Също така се казва, че Ва̄судева и Деваки, в предишното си раждане като Сутапа̄ и Пр̣шни са се подложили на тежки отречения, за да получат Бога като свой син и в резултат на тези въздържания Бог се е явил като техен син. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Богът се появява за благото на всички хора по света и за да победи асурите или материалистичните атеисти.

Богът казва:

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“ (Бхагавад-гӣта̄ 4.7) Думите дхармася гла̄них̣ означават нередности в религията. Когато има нередности, религията губи своята чистота.

В човешкото общество трябва да има баланс между духовно и материално. Ние сме духовни души, но по някакъв начин сме попаднали в материални тела и колкото е продължителността на живота ни, толкова дълго ние трябва да приемем телесните потребности на хранене, спане, съвкупяване и самозащита, въпреки че самата душа не се нуждае от тези неща. На душата не е необходимо да яде нищо; каквото и да ядем, е за поддържане на тялото. Цивилизация, която се грижи само за тези телесни нужди, но не и за нуждите на душата, е цивилизация, в която няма нито разум, нито баланс. Това може да се сравни с човек, който само пере дрехите си, но не се грижи за тялото си. Или ако човек има птица в клетка и той само се грижи за клетката, но не и за птицата в нея. Това е безумие. Птицата ще плаче: „Ка, ка. Дай ми храна, дай ми храна.“ Ако човек се грижи само за клетката, може ли птицата да бъде щастлива?

Така че защо ние сме нещастни? В западните страни няма недостиг на богатство, няма недостиг на храна, няма недостиг на автомобили, и няма недостиг на секс. Всичко е в пълно изобилие. Тогава защо част от хората все пак са разочаровани и объркани както хипитата? Те не са удовлетворени. Защо? Защото няма баланс. Ние се грижим за нуждите на тялото, но нямаме знание за душата и нейните потребности. Душата е реално съществуваща, а тялото е само едно покривало. Поради това, липсата на грижи за душата е форма на дхармася гла̄них̣, нарушаване на дълга.

Думата дхарма означава задължение. Но тя често се превежда и като религия, а под думата религията обикновено се разбира вид вяра. Дхарма всъщност не е вид вяра. Дхарма е нашият същински, изначален дълг. Дълг на всеки е да разбере нуждите на душата, но за съжаление ние нямаме знание за душата, а просто сме заети с удовлетворяване потребностите на тялото.

Но осигуряването на удобства за тялото не е достатъчно. Да предположим, че човек има всички удобства. Това означава ли, че няма да умре? Разбира се, че не. Ние говорим за борбата за съществуване и естествения отбор, но удобствата, които ние създаваме за тялото не ни гарантират вечно съществуване и оцеляване. Ето защо грижата само за тялото се нарича дхармася гла̄них̣ или нарушаване на дълга.

Човек трябва да знае нуждите на тялото, а също и нуждите на душата. Истинската необходимост в живота е да се осигурят удобства на душата, а душата не може да се чувства добре с материални средства. Душата е различна по своята природа и на нея трябва да се даде духовна храна, а духовната храна е Кришна съзнание. Когато човек е болен, той трябва да се постави на подходяща диета и правилно лечение, както се изисква. Ако му е дадено само лекарство, но не и подходяща диета, лечението няма да бъде много успешно. Затова движението за Кришна съзнание има цел да даде както правилното лекарство, така и правилната диета за душата. Диетата е кр̣ш̣н̣а-праса̄да, храна, която първо е била предложена на Кришна, а лекарството е Харе Кришна мантра.

Парикшит Махарадж казва на великия мъдрец Шукадева Госвами: „Беседите върху Шрӣмад Бха̄гаватам, които ти ми даваш, не са обикновени. Тези беседи върху Бхагаватам са нектар за личности, които са нивр̣тта-тр̣ш̣н̣а, свободни от желание за наслаждение.“ Всеки в този материален свят желае удоволствие, но този, който е свободен от този стремеж, може да усети нектарния вкус на Шрӣмад Бха̄гаватам. Думата бхагавата се отнася до всичко, което е в отношение с Бхагаван, Върховния Бог. Харе Кришна мантра също е бха̄гавата. Така Парикшит Махарадж казва, че на вкуса на Бхагавата може да се наслади само този, който е свободен от стремеж да задоволи материалните си желания. И защо тази Бха̄гавата трябва да се опита? Бхавауш̣адхи – това е лекарството за нашата болест на раждане и смърт.

