TEXT 56
ТЕКСТ 56
Tekst
Текст
sukheṣu vigata-spṛhaḥ
vīta-rāga-bhaya-krodhaḥ
sthita-dhīr munir ucyate
сукхеш̣у вигата-спр̣хах̣
вӣта-ра̄га-бхая-кродхах̣
стхита-дхӣр мунир учяте
Synonyms
Дума по дума
дух̣кхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-мана̄х̣ – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спр̣хах̣ – без да се интересува; вӣта – освободен от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродхах̣ – и гняв; стхита-дхӣх̣ – чийто ум е устойчив; муних̣ – мъдрец; учяте – се нарича.
Translation
Превод
Den, der ikke forstyrres i sindet selv midt iblandt de trefoldige lidelser eller bliver opstemt, når lykken tilsmiler ham, og som er fri for tilknytning, frygt og vrede, kaldes en vismand med et stabilt sind.
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Ordet muni refererer til den, der kan sætte sindet i bevægelse på forskellige måder gennem intellektuel spekulation uden at komme til nogen afgørende konklusion. Det siges, at hver muni har sin egen opfattelse, og medmindre en muni adskiller sig fra andre munier, kan han ikke betegnes som en muni i ordets egentlige forstand. Nāsāv ṛṣir yasya mataṁ na bhinnam (Mahābhārata, Vana-parva 313.117). Men den sthita-dhīr muni, der nævnes her af Herren, er forskellig fra en almindelig muni. En sthita-dhīr muni er altid Kṛṣṇa-bevidst, for han er færdig med enhver form for kreativ spekulativitet. Han kaldes praśānta- niḥśeṣa-mano-rathāntara (Stotra-ratna 43) eller den, der har lagt stadiet af intellektuelle spekulationer bag sig og er kommet til den konklusion, at Herren Śrī Kṛṣṇa, Vāsudeva, er alting (vāsudevaḥ sarvam iti, sa mahātmā su-durlabhaḥ, Bg. 7.19). Han siges at være en muni med et fast forankret sind. Sådan en helt igennem Kṛṣṇa-bevidst person forstyrres slet ikke, når han bombarderes af de trefoldige lidelser, for han accepterer alle lidelser som Herrens barmhjertighed og anser kun sig selv for værdig til endnu flere problemer på grund af sine tidligere misgerninger. Samtidig kan han se, at hans lidelser ved Herrens nåde bliver formindsket til det mindst mulige. Når lykken tilsmiler ham, giver han ligeledes Herren æren og synes, han er uværdig til en sådan lykke. Han forstår, at det kun skyldes Herrens nåde, at han befinder sig i en sådan bekvem tilstand og på den måde er i stand til at tjene Herren bedre. Og i Herrens tjeneste er han altid modig og aktiv og upåvirket af tilknytning og aversion. Tilknytning vil sige at acceptere ting for ens egen sansetilfredsstillelses skyld, og utilknytning betyder fravær af sådanne sanselige tilknytninger. Men den, der er fast forankret i Kṛṣṇa-bevidsthed, er hverken tilknyttet eller utilknyttet, for hans liv er viet til Herrens tjeneste. Følgelig bliver han aldrig vred, selv ikke, når hans bestræbelser slår fejl. Uanset om en Kṛṣṇa-bevidst person har medgang eller modgang, holder han altid fast i sin beslutsomhed.
Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. На̄са̄в р̣ш̣ир яся матам̇ на бхиннам (Маха̄бха̄рата, Вана-парва, 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кр̣ш̣н̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан праша̄нта-них̣шеш̣а-мано-ратха̄нтара (Стотра ратна, 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кр̣ш̣н̣а е категорична.