Kapitola 3.
Трета глава
Poznání Kršnových energií
Знание за енергиите на Кр̣ш̣н̣а
Devátá kapitola Bhagavad-gíty je zvláštĕ určena tĕm, kteří již Kršnu přijali jako Nejvyšší Osobnost Božství. Jinými slovy, je určena pro Pánovy oddané. Nepřijímá-li nĕkdo Kršnu jako Nejvyššího, bude pro nĕho mít devátá kapitola jiný smysl, než jaký skutečnĕ má. Na začátku se uvádí, že téma deváté kapitoly je nejdůvĕrnĕjším tématem celé Bhagavad-gíty. Jestliže človĕk nepřijímá Kršnu za Nejvyššího, bude si myslet, že tato kapitola je pouhou nadsázkou. Zvláštĕ pak verše pojednávající o Kršnovĕ vztahu ke stvoření.
Тук трябва да отбележим, че девета глава на Бхагавад-гӣта̄ е предназначена на първо място за онези, които вече са приели Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност. С други думи, тя е предназначена за преданите на Кр̣ш̣н̣а. Ако човек не признава Шрӣ Кр̣ш̣н̣а за Върховния Бог, той няма да разбере правилно съдържанието ѝ. Както казахме в началото на тази книга, темата на девета глава е най-поверителната част от Бхагавад-гӣта̄. Ако човек не приема Кр̣ш̣н̣а за Върховния, той ще смята твърденията на девета глава за силно преувеличени. Например строфите, които описват връзката на Кр̣ш̣н̣а с неговото творение:
jagad avyakta-mūrtinā
mat-sthāni sarva-bhūtāni
na cāhaṁ teṣv avasthitaḥ
джагад авякта-мӯртина̄
мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни
на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣
„Ve své neprojevené podobĕ pronikám celým vesmírem. Všechny bytosti jsou ve Mnĕ, ale Já nejsem v nich.“ (Bg. 9.4)
„Цялата вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“ (Бхагавад-гита 9.4).
Svĕt, který vnímáme, je také Kršnova energie, Jeho māyā. V tomto verši mayā znamená „Moje“, jako když nĕkdo řekne: „Tahle práce byla vykonána mojí zásluhou.“ Toto „Mojí“ však neznamená, že to učinil, tím skončil a odešel. Otevřu-li velkou továrnu a řeknu: „Tuhle továrnu jsem založil já“, nemĕli bychom z toho vyvodit, že tam již nejsem přítomný. Třebaže továrník může o svých výrobcích prohlásit: „To vyrábím“, neznamená to, že by je vytvářel a montoval osobnĕ, nýbrž že tyto výrobky jsou zhotovené díky jeho energii. Když Kršna říká: „Stvořil jsem všechno, co vidíš v tomto vesmíru,“ nepředpokládáme, že by již dále neexistoval.
Заобикалящият ни свят също е енергия на Кр̣ш̣н̣а, негова ма̄я̄. В цитирания стих думата ма̄я̄ значи „от мен“, както в изречението „Тази работа е извършена от мен.“ Това не значи, че Кр̣ш̣н̣а е свършил работата си, след което е престанал да съществува или е прекратил всякаква дейност. Ако създам голяма фабрика и кажа: „Тази фабрика е основана от мен“, това не значи, че съм изчезнал и вече ме няма. Собственикът на предприятието може да говори за продукцията на предприятието като за произведена от него, но това не значи, че той лично е изработвал всички изделия – те са създадени от енергията му. По същия начин, когато Кр̣ш̣н̣а казва: „Всичко, което виждаш на този свят, е създадено от мен“, не бива да мислим, че той вече не съществува.
