TEXT 41
ТЕКСТ 41
Tekst
Текст
niyamya bharatarṣabha
pāpmānaṁ prajahi hy enaṁ
jñāna-vijñāna-nāśanam
ниямя бхаратарш̣абха
па̄пма̄нам̇ праджахи хй енам̇
гя̄на-вигя̄на-на̄шанам
Synonyms
Дума по дума
tasmāt — derfor; tvam — du; indriyāṇi — sanserne; ādau — i begyndelsen; niyamya — ved at regulere; bharata-ṛṣabha — O førende blandt Bharatas efterkommere; pāpmānam — det store symbol på synd; prajahi — tæm; hi — sandelig; enam — dette (begær); jñāna — af viden; vijñāna — og videnskabelig viden om den rene sjæl; nāśanam — ødelæggeren.
тасма̄т – затова; твам – ти; индрия̄н̣и – сетива; а̄дау – в началото; ниямя – регулирайки; бхарата-р̣ш̣абха – о, пръв сред потомците на Бхарата; па̄пма̄нам – големият символ на грях; праджахи – обуздай; хи – несъмнено; енам – това; гя̄на – на знание; вигя̄на – научно знание за чистата душа; на̄шанам – унищожител.
Translation
Превод
O Arjuna, du bedste blandt Bharataerne, hold derfor allerede fra første færd dette mægtige symbol på synd [begær] nede ved at regulere sanserne og slå denne ødelægger af viden og selverkendelse ihjel.
Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Herren rådede Arjuna til at regulere sanserne allerede fra begyndelsen af for at kunne tøjle den største syndige fjende, begær, der ødelægger den indre trang til selverkendelse og detaljeret viden om selvet. Jñāna refererer til viden om selvet som forskelligt fra ikke-selvet eller med andre ord viden om, at den åndelige sjæl ikke er kroppen. Vijñāna refererer til detaljeret kundskab om den åndelige sjæls naturlige position og hans forhold til den Højeste Sjæl. Det bliver forklaret i Śrīmad-Bhāgavatam (2.9.31):
Господ съветва Арджуна да контролира сетивата си още от самото начало, така че да обуздае своя най-зъл враг – похотта, която убива желанието за себепознание и изучаване на духа. Гя̄на е знание за истинското „аз“ и фалшивото „аз“, тоест знание за това, че вечната душа и тялото са различни неща. Вигя̄на се нарича специфичното знание за изначалното положение на душата и за връзката ѝ с Върховната Душа. Това е обяснено по следния начин в Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.31):
yad vijñāna-samanvitam
sa-rahasyaṁ tad-aṅgaṁ ca
gṛhāṇa gaditaṁ mayā
яд вигя̄на-саманвитам
са-рахасям̇ тад-ан̇гам̇ ча
гр̣ха̄н̣а гадитам̇ мая̄
“Kundskaben om selvet og det Højeste Selv er meget fortrolig og mystisk, men en sådan viden og dens præcise erkendelse kan forstås, hvis de forklares i deres forskellige aspekter af Herren Selv.” Bhagavad-gītā giver os både denne generelle og specifikke viden om selvet. De levende væsener er uadskillelige dele af Herren, og som sådan er formålet med dem ganske enkelt, at de skal tjene Herren. Denne bevidsthed kaldes Kṛṣṇa-bevidsthed. Man må derfor lære om Kṛṣṇa-bevidsthed lige fra livets begyndelse, og på den måde kan man blive helt Kṛṣṇa-bevidst og handle derefter.
„Знанието за душата и за Върховната душа е поверително и съкровено; но това знание и конкретното му осъществяване могат да бъдат постигнати, ако са обяснени в различните им аспекти от самия Бог.“ Бхагавад-гӣта̄ ни дава това общо и специфично знание за душата. Живите същества са частици, неразделно свързани с Бога, и тяхното единствено предназначение е да му служат. Това разбиране се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Още от самото начало на живота си човек трябва да овладее тази наука и когато стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, ще действа по съответния начин.
Begær er blot den forvrængede refleksion af den kærlighed, som alle levende væsener naturligt har til Gud. Men hvis man bliver oplært i Kṛṣṇa-bevidsthed lige fra starten af, kan den naturlige kærlighed til Gud ikke blive degraderet til begær. Når kærlighed til Gud degraderes til begær, er det meget svært at bringe den tilbage til dens normale tilstand. Kṛṣṇa-bevidsthed er ikke desto mindre så kraftfuld, at selv en sen begynder kan blive en elsker af Gud ved at følge den hengivne tjenestes regulerende principper. Fra et hvilket som helst stadie i livet eller fra det øjeblik, man indser nødvendigheden deraf, kan man således begynde at regulere sanserne i Kṛṣṇa-bevidsthed, Herrens hengivne tjeneste, og derved omdanne begæret til den Gudskærlighed, der er menneskelivets højeste fuldkomne stadie.
Похотта е извратено отражение на любовта към Бога, естествено присъща на всяко живо същество. Но ако сме обучавани в Кр̣ш̣н̣а съзнание още от самото начало, естествената ни любов към Бога няма да се изроди в похот. Много е трудно изкривената в похот любов към Бога да се върне в естественото си състояние. Независимо от това методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова могъщ, че дори започналият твърде късно може да обикне Бога, като следва регулиращите принципи на преданото служене. От всяко жизнено стъпало или от момента, в който разбере неотложността на преданото служене, човек може да започне да контролира сетивата си в Кр̣ш̣н̣а съзнание и така да превърне похотта в любов към Бога – най-висшия стадий на съвършенство в човешкия живот.