse ved at opfinde sin egen proces, som det er sædvane blandt tåbelige hyklere. Ifølge Śrīmad-Bhāgavatam (6.3.19), dharmaṁ tu sākṣād bhagavat-praṇītam: Religionens vej gives direkte af Herren. Derfor kan intellektuelle spekulationer eller tørre argumenter ikke hjælpe én på rette vej, og heller ikke igennem boglige studier på egen hånd kan man gøre fremskridt i åndeligt liv. Man er nødt til at henvende sig til en ægte åndelig mester for at få denne viden. En sådan åndelig mester skal accepteres i fuld overgivelse, og man skal tjene den åndelige mester som en simpel tjener uden falsk prestige. Tilfredsstillelse af den selvrealiserede åndelige mester er hemmeligheden bag fremskridt i åndeligt liv. Spørgsmål og underkastelse udgør den rette kombination, hvis man vil have åndelig forståelse. Uden underkastelse og tjeneste vil ens spørgsmål til den lærde åndelige mester være uden virkning. Man skal kunne bestå den åndelige mesters prøve, og når han ser disciplens oprigtige ønske, velsigner han ham automatisk med ægte åndelig forståelse. I dette vers fordømmes både blind tro og absurde spørgsmål. Ikke blot skal man lytte ydmygt til den åndelige mester, men man må også sørge for at få en klar forståelse fra ham igennem underdanighed, tjeneste og spørgsmål. En ægte åndelig mester er af natur meget venlig mod disciplen. Når eleven derfor er ydmyg og altid parat til at tjene, bliver udvekslingen af viden og spørgsmål perfekt.
Пътят на духовното познание несъмнено е много труден. Ето защо Господ ни съветва да се обърнем към истински духовен учител от веригата на ученическата приемственост, която води началото си от самия Бог. Този, който не принадлежи към такава верига, не може да бъде истински духовен учител. Бог е първоначалният духовен учител и всяка личност от ученическата приемственост е способна да предаде на своя ученик посланието на Бога такова, каквото е. Никой няма да постигне духовно познание, като измисли за целта собствен метод, както правят това множество шарлатани. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.8.19) се казва: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам – пътят на религията е начертан от самия Бог. Затова философските размишления и сухите аргументи не извеждат на верния път. И духовен напредък не се постига със самостоятелно изучаване на свещените книги. Нужен е авторитетен духовен учител. Той трябва да бъде приет с пълно отдаване и ученикът трябва да му служи без всякаква гордост, като прост слуга. Удовлетворяването на съвършен духовен учител е тайната на напредъка в духовния живот. Любознателността и покорството са подходящо съчетание за духовното разбиране. Без послушание и служене въпросите към духовния учител нямат ефект. Трябва да се издържи тази проверка и когато учителят се убеди в искреността на ученика, той незабавно го благославя с истинско духовно разбиране. В този стих се отхвърлят сляпото следване и безсмислените запитвания. Добре е не само смирено да слушаме духовния си учител, но и да получим от него задълбочено разбиране чрез покорство, служене и питане. По природа авторитетният духовен учител е много милостив към ученика си. И ако ученикът е смирен и винаги готов да служи, обмяната на запитвания и знание става съвършена.