Skip to main content

KAPITEL ET:

ПЪРВА ГЛАВА

Besigtigelse af hærene på Kurukṣetras slagmark

Армиите на бойното поле Курукш̣етра

TEXT 1:
Dhṛtarāṣṭra sagde: O Sañjaya, hvad gjorde mine sønner og Pāṇḍus sønner efter at have taget opstilling på Kurukṣetras pilgrimssted, kamplystne som de var?
ТЕКСТ 1:
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво правят моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, събрали се на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?
TEXT 2:
Sañjaya sagde: O Konge, efter at have skuet over hæren, der var opstillet af Pāṇḍus sønner i militær slagorden, gik Kong Duryodhana til sin lærer og talte følgende ord.
ТЕКСТ 2:
Сан̃джая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Па̄н̣д̣авите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи
TEXT 3:
O min lærer, betragt Pāṇḍus sønners mægtige hær, der er blevet opstillet med så stor færdighed af din intelligente discipel, Drupadas søn.
ТЕКСТ 3:
О, учителю, погледни великата армия на синовете на Па̄н̣д̣у, така умело подредена от интелигентния ти ученик, сина на Друпада.
TEXT 4:
Dér i deres hær findes der mange tapre bueskytter, der kan måle sig med Bhīma og Arjuna i kamp – store krigere som Yuyudhāna, Virāṭa og Drupada.
ТЕКСТ 4:
В тази армия има много храбри стрелци с лък, равни на Бхӣма и Арджуна. Сред тях са велики воини като Ююдха̄на, Вира̄т̣а и Друпада.
TEXT 5:
Der er også store heroiske krigere som Dhṛṣtaketu, Cekitāna, Kāśirāja, Purujit, Kuntibhoja og Śaibya.
ТЕКСТ 5:
Има и велики, героични и могъщи воини като Дхр̣ш̣т̣акету, Чекита̄на, Ка̄шира̄джа, Пуруджит, Кунтибходжа и Шаибя.
TEXT 6:
Der er den mægtige Yudhāmanyu, den meget kraftfulde Uttamaujā såvel som Subhadrās søn og Draupadīs sønner. Alle disse krigere er store stridsvognskæmpere.
ТЕКСТ 6:
Там са силният Юдха̄маню, могъщият Уттамауджа̄, синът на Субхадра̄ и синовете на Драупадӣ. Всички те са воини, прославени в сражения с колесници.
TEXT 7:
O du bedste blandt brāhmaṇaer, lad mig fortælle dig om de kaptajner, der specielt egner sig til at lede mine militærstyrker.
ТЕКСТ 7:
О, най-добър сред бра̄хман̣ите, нека ти представя опитните военачалници, които ще водят моята армия.
TEXT 8:
Der er personer som dig selv, Bhīṣma, Karṇa, Kṛpa, Aśvatthāmā, Vikarṇa og Somadattas søn ved navn Bhūriśravā, der altid er sejrrige i kamp.
ТЕКСТ 8:
Сред тях има воини като теб, Бхӣш̣ма, Карн̣а, Кр̣па, Ашваттха̄ма̄, Викарн̣а и синът на Сомадатта, наричан Бхӯришрава̄, които винаги побеждават в сражение.
TEXT 9:
Der er mange andre helte, der er rede til at ofre livet for min skyld. De er alle veludrustede med forskellige slags våben, og alle er de kyndige i den militære videnskab.
ТЕКСТ 9:
Тук са и много други герои, добре въоръжени и опитни във военната наука, готови да пожертват живота си заради мен.
TEXT 10:
Vores styrke er umålelig, og vi er fuldt ud beskyttet af bedstefader Bhīṣma, mens Pāṇḍavaernes styrke, der omhyggeligt beskyttes af Bhīma, er begrænset.
ТЕКСТ 10:
Нашата сила е неизмерима. Ние сме отлично защитени от Бхӣш̣ма, докато силата на Па̄н̣д̣авите е ограничена, въпреки че те са закриляни от Бхӣма.
TEXT 11:
Nu må I alle yde bedstefader Bhīṣma fuld støtte derfra, hvor I står på jeres respektive strategiske placeringer i hærens slagorden.
ТЕКСТ 11:
Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.
