TEXT 28
ТЕКСТ 28
Tekst
Текст
dṛṣṭvemaṁ sva-janaṁ kṛṣṇa
yuyutsuṁ samupasthitam
sīdanti mama gātrāṇi
mukhaṁ ca pariśuṣyati
др̣ш̣т̣вемам̇ сва-джанам̇ кр̣ш̣н̣а
юютсум̇ самупастхитам
сӣданти мама га̄тра̄н̣и
мукхам̇ ча паришуш̣яти
Synonyms
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; др̣ш̣т̣ва̄ – след като видях; имам – всички тези; сва-джанам – роднини; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; юютсум – всички с боен дух; самупастхитам – присъстващи; сӣданти – треперят; мама – моите; га̄тра̄н̣и – крайници на тялото; мукхам – уста; ча – също; паришуш̣яти – пресъхва.
Translation
Превод
Arjuna sagde: Min kære Kṛṣṇa, når jeg ser mine venner og slægtninge til stede foran mig med en sådan kampiver, føler jeg mine lemmer skælve og min mund blive tør.
Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание за бой, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.
Purport
Пояснение
FORKLARING: Alle, der nærer ægte hengivenhed til Herren, har alle de gode egenskaber, som man finder hos gudsfrygtige mennesker eller hos halvguderne, mens en ikke-hengiven, uanset hvor kvalificeret han ellers måtte være med hensyn til verdslig uddannelse og kultur, helt mangler guddommelige egenskaber. Ved synet af sine venner og pårørende blev Arjuna således øjeblikkeligt overvældet af medfølelse med dem, der nu havde indfundet sig på slagmarken fast besluttet på at gå i krig mod hinanden. Hvad hans egne soldater angik, var han deltagende lige fra starten af, men han havde medfølelse selv med soldaterne på den modsatte side, for han forudså deres nært forestående død. Overvældet af disse tanker begyndte han derfor at skælve, og han blev tør i munden. Han var mere eller mindre forbløffet over den kampiver, de lagde for dagen. Praktisk talt samtlige fællesskabets medlemmer, der alle var blodbeslægtet med Arjuna, var mødt op for at kæmpe mod ham. Det overvældede en mild hengiven som Arjuna. Selv om det ikke bliver nævnt her, er det let at forestille sig, at ud over, at hans lemmer skælvede og hans mund tørrede ind, græd han også af medfølelse. Den slags symptomer hos Arjuna skyldtes ikke svaghed, men godhjertethed, der er et karaktertræk hos Herrens rene hengivne. Derfor står der skrevet (ŚB. 5.18.12):
Истинските предани на Бога притежават добродетели, присъщи на светците и полубоговете, докато хората без преданост, дори да са образовани и културни от материална гледна точка, нямат свят характер. Арджуна бил обхванат от състрадание към своите роднини и приятели, когато ги видял на бойното поле, готови да се сражават помежду си. Той съчувствал на войниците си още от самото начало, но сега изпитал състрадание и към бойците от противниковата армия, защото виждал неизбежната им смърт. Докато мислел така, крайниците на тялото му се разтреперили и устата му пресъхнала. Донякъде той бил изненадан от войнствения дух на всички. Почти цялата общност, почти всичките му кръвни роднини дошли да се сражават срещу него. Това било съкрушително за такъв добросърдечен предан като Арджуна. Въпреки че тук не е споменато, човек лесно може да си представи как не само ръцете и краката на Арджуна треперят и устата му пресъхва, но и как той плаче от състрадание. Всичко това свидетелства не за слабостта му, а за неговата доброта, присъща на чистия предан на Бога. Затова се казва:
sarvair guṇais tatra samāsate surāḥ
harāv abhaktasya kuto mahad-guṇā
mano-rathenāsati dhāvato bahiḥ
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄
мано-ратхена̄сати дха̄вато бахих̣
“Den, der har urokkelig hengivenhed til Guddommens Højeste Personlighed, har alle halvgudernes gode kvaliteter. Men den, der ikke er en hengiven af Gud, besidder kun materielle egenskaber, der er af ringe værdi. Dette kan føres tilbage til, at han svæver på det mentale plan og med sikkerhed vil blive tiltrukket af den materielle energis blændværk.”
„Този, който има безрезервна преданост към Бога, е надарен с всички достойнства на полубоговете. Но човек, който не е предан на Бога, притежава само маловажни, светски качества, защото постоянно се води по ума си и не може да устои на изкушенията на материалната природа“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 5.18.12).