TEXTS 51-53
ТЕКСТОВЕ 51 – 53
Tekst
Текст
dhṛtyātmānaṁ niyamya ca
śabdādīn viṣayāṁs tyaktvā
rāga-dveṣau vyudasya ca
дхр̣тя̄тма̄нам̇ ниямя ча
шабда̄дӣн виш̣ая̄м̇с тяктва̄
ра̄га-двеш̣ау вюдася ча
yata-vāk-kāya-mānasaḥ
dhyāna-yoga-paro nityaṁ
vairāgyaṁ samupāśritaḥ
ята-ва̄к-ка̄я-ма̄насах̣
дхя̄на-йога-паро нитям̇
ваира̄гям̇ самупа̄шритах̣
kāmaṁ krodhaṁ parigraham
vimucya nirmamaḥ śānto
brahma-bhūyāya kalpate
ка̄мам̇ кродхам̇ париграхам
вимучя нирмамах̣ ша̄нто
брахма-бхӯя̄я калпате
Synonyms
Дума по дума
buddhyā — med intelligensen; viśuddhayā — helt renset; yuktaḥ — engageret; dhṛtyā — med beslutsomhed; ātmānam — selvet; niyamya — idet han regulerer; ca — også; śabda-ādīn — såsom lyd; viṣayān — sanseobjekterne; tyaktvā — idet han giver afkald på; rāga — tilknytning; dveṣau — og had; vyudasya — idet han tilsidesætter; ca — også; vivikta-sevī — den, der lever på et ensomt sted; laghu-āśī — den, der spiser små mængder; yata — der har behersket; vāk — tale; kāya — krop; mānasaḥ — og sind; dhyāna-yoga-paraḥ — som er fordybet i trance; nityam — døgnet rundt; vairāgyam — frihed for tilknytning; samupāśritaḥ — der har søgt tilflugt i; ahaṅkāram — falsk ego; balam — falsk styrke; darpam — falsk stolthed; kāmam — begær; krodham — vrede; parigraham — og besiddelse af materielle ting; vimucya — idet han er befriet for; nirmamaḥ — uden ejerfølelse; śāntaḥ — fredfyldt; brahma-bhūyāya — til selverkendelse; kalpate — han er kvalificeret.
буддхя̄ – с интелигентност; вишуддхая̄ – напълно пречистен; юктах̣ – зает; дхр̣тя̄ – с решителност; а̄тма̄нам – себето; ниямя – регулира; ча – също; шабда-а̄дӣн – такива като звук; виш̣ая̄н – обектите на сетивата; тяктва̄ – се отказва; ра̄га – привързаност; двеш̣ау – и отвращение; вюдася – изоставя; ча – също; вивикта-севӣ – живее на усамотено място; лагху-а̄шӣ – яде малко; ята – с контрол; ва̄к – реч; ка̄я – тяло; ма̄насах̣ – и ум; дхя̄на-йога-парах̣ – потънал в транс; нитям – двайсет и четири часа в денонощието; ваира̄гям – непривързаност; самупа̄шритах̣ – приел подслон; ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – фалшива сила; дарпам – фалшива гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; париграхам – и алчност; вимучя – освободен от; нирмамах̣ – без чувство за собственост; ша̄нтах̣ – спокоен; брахма-бхӯя̄я – за себепознание; калпате – е достоен.
Translation
Превод
Den, der er blevet renset gennem sin intelligens, som behersker sit sind med beslutsomhed, som har forsaget objekterne for sansetilfredsstillelse, som fri for tilknytning og aversion lever på et tilbagetrukket sted, som spiser kun lidt, som behersker sin krop, sit sind og sine ord, som altid er i trance, som er utilknyttet og fri for falsk ego, falsk styrke, falsk stolthed, begær, vrede, accept af materielle ting og falsk ejerfornemmelse, og som er fredfyldt – en sådan person bliver med sikkerhed ophøjet til selverkendelsens niveau.
Човек, пречистен чрез интелигентността си и решително контролиращ ума, отдръпнал се от обектите за сетивно наслаждение, освободен от привързаност и ненавист; който живее на усамотено място, яде малко, владее тялото, ума и речта си и винаги е в транс; който е безпристрастен, освободен от фалшиво его, фалшива сила, фалшива гордост, от похот, гняв и алчност; лишен от чувство за собственост и изпълнен със спокойствие – такъв човек несъмнено се е издигнал до себепознанието.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Når man er blevet renset af sin intelligens, holder man sig selv i godhedens kvalitet. På den måde bliver man herre over sindet og er altid i trance. Man er ikke knyttet til sanseobjekterne, og man er fri for både tilknytning og aversion i sine handlinger. En sådan utilknyttet person foretrækker helt naturligt at bo på et tilbagetrukket sted, han spiser ikke mere end nødvendigt, og han behersker sin krop og sit sinds aktiviteter. Han har intet falsk ego, for han accepterer ikke kroppen som sig selv. Han har heller intet ønske om at gøre kroppen stor og stærk ved at acceptere en masse materielle ting. Eftersom han ingen kropslig livsopfattelse har, er han uden falsk stolthed. Han er tilfreds med det, han modtager gennem Herrens nåde, og han bliver aldrig vred i mangel på sansetilfredsstillelse. Han stræber heller ikke efter at skaffe sig sanseobjekter. Når han således er helt fri for falsk ego, mister han sin tilknytning til alle materielle ting, hvilket er stadiet af selverkendelse i Brahman. Dette stadie kaldes brahma-bhūta-stadiet. Når man er fri for den materielle livsopfattelse, bliver man fredfyldt og kan ikke blive ophidset over noget. Dette bliver beskrevet i Bhagavad-gītā (2.70):
Когато се пречисти чрез интелигентността си, човек се намира в гун̣ата на доброто. Така обуздава ума и винаги е в състояние на транс. Той не се стреми към обектите за сетивно наслаждение и в дейностите си не проявява привързаност и отвращение. Естествено предпочита да живее на усамотено място, не яде повече от необходимото и контролира дейностите на тялото и ума си. Няма фалшиво его, защото не се отъждествява с тялото. Нито пък желае да направи тялото си здраво и силно с помощта на материални средства. Понеже няма телесно схващане за живота, той не е фалшиво горд. Удовлетворен е от всичко, което му се предлага по милостта на Бога, и не се дразни от липсата на наслада; нито се стреми към обекти за сетивно наслаждение. Така, освободен напълно от фалшивото его, той загубва привързаността си към материалните неща и тогава осъзнава Брахман. Това ниво се нарича брахма-бхӯта. Когато се освободи от материалното схващане за живота, човек се успокоява и нищо не му пречи. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.70):
samudram āpaḥ praviśanti yadvat
tadvat kāmā yaṁ praviśanti sarve
sa śāntim āpnoti na kāma-kāmī
самудрам а̄пах̣ правишанти ядват
тадват ка̄ма̄ ям̇ правишанти сарве
са ша̄нтим а̄пноти на ка̄ма-ка̄мӣ
“Kun den, der ikke lader sig forstyrre af den uophørlige strøm af ønsker, der løber som floder ud i havet, der bestandigt fyldes, men alligevel altid er roligt, kan opnå fred og ikke den, der stræber efter at opfylde sådanne ønsker.”
„Човек, необезпокояван от постоянния прилив на желания, е подобен на океана с нахлуващите в него реки – те непрестанно го пълнят, но той остава неизменен. Само такъв човек постига мир, а не този, който се стреми да удовлетвори желанията си.“