TEXT 72
ТЕКСТ 72
Tekst
Текст
naināṁ prāpya vimuhyati
sthitvāsyām anta-kāle ’pi
brahma-nirvāṇam ṛcchati
наина̄м̇ пра̄пя вимухяти
стхитва̄ся̄м анта-ка̄ле 'пи
брахма-нирва̄н̣ам р̣ччхати
Synonyms
Дума по дума
eṣā — dette er; brāhmī — den åndelige; sthitiḥ — situation; pārtha — O Pṛthās søn; na — aldrig; enām — denne; prāpya — idet man opnår; vimuhyati — man er forvirret; sthitvā — idet man befinder sig; asyām — i denne; anta-kāle — ved livets slutning; api — også; brahma-nirvāṇam — Guds åndelige rige; ṛcchati — kommer man til.
еш̣а̄ – това; бра̄хмӣ – духовно; стхитих̣ – положение; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; на – никога; ена̄м – това; пра̄пя – постигайки; вимухяти – объркан; стхитва̄ – установен; ася̄м – в това; анта-ка̄ле – в края на живота; апи – също; брахма-нирва̄н̣ам – духовното царство на Бога; р̣ччхати – достига.
Translation
Превод
Dette er vejen til det åndelige og guddommelige liv. Den, der opnår dette, vil ikke længere være i vildrede. Hvis man er situeret således selv i dødsøjeblikket, kan man komme til Guds rige.
Такъв е пътят на духовния и благочестив живот – постигайки го, човек не е объркан. Ако е установен така и в мига на смъртта, той ще влезе в царството на Бога.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Man kan opnå Kṛṣṇa-bevidsthed eller guddommeligt liv med det samme i løbet af et sekund, eller også opnår man ikke en sådan tilstand i livet selv efter millioner af liv. Det er kun et spørgsmål om at forstå og acceptere denne kendsgerning. Khaṭvāṅga Mahārāja opnåede denne tilstand i livet blot få minutter før sin død ved at overgive sig til Kṛṣṇa. Nirvāṇa betyder at gøre en ende på den materialistiske tilværelse. Ifølge buddhistisk filosofi er der kun tomhed tilbage efter afslutningen på dette materielle liv, men Bhagavad-gītā lærer os noget andet. Virkeligt liv begynder efter ophøret på dette materielle liv. For den grove materialist er det tilstrækkeligt at vide, at man bliver nødt til at gøre en ende på denne materialistiske levemåde, men for åndeligt avancerede personer er der et andet liv efter det materialistiske liv. Hvis man er så heldig at blive Kṛṣṇa-bevidst før afslutningen på dette liv, opnår man omgående brahma-nirvāṇa-stadiet. Der er ingen forskel på Guds rige og Herrens hengivne tjeneste. Eftersom de begge er på det absolutte plan, er det at være engageret i Herrens transcendentale kærlighedstjeneste det samme som at have opnået det åndelige rige. I den materielle verden handles der med sansetilfredsstillelse for øje, imens der i den åndelige verden er Kṛṣṇa-bevidste aktiviteter. Hvis man opnår Kṛṣṇa- bevidsthed selv i dette liv, opnår man øjeblikkeligt Brahman, og den, der er i Kṛṣṇa-bevidsthed, er helt sikkert allerede kommet til Guds rige.
Човек може да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, или божествен живот изведнъж, в един миг, или да не постигне това състояние дори след милиони животи. Това е само въпрос на разбиране и приемане на факта. Кхат̣ва̄н̇га Маха̄ра̄джа постига това ниво броени минути преди смъртта си, като се отдава на Кр̣ш̣н̣а. Нирва̄н̣а означава прекратяване на материалното съществуване. Според будистката философия, когато материалният живот приключи, ни очаква само пустота. Но Бхагавад-гӣта̄ учи на нещо друго. Истинският живот започва с края на материалния живот. За грубите материалисти е достатъчно да знаят, че трябва просто да изживеят този материален живот, но за духовно напредналите личности има и друго съществуване, освен материалното. Ако има щастието да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат, преди да свърши сегашният му живот, човек веднага достига нивото брахма нирва̄н̣а. Няма разлика между царството на Бога и преданото служене на Бога. Тъй като и двете се намират на абсолютно равнище, този, който е зает с трансцендентално любовно служене, е постигнал духовното царство. Дейностите в материалния свят са предназначени за сетивно наслаждение, докато в духовния свят дейностите са в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Постигането на Кр̣ш̣н̣а съзнание още в сегашния живот означава директно постигане на Брахман и Кр̣ш̣н̣а осъзнатият със сигурност вече се намира в царството на Бога.
Brahman er det stik modsatte af materie. Brāhmī sthitiḥ betyder derfor “ikke på niveauet af materielle aktiviteter”. Herrens hengivne tjeneste accepteres som det befriede stadie i Bhagavad-gītā (14.26): sa guṇān samatītyaitān, brahma-bhūyāya kalpate. Derfor er brāhmī sthitiḥ befrielse fra materiel trældom.
Брахман е противоположен на материята. Следователно бра̄хмӣ стхити означава „извън сферата на материалните дейности“. В Бхагавад-гӣта̄ преданото служене на Бога се счита за освобождение (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н брахма-бхӯя̄я калпате). Ето защо бра̄хмӣ стхити е освобождение от материалното робство.
Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura har sammenfattet Bhagavad-gītās kapitel 2 som en gennemgang af hele tekstens indhold. Emnerne i Bhagavad- gītā er karma-yoga, jñāna-yoga og bhakti-yoga. I kapitel 2 er karma-yoga og jñāna-yoga blevet nærmere omtalt, og vi har også fået et glimt af bhakti-yoga, hvilket giver os et overblik over teksten som helhed.
Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише, че втора глава на Бхагавад-гӣта̄ представя накратко съдържанието на цялото произведение. Карма йога, гя̄на йога и бхакти йога са основните теми в Бхагавад-гӣта̄. Във втора глава се обяснява подробно карма йога и гя̄на йога и накратко бхакти йога; това е и съдържанието на цялата книга.
Således ender Bhaktivedanta-forklaringerne til Śrīmad Bhagavad-gītās 2. kapitel, Sammenfatning af Bhagavad-gītās indhold.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху втора глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Обобщено съдържание на Бхагавад-гӣта̄“.