В сегашния момент ние сме в болестно състояние. Материалистите не знаят какво е болест и какво е здраве. Те не знаят нищо, но все пак те се представят за велики учени и философи. Те не се запитват: „Аз не искам да умра. Защо смъртта е по-силна от мен?“ Нито пък имат разрешение на този проблем. Но все пак те се наричат учени. Какви учени са те? Напредък в областта на науката трябва да доведе до знание, чрез което страданието може да бъде сведено до минимум. В противен случай какъв е смисълът от науката? Учените могат да обещават, че ще ни помогнат в бъдеще, но ние може да ги попитаме: „Какво ни давате точно сега, господа?“ Един истински учен няма да каже: „Просто продължавайте да страдате както сте страдали досега, а в бъдеще ние ще открием някои химикали, за да ви помогнем.“ Не. А̄тянтика-дух̣кха-нивр̣ттих̣. Думата а̄тянтика означава последен, а дух̣кха означава страдание. Целта на човешкия живот трябва да бъде – да се сложи край на всички страдания. Но хората дори не знаят какви са тези крайни страдания. Тези страдания са посочени в Бхагавад-гӣта̄ като джанма-мр̣тиу-джара̄-вя̄дхи – раждане, смърт, старост и болести. Какво сме направили, за да унищожим тези страдания? Няма лек за тях в материалния свят. Най-добрият начин да премахнем всички видове страдания се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (8.15), където Богът казва:

„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.“

Тук Богът казва, че човек трябва да се обърне към него и да се върне у дома, обратно при него. Но за съжаление хората нямат познания за това какво е Бог, дали може да се върне у дома, при него или не, както и дали това е или не е добре. Тъй като те не знаят, те са просто като животни. Те се молят: „О, Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Ако ги попитаме: „Какво е Бог?“ Те могат ли да обяснят? Не. Тогава на кого се молят? Дали просто се молят на въздуха? Ако подаваш молба, трябва да има личност, на когото да я връчиш. Но те не знаят коя е тази личност или кога молбата ще бъде приета. Те казват, че Бог е на небето. Но на небето, също така има и много птици. Дали всички са Бог? Хората имат несъвършено знание или изобщо нямат знание. Въпреки това те се представят за учени, философи, писатели и велики мислители, въпреки че всички техни идеи са просто боклук.

Единствените книги, които наистина си заслужават са тези като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11) се казва:

„Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, се считат от святите хора за място за поклонение за врани. Тъй като всички съвършени личности са жители на трансценденталната обител, те няма да намерят удоволствие там.“

От друга страна литературата, която е изпълнена с описание на трансценденталното величие на името, славата, формата, забавления и т.н., на безкрайния Върховен Бог, е напълно различна. Тя е пълна с трансцендентални слова, предназначени да предизвикат революция в неблагочестивия живот на обърканата човешка цивилизация. Такава трансцендентална литература, макар и съставена несъвършено се слуша, пее и приема от чистите души, които са напълно искрени.

Всяка литература, която няма връзка с Бога е точно като място, където враните се наслаждават. Къде се наслаждават враните? В мръсни места. А белите лебеди се наслаждават в хубави, чисти води, заобиколени от градини. Така че дори и сред животните има естествено разделение. Враните няма да отидат при лебедите и лебедите няма да отидат до враните. По същия начин в човешкото общество има хора, които са като врани и хора, които са като лебеди. Хората, подобни на лебеди, ще дойдат в центрове на Кришна съзнание, където всичко е чисто, където има добра философия, добра трансцендентална храна, добро образование, добра интелигентност – всичко добро. Докато подобните на врани хора ще отидат в клубове, на партита, голи танцови представления и много, много други такива места.

Така че движението за Кришна съзнание е предназначено за подобните на лебеди личности, а не за тези, които са като врани. Но ние можем да преобразим враните в лебеди. Това е нашата философия. Тези, които бяха врани, сега плуват като лебеди. Това е ползата от Кришна съзнание.

Материалният свят е място, където лебедите са станали врани. В материалния свят живото същество е затворено в клетката на материално тяло и постоянно се опитва да задоволи сетивата си, преминавайки от едно тяло в друго. Но възстановяването на дхарма постепенно ще превърне враните в лебеди. Например, някой може да е неграмотен и без всякаква култура, но обучавайки се, той може да се превърне в образован и културен човек.

Това обучение е възможно само в човешката форма на живот. Не мога да обуча куче и то да стане предан. Това е трудно. Разбира се, това също може да стане, въпреки че аз не съм достатъчно могъщ, за да го направя. Когато Бог Чайтаня Махапрабху пътувал през джунглите на Джхарикханда, тигрите, змиите, елените, както и всички други животни станали предани. Това е възможно за Чайтаня Махапрабху, защото Той е самият Бог и следователно може да направи всичко. Но въпреки че не можем да направим това, ние можем да работим в човешкото общество. Независимо от това колко е паднал човек, ако той следва инструкциите на Кришна съзнание, той може да се върне към изначалната си позиция. Разбира се, има степени на разбиране, но изначалната позиция е, че човек е неделима част от Бога. Разбирането на тази позиция се нарича Брахман реализация, духовна реализация и това е реализацията, че Кришна сам идва в този свят, за да го възстанови.