TEXT 12:
Bhīṣma, Kuru-dynastiet og krigernes store, tapre bedstefader, blæste da højt i sin konkylie og fremkaldte en lyd som en løves brøl til stor glæde for Duryodhana.
ТЕКСТ 12:
Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.
TEXT 13:
Derefter istemtes med ét alle konkylier, trommer, pauker, horn og trompeter samtidigt, og den samlede lyd var øredøvende.
ТЕКСТ 13:
След това изведнъж зазвучаха раковини, барабани, тръби, тромпети и рогове, изпълвайки въздуха с удивителен звук.
TEXT 14:
På den anden side blæste både Herren Kṛṣṇa og Arjuna, der befandt sig i en stor stridsvogn, der var forspændt med hvide heste, i deres transcendentale konkylier.
ТЕКСТ 14:
От другата страна Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна, изправени във великолепна колесница, теглена от бели коне, надуха божествените си раковини.
TEXT 15:
Herren Kṛṣṇa blæste i Sin konkylie ved navn Pāñcajanya, Arjuna blæste i sin, Devadatta, og Bhīma, ædedolken, der var kendt for sine herkuliske bedrifter, blæste i sin skrækindjagende konkylie ved navn Pauṇḍra.
ТЕКСТ 15:
Бог Кр̣ш̣н̣а наду раковината си Па̄н̃чаджаня, а Арджуна – своята Девадатта. Ненаситният Бхӣма, извършил исполински дела, наду могъщата си раковина Паун̣д̣ра.
TEXTS 16-18:
Kong Yudhiṣṭhira, Kuntīs søn, blæste i sin konkylie, Ananta-vijaya, og Nakula og Sahadeva blæste i konkylierne ved navn Sughoṣa og Maṇipuṣpaka. Den store bueskytte kongen af Kāśī og den mægtige kriger Śikhaṇḍī samt Dhṛṣṭadyumna, Virāṭa og den uovervindelige Sātyaki tillige med Drupada, Draupadīs sønner og de andre såsom Subhadrās stærkarmede søn blæste alle i deres respektive konkylier, O Konge.
ТЕКСТОВЕ 16 – 18:
Цар Юдхиш̣т̣хира, синът на Кунтӣ, наду раковината си Анантавиджая, а Накула и Сахадева надуха своите – Сугхош̣а и Ман̣ипуш̣пака. О, царю, знаменитият стрелец с лък – царят на Ка̄шӣ, великият воин Шикхандӣ, Дхр̣ш̣т̣адюмна, Вира̄т̣а, непобедимият Са̄тяки, Друпада, синовете на Драупадӣ и други воини, като силноръкия син на Субхадра̄, също надуха раковините си.
TEXT 19:
Lyden af disse forskellige konkylier var øredøvende. Den genlød både i himmelen og på Jorden og sønderknuste Dhṛtarāṣṭras sønners hjerter.
ТЕКСТ 19:
Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра.
TEXT 20:
På det tidspunkt løftede Arjuna, Pāṇḍus søn, der sad i stridsvognen, hvis flag var mærket med Hanumān, sin bue og beredte sig på at affyre sine pile. O Konge, efter at have betragtet Dhṛtarāṣṭras sønner, der var opstillet i militær slagorden, talte Arjuna disse ord til Hṛṣīkeśa [Herren Kṛṣṇa].
ТЕКСТ 20:
Тогава Арджуна, синът на Па̄н̣д̣у, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханума̄н, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кр̣ш̣н̣а със следните думи.
TEXTS 21-22:
Arjuna sagde: O Du ufejlbarlige, vær god at føre min stridsvogn ind mellem de to hære, så jeg kan se dem, der er til stede her med et ønske om at kæmpe, og mod hvem jeg må dyste i dette store slag.
ТЕКСТОВЕ 21 – 22:
Арджуна каза: О, непогрешими, моля те, изведи колесницата между двете армии, за да видя дошлите да се сражават – тези, с които трябва да премеря сили във великата битка.
TEXT 23:
Lad mig se, hvem der er kommet her for at kæmpe med ønsket om at behage Dhṛtarāṣṭras ondsindede søn.
ТЕКСТ 23:
Нека видя тези, които са дошли да воюват с нас, за да угодят на злонамерения син на Дхр̣итара̄ш̣т̣ра.
