TEXT 7
ТЕКСТ 7
Tekst
Текст
jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ
manaḥ-ṣaṣṭhānīndriyāṇi
prakṛti-sthāni karṣati
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
Synonyms
Дума по дума
mama — Min; eva — sandelig; aṁśaḥ — den fragmentariske del; jīva- loke — i det betingede livs verden; jīva-bhūtaḥ — det betingede levende væsen; sanātanaḥ — evig; manaḥ — med sindet; ṣaṣṭhāni — som den sjette; indriyāṇi — sanserne; prakṛti — i den materielle natur; sthāni — der befinder sig; karṣati — kæmper hårdt med.
мама – моите; ева – несъмнено; ам̇шах̣ – откъснати частици; джӣва-локе – в света на обусловения живот; джӣва-бхӯтах̣ – обусловеното живо същество; сана̄танах̣ – вечно; манах̣ – с ума; ш̣аш̣т̣ха̄ни – шестте; индрия̄н̣и – сетива; пракр̣ти – в материалната природа; стха̄ни – установено; карш̣ати – се бори усилено.
Translation
Превод
De levende væsener i denne betingede verden er Mine evige fragmentariske dele. Som følge af deres betingede liv kæmper de en hård kamp med de seks sanser, der inkluderer sindet.
Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Det levende væsens identitet angives klart og tydeligt i dette vers. Det levende væsen er for evigt en fragmentarisk uadskillelig del af den Højeste Herre. Det er ikke sådan, at han er en individuel person i sit betingede liv og i sin befriede tilstand bliver ét med den Højeste Herre. Han er for evigt fragmentarisk. Det udtrykkes klart her med ordet sanātanaḥ. Ifølge den vediske forståelse manifesterer og udfolder den Højeste Herre Sig i utallige ekspansioner, hvoraf de primære ekspansioner kaldes viṣṇu-tattva, og de sekundære ekspansioner er de levende væsener. Viṣṇu-tattva er med andre ord Herrens personlige ekspansion, og de levende væsener er adskilte ekspansioner. Igennem Sin personlige ekspansion er Han manifesteret i forskellige former som Herren Rāma, Nṛsiṁhadeva, Viṣṇumūrti og alle de herskende Guddomme på Vaikuṇṭha-planeterne. De adskilte ekspansioner, de levende væsener, er tjenere i al evighed. Guddommens Højeste Personligheds personlige ekspansioner, Guddommens individuelle identiteter, er altid til stede. På samme måde har de adskilte ekspansioner i form af de levende væsener deres egne personlige identiteter. Som uadskillelige fragmentariske dele af den Højeste Herre har de levende væsener også fragmentariske dele af Hans egenskaber, blandt hvilke uafhængighed eller frihed er en. Hvert eneste levende væsen har som en individuel sjæl sin personlige individualitet og en ganske lille form for frihed. Ved at misbruge denne frihed bliver man en betinget sjæl, og ved at bruge sin frihed rigtigt er man altid befriet. I begge tilfælde er det levende væsen kvalitativt evigt, ligesom den Højeste Herre er det. I sin befriede tilstand er det levende væsen fri for denne materielt betingede tilstand, og han står under Herrens transcendentale tjeneste. I sit betingede liv bliver han styret af naturens materielle kvaliteter, og han glemmer Herrens transcendentale kærlighedstjeneste. Som følge deraf må det levende væsen kæmpe en hård kamp for at opretholde sin eksistens i den materielle verden.
В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣сим̇хадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.
Alle levende væsener, ikke bare mennesker, hunde og katte, men selv den materielle verdens store herskere som Brahmā, Śiva og endda Viṣṇu, er alle uadskillelige dele af den Højeste Herre. De er alle evige og ikke kun midlertidige manifestationer. Ordet karṣati (“kæmper” eller “brydes med”) er meget betydningsfuldt. Den betingede sjæl er bundet, som var han lænket med jernkæder. Han er bundet af det falske ego, og sindet er den primære kraft, der driver ham fremad i denne materielle eksistens. Når sindet er i godhedens kvalitet, er hans handlinger gode; når sindet er i lidenskabens kvalitet, er hans handlinger problematiske; og når sindet eksisterer i uvidenhedens kvalitet, færdes han i de lavere livsformer. Af dette vers fremgår det imidlertid klart, at den betingede sjæl er dækket af den materielle krop med de dertil hørende sind og sanser, og når han bliver befriet, forsvinder denne materielle tildækning, og hans åndelige krop manifesterer sig i sin individuelle kapacitet. Ifølge Mādhyandināyana-śruti: sa vā eṣa brahma-niṣṭha idaṁ śarīraṁ martyam atisṛjya brahmābhisampadya brahmaṇā paśyati brahmaṇā śṛṇoti brahmaṇaivedaṁ sarvam anubhavati. Her står der, at når et levende væsen opgiver denne materielle legemliggørelse og kommer til den åndelige verden, genopliver han sin åndelige krop, og i sin åndelige krop kan han se Guddommens Højeste Personlighed ansigt til ansigt. Han kan høre og tale med Ham ansigt til ansigt, og han kan forstå den Højeste Personlighed, som Han er. Dette fremgår også af smṛti (ŚB. 3.15.14), vasanti yatra puruṣāḥ, sarve vaikuṇṭha-mūrtayaḥ. På de åndelige planeter har alle kroppe, der ser ud ligesom Guddommens Højeste Personligheds krop. Når det kommer til kropslig struktur, er der ingen forskel imellem de uadskillelige dele (de levende væsener) og viṣṇu-mūrti-ekspansionerne. Ved sin udfrielse får det levende væsen med andre ord en åndelig krop ved Guddommens Højeste Personligheds barmhjertighed.
Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахма̄, Господ Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гун̣ата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам̇ шарӣрам̇ мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам̇ сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От Шрӣмад Бха̄гаватам (3.15.14) научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.
Ordene mamaivāṁśaḥ (“uadskillelige fragmentariske dele af den Højeste Herre”) er også vigtige. Den Højeste Herres fragmentariske del skal ikke forstås som en afbrækket materiel del. I kapitel 2 blev det allerede gjort klart, at sjælen ikke kan skæres i stykker. Dette fragment må ikke forstås materielt. Det er ikke som materie, der kan skæres i stykker og sættes sammen igen. Den opfattelse gælder ikke her på grund af anvendelsen af sanskritordet sanātanaḥ (“evig”). Den fragmentariske del er evig. Der står også i begyndelsen af kapitel 2 (vers 13), at den Højeste Herres fragmentariske del findes i hver eneste individuel krop (dehino ’smin yathā dehe). Når denne fragmentariske del befries fra den kropslige forvikling, genopliver han sin oprindelige åndelige krop i den åndelige verden på en åndelig planet og nyder omgang med den Højeste Herre. Her er det imidlertid underforstået, at det levende væsen som et uadskilleligt fragment af den Højeste Herre er kvalitativt ét med Herren, ligesom stykker af guld også er guld.
Думите мамаива̄м̇шах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. Оттук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.