TEXT 16
ТЕКСТ 16
Tekst
Текст
maunam ātma-vinigrahaḥ
bhāva-saṁśuddhir ity etat
tapo mānasam ucyate
маунам а̄тма-виниграхах̣
бха̄ва-сам̇шуддхир итй етат
тапо ма̄насам учяте
Synonyms
Дума по дума
manaḥ-prasādaḥ — sindets tilfredshed; saumyatvam — uden dobbeltspil over for andre; maunam — alvor; ātma — af selvet; vinigrahaḥ — beherskelse; bhāva — af ens natur; saṁśuddhiḥ — renselse; iti — således; etat — dette; tapaḥ — askese; mānasam — sindets; ucyate — siges at være.
манах̣-праса̄дах̣ – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; а̄тма – на себето; виниграхах̣ – контрол; бха̄ва – на собствената природа; сам̇шуддхих̣ – пречистване; ити – така; етат – това; тапах̣ – въздържание; ма̄насам – на ума; учяте – се казва.
Translation
Превод
Og tilfredshed, ligefremhed, alvor, selvbeherskelse og renselse af ens eksistens er sindets askese.
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
Purport
Пояснение
FORKLARING: At gøre sindet asketisk vil sige at løsrive det fra sansenydelse. Sindet bør disciplineres på en sådan måde, at det altid kan tænke på at gøre godt for andre. Den bedste træning af sindet er tankens alvor. Man må ikke afvige fra Kṛṣṇa-bevidsthed og skal altid undgå sansetilfredsstillelse. At rense sin natur vil sige at blive Kṛṣṇa-bevidst. Tilfredshed i sindet kan kun opnås ved at fjerne det fra tanker om sansenydelse. Jo mere vi tænker på sansenydelse, desto mere utilfreds bliver sindet. I den nuværende tidsalder beskæftiger vi unødigt sindet med alle mulige former for sansenydelse, og derfor er det helt umuligt for sindet at blive tilfreds. Det bedste er at rette sindet mod den vediske litteratur, der er fuld af tilfredsstillende beretninger som i Purāṇaerne og Mahābhārata. Man kan drage nytte af kundskaben deri og på den måde blive renset. Sindet skal være uden falskhed, og man bør tænke på alles velfærd. Tavshed vil sige, at man altid tænker på selverkendelse. I den forstand forholder en Kṛṣṇa-bevidst person sig altid fuldkommen tavs. At beherske sindet vil sige at trække det væk fra sansenydelse. Man skal være ligefrem i sin adfærd og således rense sin eksistens. Tilsammen udgør alle disse egenskaber askese i sindets aktiviteter.
Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.