TEXT 24:
Sañjaya sagde: O Bharatas efterkommer, efter at være blevet tiltalt således af Arjuna kørte Herren Kṛṣṇa den fornemme stridsvogn ind mellem de to hære.
ТЕКСТ 24:
Сан̃джая каза: О, потомъко на Бхарата, в отговор на молбата на Арджуна, Бог Кр̣ш̣н̣а изтегли великолепната колесница между двете армии.
TEXT 25:
I tilstedeværelse af Bhīṣma, Droṇa og alle verdens andre ledere bemærkede Herren: “Se blot, Pārtha, hvordan alle Kuruerne er forsamlede her!”
ТЕКСТ 25:
В присъствието на Бхӣш̣ма, Дрон̣а и другите владетели на света, Бог каза: „Па̄ртха, погледни всички събрали се тук Каурави“.
TEXT 26:
Der blandt begge siders hære kunne Arjuna se sine fædre, bedstefædre, lærere, morbrødre, brødre, sønner, sønnesønner og venner såvel som sine svigerfædre og velyndere.
ТЕКСТ 26:
Там, сред двете армии, Арджуна видя своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци, приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели.
TEXT 27:
Da Kuntīs søn Arjuna så alle disse forskellige venner og slægtninge, blev han overvældet af medfølelse og talte således.
ТЕКСТ 27:
Когато синът на Кунтӣ, Арджуна, видя всичките си приятели и роднини, той се изпълни със състрадание и каза следното.
TEXT 28:
Arjuna sagde: Min kære Kṛṣṇa, når jeg ser mine venner og slægtninge til stede foran mig med en sådan kampiver, føler jeg mine lemmer skælve og min mund blive tør.
ТЕКСТ 28:
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.
TEXT 29:
Hele min krop skælver, hårene rejser sig, huden brænder, og buen Gāṇḍīva falder fra min hånd.
ТЕКСТ 29:
Тялото ми трепери, косите ми настръхват, лъкът Га̄н̣д̣ӣва се изплъзва от ръката ми и кожата ми гори.
TEXT 30:
Jeg er nu ude af stand til at stå her længere. Jeg glemmer mig selv, og mit sind vakler. Jeg aner kun ondt, O Kṛṣṇa, Du Keśī-dæmonens banemand.
ТЕКСТ 30:
Не съм в състояние да остана повече тук. Не мога да се владея и умът ми се замъглява. Всичко, което виждам, предвещава само нещастие, о, Кр̣ш̣н̣а, убиецо на демона Кешӣ.
TEXT 31:
Jeg ser intet godt komme ud af at dræbe mine egne slægtninge i dette slag, ligesom jeg heller ikke kan tragte efter nogen efterfølgende sejr, kongerige eller lykke, min kære Kṛṣṇa.
ТЕКСТ 31:
Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кр̣ш̣н̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?
TEXTS 32-35:
O Govinda, til hvilken nytte er et kongerige, lykken eller selve livet, når alle de, for hvem vi ønsker disse ting, nu står over for os på slagmarken? O Madhusūdana, når de lærere, fædre, sønner, bedstefædre, morbrødre, svigerfædre, sønnesønner, svogre og andre slægtninge, der er til stede her, er rede til at ofre deres liv og ejendom, hvorfor skulle jeg da dræbe dem, selv hvis de ellers måtte dræbe mig? O opretholder af alle levende væsener, end ikke i bytte for de tre verdener – for ikke at tale om denne jord – er jeg rede til at kæmpe mod dem. Hvilken glæde kan vi have af at slå Dhṛtarāṣṭras sønner ihjel?
ТЕКСТОВЕ 32 – 35:
О, Говинда, за какво са ни царство, щастие или дори самият живот, когато всички, заради които бихме ги пожелали, са строени сега на бойното поле? О, Мадхусӯдана, пред мен са учители, бащи, синове, дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини, готови да жертват живот и богатство – защо да искам смъртта им, дори ако те биха ме убили? О, поддръжнико на всички живи същества, не съм готов да се сражавам с тях дори за трите свята, камо ли за тази земя. Каква радост ще изпитаме, ако избием синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра?