Není tak tĕžké spatřovat Boha v celém stvoření, neboť Bůh je všudypřítomný. Jako zamĕstnanci Fordovy továrny vidí pana Forda všude, kam se podívají, tak i ti, kteří znají vĕdu o Kršnovi, mohou vidĕt Boha v každém atomu vesmíru. Všechno spočívá na Kršnovi (mat-sthāni sarva-bhūtāni), ale Kršna není ve všem (na cāhaṁ teṣv avasthitaḥ). Kršna a Jeho energie se neliší, nicménĕ tato energie není Kršna. Slunce a jeho svit se neliší, avšak sluneční svit není slunce. Sluneční paprsek může svítit oknem do místnosti, ale tĕžko lze říci, že slunce samo je v našem pokoji. Ve Višnu Puránĕ stojí: parasya brahmaṇaḥ śaktiḥ. Parasya znamená nejvyšší, brahmaṇaḥ označuje Absolutní Pravdu a śaktiḥ je energie. Energie Nejvyššího Absolutního je všude, ale Kršna se v ní nenachází.
Тъй като Бог е вездесъщ, не е трудно да го видим навсякъде в творението. Както в заводите на Форд работниците усещат присъствието на г-н Форд навсякъде, така тези, които владеят науката за Кр̣ш̣н̣а, виждат Кр̣ш̣н̣а във всеки атом на творението. Кр̣ш̣н̣а е в основата на всичко (мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни), но Той не присъства във всичко лично (на ча̄хам̇ теш̣в авастхитах̣). Между Кр̣ш̣н̣а и енергията му няма разлика, но енергията не е Кр̣ш̣н̣а. Между слънцето и слънчевата светлина няма разлика, но слънчевата светлината не е самото слънце. През прозореца слънчевата светлина влиза в стаята ни, но това не значи, че самото слънце е влязло при нас. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано: парася бра̄хман̣ах̣ шактих̣. Парася значи „върховна“, бра̄хман̣ах̣ – „Абсолютната Истина“, а шакти – „енергия“. Всичко е енергия на Върховния Абсолют, но Кр̣ш̣н̣а не присъства в тази енергия лично.
Rozlišujeme dva druhy energie — hmotnou a duchovní. Individuální duše (jīva), náleží k vyšší Kršnovĕ energii, avšak protože mají sklon propadat hmotné energii, označují se jako okrajová energie. Ve skutečnosti existují pouze dvĕ energie. Všechny planetární soustavy a vesmíry spočívají na Kršnových energiích. Jako všechny planety sluneční soustavy spočívají na slunečním svĕtle, tak i veškeré stvoření spočívá na Kršnovĕ záři. Všechny tyto energie Pána přinášejí radost oddaným, ale ten, kdo Kršnovi závidí, je odmítá. Neoddanému se Kršnova řeč zdá být pohádkou, avšak oddaný si myslí: „Ó, můj Pán je tak mocný“, a naplní ho láska a úcta. Neoddaní si myslí, že když Kršna říká „Já jsem Bůh“, mohou i oni a kdokoliv jiný prohlašovat totéž. Jsou-li požádáni, aby odhalili svoji vesmírnou podobu, nedokáží to. To je rozdíl mezi pseudobohem a pravým Bohem. Kršnovy zábavy nelze napodobovat. Kršna se oženil s více jak 16 000 ženami a poskytl jim 16 000 nádherných paláců, zatímco obyčejný muž nedokáže dobře zaopatřit ani jednu. Kršna úžasnĕ nejenom mluvil, nýbrž i jednal. Nemĕli bychom vĕřit jen jedné vĕci, kterou Kršna říká nebo činí, a zavrhovat ostatní. Skutečná víra znamená plná víra.
Има два вида енергия: материална и духовна. Джӣвите, индивидуалните души, принадлежат към висшата енергия на Кр̣ш̣н̣а, но понеже са склонни да попадат под влиянието на материалната енергия, се наричат междинна енергия. В действителност обаче енергиите са само две. Всички планетни системи и вселени зависят от енергиите на Кр̣ш̣н̣а. Както планетите в Слънчевата система зависят от слънчевата светлина, така цялото творение съществува благодарение на Кр̣ш̣н̣а. Преданият с радост приема всички енергии на Бога, но този, който завижда на Бога, отрича съществуването им. На неотдадения думите на Кр̣ш̣н̣а се струват истинска измама, докато преданият мисли: „О, колко могъщ е моят Бог!“ – и се изпълва с любов и възхищение. Неотдадените смятат, че щом Кр̣ш̣н̣а нарича себе си Бог, значи и те самите може да се провъзгласят за Бог. Но ако ги помолим да ни покажат вселенската си форма, те са безпомощни. Това е разликата между лъже-боговете и истинския Бог. Никой не може да имитира развлеченията на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а имал повече от 16 000 съпруги и на всяка от тях подарил разкошен дворец, докато обикновеният човек не може да се грижи дори за една жена както трябва. Следователно Кр̣ш̣н̣а не само говори удивителни неща – самите му дела също са удивителни. Ако приемаме едни неща, които Кр̣ш̣н̣а казва или прави, а други отричаме, това не е истинска вяра.
