TEXT 3
ТЕКСТ 3
Tekst
Текст
loke ’smin dvi-vidhā niṣṭhā
purā proktā mayānagha
jñāna-yogena sāṅkhyānāṁ
karma-yogena yoginām
локе 'смин дви-видха̄ ниш̣т̣ха̄
пура̄ прокта̄ мая̄нагха
гя̄на-йогена са̄н̇кхя̄на̄м̇
карма-йогена йогина̄м
Synonyms
Дума по дума
śrī-bhagavān uvāca — Guddommens Højeste Personlighed sagde; loke — i verden; asmin — i denne; dvi-vidhā — to slags; niṣṭhā — tro; purā — tidligere; proktā — blev beskrevet; mayā — af Mig; anagha — O du syndfrie; jñāna-yogena — gennem kundskabens sammenlænkende proces; sāṅkhyānām — for de empiriske filosoffer; karma-yogena — gennem hengivenhedens sammenlænkende metode; yoginām — for de hengivne.
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; локе – в света; асмин – тези; дви-видха̄ – два вида; ниш̣т̣ха̄ – вяра; пура̄ – по-рано; прокта̄ – са казани; мая̄ – от мен; анагха – о, безгрешни; гя̄на-йогена – чрез свързващия процес на знанието; са̄н̇кхя̄на̄м – на философите емпирици; карма-йогена – чрез свързващия метод на предаността; йогина̄м – на преданите.
Translation
Превод
Guddommens Højeste Personlighed sagde: O du syndfrie Arjuna, Jeg har allerede forklaret, at to slags mennesker forsøger at erkende selvet. Nogle er tilbøjelige til at forstå selvet gennem empirisk filosofisk spekulation og andre gennem hengiven tjeneste.
Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други – с предано служене.
Purport
Пояснение
FORKLARING: I kapitel 2, vers 39, forklarede Herren to fremgangsmåder, nemlig sāṅkhya-yoga på den ene side og karma-yoga eller buddhi-yoga på den anden. I dette vers forklarer Herren det samme mere tydeligt. Sāṅkhya-yoga eller det analytiske studium af naturen af ånd og materie er emnet for personer, der er glade for at spekulere og forstå ting gennem eksperimentel viden og filosofi. Den anden gruppe af mennesker arbejder i Kṛṣṇa-bevidsthed, som det blev forklaret i vers 61 i kapitel 2. I vers 39 forklarede Herren også, at man ved at arbejde efter principperne i buddhi-yoga eller i Kṛṣṇa-bevidsthed kan blive udfriet fra bindingen til sine handlinger, og at dette er en fejlfri og risikofri metode. Det samme princip blev forklaret yderligere i vers 61: Buddhi-yoga betyder at være helt afhængig af den Højeste (eller mere konkret af Kṛṣṇa), og på den måde kan alle sanserne let blive bragt under kontrol. Begge yoga-former er derfor gensidigt afhængige af hinanden ligesom religion og filosofi. Religion uden filosofi er sentimentalisme og sommetider fanatisme, mens filosofi uden religion blot er intellektuel spekulation. Det endelige mål er Kṛṣṇa, for de filosoffer, der oprigtigt søger efter den Absolutte Sandhed, kommer også til sidst til Kṛṣṇa-bevidsthed. Dette bliver ligeledes fastslået i Bhagavad-gītā. Hele processen handler om at forstå selvets virkelige position i forhold til Oversjælen. Filosofisk spekulation er den indirekte metode, der gradvist kan lede én til Kṛṣṇa-bevidsthed, mens den anden metode går ud på at forbinde alt direkte med Kṛṣṇa i Kṛṣṇa-bevidsthed. Af disse to er den Kṛṣṇa-bevidste vej bedre, for den er ikke afhængig af, at sanserne først er blevet renset gennem en filosofisk proces. Kṛṣṇa-bevidsthed er i sig selv den rensende proces, der med den hengivne tjenestes direkte metode på samme tid er både nem og ophøjet.
Във втора глава, 39 стих, Бог описа два метода: са̄н̇кхя йога и карма йога, или буддхи йога. В този стих Той обяснява същото по-ясно. Са̄н̇кхя йога, аналитичното изучаване на природата на духа и материята, е за личности, склонни да размишляват и да разбират нещата с помощта на експериментално знание и философия. Другата категория хора следват пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, описан в 61 стих на втора глава. В споменатия 39 стих Бог посочва, че съблюдавайки принципите на буддхи йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се освобождава от оковите на действието; нещо повече – че методът е съвършен. Същият принцип е разтълкуван по-изчерпателно в стих 61 – буддхи йога трябва да зависи изцяло от Върховния (или по-точно от Кр̣ш̣н̣а) и по този начин всички сетива могат да бъдат обуздани много лесно. Ето защо тези два вида йога са взаимнозависими така, както религията и философията. Религия без философия е сантименталност, а понякога и фанатизъм, а философия без религия е умствена спекулация. Крайната цел е Кр̣ш̣н̣а, защото философите, които искрено търсят Абсолютната Истина, накрая също достигат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Същността на метода е да се разбере истинската позиция на душата по отношение на Свръхдушата. Философските размишления са косвеният метод; с него постепенно се достига позицията на Кр̣ш̣н̣а съзнание, а другият метод пряко свързва всичко с Кр̣ш̣н̣а. От двата по-добър е пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото не зависи от пречистване на сетивата чрез философията. Кр̣ш̣н̣а съзнание, като непосредствено служене на Бога, само по себе си е пречистващ метод и едновременно с това – лесен и възвишен.