Бог Кришна е дошъл в този свят по искане на своите предани Ва̄судева и Деваки (васудевася девакя̄м̇ я̄чито 'бхяга̄т). Въпреки че в предишните си животи Ва̄судева и Деваки били женени, те не са имали деца. Те се подложили на тежки отречения и когато Кришна се появил пред тях и ги попитал какво искат, те казали: „Искаме син като теб. Това е нашето желание.“ Но как е възможно да има друг Бог? Кришна е Бог и Бог е един. Той не може да бъде двоен. Е, как може да има друг Бог, който да стане син на Ва̄судева и Деваки? Тогава Кришна казал: „Не е възможно да се намери друг Бог, така че самият Аз ще стана ваш син.“ Затова някои хора казват, че защото Ва̄судева и Деваки пожелали Кришна за син, затова Той се е появил.

Въпреки че Кришна идва, за да удовлетвори преданите си Ва̄судева и Деваки, когато дошъл, Той извършил и други дейности. Вадха̄я ча сура-двиш̣а̄м. Думата вадха̄я означава убийство, а сура-двиш̣а̄м се отнася до демоните, които винаги са завиждали на преданите. Кришна идва, за да убие тези демони.

Пример за такъв демон е Хиранякашипу. Защото Прахлада Махараджа е бил предан, баща му Хиранякашипу е бил толкова завистлив, че е искал да убие собствения си син, макар че вината на малкото момче е била, че той е възпявал Харе Кришна. Това е същността на демоните. Исус Христос също е бил убит от сура-двиш̣а̄м, тези, които са били завистливи към него. Какво е била неговата вина? Единствената му грешка е била, че той говорил на другите за Бога. Поради това той имал много врагове, които жестоко го разпънали. Затова Кришна идва – за да убие такива сура-двиш̣а̄м.

Но завистниците, разбира се, може да бъдат убити и без личното присъствие на Кришна. Тази работа естествено могат да свършат бедствия като война, мор, глад и така нататък, Кришна може да убие милиони хора. Той не трябва да дойде тук лично, за да убие тези негодници. Те могат да бъдат убити просто по негова заповед или чрез законите на природата. Ср̣щи-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄ (Брахма Сам̇хита̄ 5.44). Природата има толкова много енергия, че тя може да създаде, поддържа и унищожи всичко. Ср̣щи означава създаване, стхити – поддържане и пралайя – унищожение. Природата може да създаде, да поддържа, а също така и да унищожи. Това материално космическо проявление се поддържа от милостта на природата, благодарение на която ние имаме слънчева светлина, въздух и дъжд, които помагат, за да отглеждаме храната си, така че ние можем да се храним добре и да се развиваме нормално. Но природата е толкова силна, че по всяко време може да унищожи всичко, просто като един силен вятър. Природата работи под ръководството на Кришна (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте сачара̄чарам). Ето защо, ако Кришна иска да убие демоните, той може да убие милиони от тях просто с една силна буря.

Така че, Кришна не е необходимо да идва, за да убие демоните. Когато Той идва, прави това, защото това е било желанието на предани като Ва̄судева и Деваки, за което говори и Кунтӣдеви, използвайки думата я̄читах̣, което означава „молещ се за“. Затова истинската причина за идването му е молбата на неговите предани, но едновременно с това, когато идва, Той показва, че е готов да убие всеки, който завижда на преданите му. Разбира се, няма разлика между дейностите на Кришна. И убийство и поддържането, извършени от него са трансцендентални, защото Той е абсолютен. Тези, които са убити от Кришна, получават освобождение веднага, което обикновено отнема милиони години.

Хората могат да кажат, че Кришна е дошъл с тази или онази цел, но всъщност Кришна идва, за да удовлетвори своите предани. Той винаги се грижи за благосъстоянието на отдадените души. И така, от тази инструкция на Кунтӣ ние трябва да разберем, че винаги трябва да сме ангажирани с това как да станем предани. Тогава всички добри качества ще се проявят у нас.

Ако човек просто развива своята спяща, естествена преданост към Кришна, той ще развие всички добри качества.

Предаността към Кришна е нещо естествено. Точно както един син има естествена привързаност към баща си и майка си, ние имаме естествена преданост към Кришна. Когато има опасност, дори и учените-материалисти се молят на Бога. Разбира се, когато те не са в опасност, те отхвърлят Бога и следователно опасностите са необходими за тези негодници, за да се научат, че има Бог. Джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера 'нитя-да̄са'. Нашата естествена позиция е да бъдем зависими от Бога. Изкуствено ние се опитваме да прогоним Бога, като казваме: „Бог е мъртъв“, „Няма Бог“, или „Аз съм Бог“. Но когато се откажем от това негодничество, Кришна ще ни даде цялата защита.