Jako příklad uveďme příbĕh Nárady Muniho, kterého se jednou ptal bráhman: „Jdeš navštívit Pána? Zeptal by ses Ho, prosím, kdy budu vysvobozen?“
Тук може да разкажем следната история за На̄рада Муни. Веднъж На̄рада Муни срещнал един бра̄хман̣а и бра̄хман̣ът му казал:
– Знам, че си тръгнал да навестиш Бог. Моля те, питай го кога ще получа освобождение!
„Dobře,“ souhlasil Nárada, „zeptám se Ho.“
– Добре, ще го питам – съгласил се На̄рада.
Nárada pokračoval v cestĕ a přišel k ševci, který sedĕl pod stromem a spravoval boty. Švec se Nárady zeptal podobnĕ: „Jdeš navštívit Nejvyššího Pána? Zeptal by ses Ho, prosím, kdy budu vysvobozen?“
По-нататък по пътя си На̄рада Муни срещнал един обущар, който седял под едно дърво и кърпел обуща. Обущарят го спрял:
– О, мъдрецо, при Бога ли отиваш? Попитай го моля те кога ще получа освобождение!
Když Nárada Muni došel na vaikunthské planety, vyhovĕl jejich prosbám a optal se Nárájana (Boha), kdy bude vysvobozen bráhman a švec. A Nárájana odpovĕdĕl: „Švec ke Mnĕ přijde na konci tohoto života.“
Когато пристигнал във Ваикун̣т̣ха, На̄рада Муни изпълнил молбата на бра̄хман̣а и на обущаря и попитал Бог На̄ра̄ян̣а кога те двамата ще се освободят. На̄ра̄ян̣а казал:
– Щом напусне тялото си, обущарят ще се върне при мен.
„A bráhman?“ zeptal se Nárada.
– А бра̄хман̣ът? – попитал На̄рада.
„Ten si počká ještĕ mnoho životů. Nevím ani, kdy přijde.“
– Той ще остане в материалния свят още много животи. Не знам кога ще се върне.
Náradu Muniho to udivilo a nakonec řekl: „Tomu nerozumím.“
На̄рада Муни бил смаян:
– Това е истинска загадка!
„Uvidíš,“ řekl Nárájana. „Až se tĕ zeptají, co jsem dĕlal, řekni jim, že provlékám slona okem jehly.“
– Ти сам ще видиш – рекъл На̄ра̄ян̣а. – Когато двамата те попитат с какво се занимавам в моята обител, кажи им, че прекарвам слон през иглено ухо.
Když se Nárada vrátil na Zem, přišel k bráhmanovi a ten se ho hned zeptal: „Vidĕl jsi Pána? Co právĕ dĕlal?“
На̄рада се върнал на Земята и когато отишъл при бра̄хман̣а, бра̄хман̣ът го попитал:
– Мъдрецо, кажи ми какво прави Богът?
„Provlékal slona okem jehly,“ odpovĕdĕl Nárada.
– Прекарва слон през иглено ухо – отговорил На̄рада.
„Takové hlouposti nevĕřím“, odvĕtil bráhman a Nárada hned pochopil, že tento človĕk nemá žádnou víru, a že je pouhým čtenářem knih.
– Глупости! Изобщо не вярвам в подобно нещо – сопнал се бра̄хман̣ът. На̄рада веднага разбрал, че той само чете книги, но няма вяра в Бога.
Potom odešel za ševcem; ten se ho zeptal: „Vidĕl jsi Pána? Povĕz, co právĕ dĕlal?“
После На̄рада отишъл при обущаря, който на свой ред го попитал:
– Мъдрецо, видя ли Бога? Кажи ми какво правеше Той?
