Skip to main content

TEXT 2

ТЕКСТ 2

Tekst

Текст

idaṁ jñānam upāśritya
mama sādharmyam āgatāḥ
sarge ’pi nopajāyante
pralaye na vyathanti ca
идам гя̄нам упа̄шритя
мама са̄дхармям а̄гата̄х̣
сарге 'пи нопаджа̄янте
пралайе на вятханти ча

Synonyms

Дума по дума

idam — denne; jñānam — viden; upāśritya — efter at have søgt tilflugt hos; mama — Min; sādharmyam — samme natur; āgatāḥ — efter at have opnået; sarge api — selv i skabelsen; na — aldrig; upajāyante — de fødes; pralaye — i udslettelsen; na — ej heller; vyathanti — de forstyrres; ca — også.

идам – това; гя̄нам – знание; упа̄шритя – приема подслон; мама – моята; са̄дхармям – еднаква природа; а̄гата̄х̣ – достигнали; сарге апи – дори в творението; на – никога; упаджа̄янте – се раждат; пралайе – при унищожението; на – нито; вятханти – са смущавани; ча – също.

Translation

Превод

Ved at blive fast forankret i denne viden kan man opnå Min transcendentale natur. Således grundfæstet fødes man ikke igen, når der er skabelse på ny eller bliver forstyrret ved tiden for tilintetgørelsen.

Съсредоточен в това знание, човек може да достигне трансцендентална природа, подобна на моята. Така установен, той повече не се ражда по време на сътворението, нито страда по време на унищожението.

Purport

Коментар

FORKLARING: Når man først har fået perfekt transcendental viden, opnår man kvalitativ lighed med Guddommens Højeste Personlighed og bliver fri for gentagelsen af fødsel og død. Man mister imidlertid ikke sin identitet som en individuel sjæl. Det fremgår af den vediske litteratur, at de befriede sjæle, der har nået de transcendentale planeter i den åndelige verden, bestandigt ser op til den Højeste Herres lotusfødder ved at være engageret i Hans transcendentale kærlighedstjeneste. Så selv efter befrielsen mister de hengivne ikke deres individuelle identiteter.

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който е натрупал съвършено трансцендентално знание, се изравнява в качествено отношение с Върховната Божествена Личност и разкъсва кръговрата на раждането и смъртта. При това той запазва същността си на индивидуална душа. От ведическата литература става ясно, че освободените души на трансценденталните планети в духовното небе винаги се стремят към лотосовите нозе на Върховния, служейки му с любов и преданост. Тоест и след освобождението преданите запазват своята индивидуалност.

Normalt er enhver form for viden, vi får i den materielle verden, forurenet af den materielle naturs tre kvaliteter. Viden, der er ubesmittet af naturens tre kvaliteter, kaldes transcendental viden. Så snart man er forankret i denne transcendentale kundskab, befinder man sig på samme niveau som den Højeste Person. De, der er uden kundskab om den åndelige verden, hævder, at efter at være befriet fra den materielle forms materielle handlinger bliver denne åndelige identitet formløs og uden variation. Men ligesom der er materiel variation i denne verden, er der også variation i den åndelige verden. De, der er uvidende om dette, tror, at åndelig eksistens er det modsatte af materiel mangfoldighed. Men i den åndelige verden får man i virkeligheden en åndelig form. Der foregår åndelige aktiviteter der, og den åndelige situation kaldes hengivent liv. Den atmosfære siges at være ubesmittet, og der er man kvalitativt lig med den Højeste Herre. Man skal udvikle alle de åndelige kvaliteter for at få en sådan viden. Ved således at udvikle åndelige kvaliteter bliver man hverken påvirket af den materielle verdens skabelse eller ødelæggelse.

Всяко знание, което получаваме в материалния свят, обикновено е замърсено от трите гун̣и на материалната природа. Незамърсеното от тях знание се нарича трансцендентално. С такова знание се достига нивото, на което се намира Върховната Личност. Хората без знание за духовния свят смятат, че след като прекрати материалните дейности на материалната форма, вечната душа става безформена и лишена от разнообразие. Но както в този свят има материално разнообразие, така и в духовния свят съществува разнообразие. В неведение за това, хората мислят, че духовното съществуване е пълна противоположност на материалното разнообразие. Истината е, че в духовния свят живото същество получава духовна форма. Там съществуват духовни дейности, а духовното състояние се нарича живот в преданост. Тази атмосфера е незамърсена и в нея си еднакъв в качествено отношение с Върховния Бог. За да притежаваш такова знание, би трябвало да си развил всички духовни качества. С тези духовни качества няма да бъдеш засегнат нито от сътворението, нито от унищожението на материалния свят.