TEXT 36:
Synd vil overvælde os, hvis vi dræber disse angribere. Det er derfor ikke rigtigt af os at slå Dhṛtarāṣṭras sønner og vores venner ihjel. Hvad vil vi vinde derved, O Kṛṣṇa, Du lykkegudindens ægtemand, og hvordan kan vi finde glæde i at dræbe vor egen familie?
ТЕКСТ 36:
Грехът от убиването на зложелателите ще падне върху нас. Затова не е редно да убиваме синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и приятелите си. Какво ще спечелим от това, о, Кр̣ш̣н̣а, съпруже на богинята на щастието? Как може смъртта на нашите роднини да ни направи щастливи?
TEXTS 37-38:
O Janārdana, skønt disse mennesker er besat af grådighed og intet forkert ser i at dræbe deres egen familie eller strides med venner, hvorfor skulle vi, der kan se forbrydelsen i at udslette en familie, involvere os i disse syndige handlinger?
ТЕКСТОВЕ 37 – 38:
О, Джана̄рдана, дори ако тези заслепени от алчност мъже не виждат нищо нередно в убийството на роднини или враждата с приятели, защо ние, които считаме за престъпление погубването на едно семейство, трябва да вършим такива грехове?
TEXT 39:
Med dynastiets udslettelse går den evige familietradition til grunde, og derved bliver resten af familien involveret i irreligion.
ТЕКСТ 39:
С унищожението на рода се разрушава извечната семейна традиция и тогава останалата част от семейството е въвлечена в нерелигиозност.
TEXT 40:
O Kṛṣṇa, når irreligion er fremherskende i familien, bliver familiens kvinder fordærvede, og kvindestandens fornedrelse giver ophav til uønsket afkom, O Du Vṛṣṇis efterkommer.
ТЕКСТ 40:
О, Кр̣ш̣н̣а, когато в едно семейство се възцари нерелигиозност, жените се опорочават и тяхното падение води до появата на нежелано потомство, о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и.
TEXT 41:
Når der sker en forøgelse af den uønskede befolkning, opstår der med sikkerhed en helvedesagtig situation for familien såvel som for dem, der ødelægger familietraditionen. Forfædrene til sådanne fordærvede familier falder ned, for de rituelle offergaver af mad og vand til dem ophører fuldstændigt.
ТЕКСТ 41:
Увеличаването на нежелано поколение несъмнено превръща в ад живота и на семейството, и на рушителите на семейните традиции. Прадедите на тези покварени семейства пропадат, защото хората престават да им предлагат храна и вода.
TEXT 42:
Igennem de onde gerninger, der begås af dem, der ødelægger familietraditionen og derved giver ophav til uønskede børn, tilintetgøres alle former for samfundsprojekter og aktiviteter til gavn for familien.
ТЕКСТ 42:
С прегрешенията на тези, които рушат семейните традиции и увеличават нежеланото потомство, се унищожават всякакви обществени проекти и дейности за благополучие в семейството.
TEXT 43:
O Kṛṣṇa, Du folkets opretholder, jeg har hørt fra discipelrækken, at de, hvis familietraditioner er gået til grunde, bestandigt dvæler i helvede.
ТЕКСТ 43:
О, Кр̣ш̣н̣а, пазителю на човешкия род, от ученическата приемственост съм чул, че тези, чиито семейни традиции са разрушени, остават вечно в ада.
TEXT 44:
Ak, hvor er det mærkeligt, at vi bereder os på at begå yderst syndige handlinger! Fordi vi tilskyndes af begæret efter at nyde kongelig lykke, er vi parate til at dræbe vore egne slægtninge.
ТЕКСТ 44:
Уви, колко е странно, че се готвим да извършим големи грехове. Водени от желанието да се наслаждаваме на царско щастие, ние сме склонни да избием собствените си роднини.
TEXT 45:
Det ville være bedre for mig, hvis Dhṛtarāṣṭras sønner med våben i hånd dræbte mig ubevæbnet og modstandsløs på slagmarken.
ТЕКСТ 45:
За мен е по-добре, ако синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣р̣а с оръжие в ръка ме убият на бойното поле, невъоръжен и несъпротивляващ се.
TEXT 46:
Sañjaya sagde: Efter at have talt således på slagmarken kastede Arjuna sin bue og sine pile fra sig og satte sig ned i stridsvognen med sindet overvældet af sorg.
ТЕКСТ 46:
Сан̃джая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.