„Provlékal slona okem jehly,“ odpovĕdĕl Nárada.
– Прекарваше слон през иглено ухо – казал На̄рада.
Švec se rozplakal: „Můj Pán je tak úžasný, On může cokoliv...“
Обущарят се просълзил и възкликнал:
– Моят Бог е удивителен! Той може да направи всичко, което пожелае!
„Ty opravdu vĕříš, že Pán může prostrčit slona okem jehly?“ zeptal se Nárada.
– Ти наистина ли вярваш, че Богът може да прекара слон през иглено ухо? – на свой ред се учудил На̄рада.
„Jakpak by ne?“ povídá švec, „jistĕže tomu vĕřím.“
– Че защо да не вярвам? – отговорил обущарят. – Разбира се, че вярвам!
„A proč?“
– Как може да си толкова сигурен?
„Vidíš, sedím pod tímhle banyánovníkem,“ vysvĕtloval švec, „a dennĕ spadne mnoho plodů. V každém semínku je právĕ takový banyánovník jako tenhle. A jestliže se uvnitř malého semínka může skrývat obrovský banyánovník, je tak tĕžké uvĕřit, že Pán provléká slona okem jehly?“
– Ами аз седя под това баняново дърво – подел обущарят – и виждам как всеки ден от клоните му падат много плодове. В семето на всеки плод има ново баняново дърво. Щом в такова малко семенце може да се помести цяло дърво, толкова ли е трудно да се повярва, че Богът прекарва слон през иглено ухо?
To je víra. Neznamená to vĕřit slepĕ. Víra je odůvodnĕná. Jestliže Kršna může skrýt obrovské stromy do tak malých semínek, je tak udivující, že svojí energií drží všechny planetární soustavy vznášející se v prostoru?
Това е истинската вяра. Разбира се, истинската вяра не е сляпа, тя се основава на разума. Щом Кр̣ш̣н̣а може да вмести цяло дърво в едно малко семенце, не е учудващо, че с енергията си Той поддържа всички планети, които плуват в пространството.
Vĕdci si mohou myslet, že planety ve vesmíru jsou ovládány pouze přírodními zákony, ale za tĕmito zákony stojí Nejvyšší Pán. Příroda pracuje pod Jeho vedením. Kršna říká:
Учените считат, че планетите се държат в пространството единствено от силите на природата. Но зад природата стои Върховният Бог; тя действа под негово ръководство. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва:
sūyate sa-carācaram
hetunānena kaunteya
jagad viparivartate
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
„Pod Mým dohledem se otáčí tato hmotná příroda a vydává vše pohyblivé i nehybné. Z této příčiny, ó synu Kuntí, je tento svĕt opĕtovnĕ tvořen a ničen.“ (Bg. 9.10)
„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“ (Бхагавад-гита 9.10).
Mayādhyakṣena znamená „pod Mým dohledem“. Hmotná příroda nemůže tak podivuhodnĕ fungovat bez Pánovy ruky v pozadí. Nemůžeme uvést jediný příklad materiálních jevů, které by pracovaly samočinnĕ. Hmota je mrtvá, nehybná, a bez duchovního doteku nemůže být činná. Hmota nemůže jednat nezávisle nebo samočinnĕ. Stroje mohou být dokonale konstruovány, ale dokud se jich nedotkne človĕk, nemohou pracovat. A co je človĕk? Človĕk je duchovní jiskra. Bez duchovního doteku se nemůže nic pohybovat; proto je všechno závislé na Kršnovĕ neosobní energii. Kršnova energie je neosobní, avšak Kršna je osoba. Často slýcháme, jak různé osobnosti vykonaly úžasné skutky, a přesto i navzdory jejich energickým výkonům stále zůstávají osobami. Je-li tohle možné pro lidské bytosti, proč by to mĕlo být nemožné pro Nejvyššího Pána? My všichni jsme osoby, a všichni jsme zároveň závislí na Kršnovi, Nejvyšší Osobĕ.
Мая̄дхякш̣ен̣а значи „под моя надзор“. Материалната природа не би действала по такъв удивителен начин, ако зад действията ѝ не стоеше волята на Бога. Няма пример за материални явления, които да се осъществяват от само себе си. Материята е безжизнена и не може да действа, докато не бъде докосната от духа. Тя не може да действа независимо, спонтанно. И най-сложните машини не работят, ако не ги докосне ръката на човека. А какво е човекът? – Частица духовна енергия. Нищо не може да се приведе в движение без участието на духовната енергия.
И така, всичко се поддържа от безличностната енергия на Кр̣ш̣н̣а и зависи от нея. Енергията на Кр̣ш̣н̣а е безличностна, но самият Той е личност. Често чуваме за необикновени дела, извършени от хора благодарение на тяхната енергия. Въпреки удивителните постижения на енергията си те самите остават личности. Щом това е възможно за хората, защо да не е възможно за Върховния Бог? Всички сме личности, но Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, а ние сме зависими от него.
Možná jste vidĕli obrázek obra Atlasa, jak nese obrovskou planetu na svých ramenou a velmi se namáhá, aby ji udržel nahoře. Může nás napadnout, že když je Kršna udržovatelem vesmíru, namáhá se pod tímto břemenem jako Atlas. Ale tomu tak není.
Всички са виждали изображения на Атлас – силен мъж, който с огромно усилие крепи планетата Земя на плещите си. Някой може да си мисли, че Кр̣ш̣н̣а, който поддържа вселената, се измъчва под тежестта ѝ като Атлас. Но това не е така.
paśya me yogam aiśvaram
bhūta-bhṛn na ca bhūta-stho
mamātmā bhūta-bhāvanaḥ
пашя ме йогам аишварам
бхӯта-бхр̣н на ча бхӯта-стхо
мама̄тма̄ бхӯта-бха̄ванах̣
„A přesto ve Mnĕ vše, co je stvořené, nedlí. Pohleď na Mou neuvĕřitelnou moc. Ačkoli jsem udržovatel všech živých bytostí a přestože jsem všude, nejsem částí tohoto vesmírného stvoření, neboť Mé Já je jeho zdrojem.“ (Bg. 9.5)
„Всичко сътворено е извън мен. Виж мистичното ми великолепие! Въпреки че поддържам живите същества и се намирам навсякъде, Аз не съм част от това космично проявление – Аз съм източникът на творението“ (Бхагавад-гита 9.5).
Ačkoliv všechny bytosti ve vesmíru jsou závislé na Kršnovĕ energii, přesto v Nĕm nespočívají. Kršna je udržovatelem všech živých tvorů a Jeho energie je všepronikající, ale přesto je nĕkde jinde. To je Kršnova nepochopitelná mystická síla. Kršna je všude, a přesto je stranou všeho. Můžeme vnímat Jeho energii, ale Jeho samotného spatřit nemůžeme, protože Kršnu nelze spatřit hmotným zrakem. Rozvíjíme-li však své duchovní schopnosti a posvĕcujeme své smysly, můžeme dokonce i v této energii vnímat Kršnu. Elektřina je všude a elektrotechnik ji umí využít. Stejnĕ tak je i Kršnova energie všudypřítomná a když dosáhneme transcendentálního postavení, můžeme vidĕt Boha tváří v tvář, kamkoliv se podíváme. Smysly můžeme zduchovnit oddanou službou a láskou k Bohu. Pán prostupuje celým vesmírem, sídlí v srdci, v duši, ve vodĕ, ve vzduchu — všude. Vytvoříme-li podobu Boha — z hlíny, z kamení, ze dřeva — nemĕli bychom ji považovat za pouhou figurku. I to je Bůh. Jsme-li dostatečnĕ oddáni, bude k nám takové zpodobnĕní Boha také promlouvat. Bůh se ve všem projevuje neosobnĕ (mayā tatam idaṁ sarvam), ale když z nĕčeho vytvoříme Jeho podobu nebo když si představíme podobu Boha ve své mysli, bude pro nás osobnĕ přítomný. Šástry doporučují osm druhů podob, z nichž jakákoliv může být uctívána, protože Bůh je všudypřítomný. Nĕkdo však může oponovat a zeptat se: „Proč by Bůh mĕl být uctíván v symbolu a ne ve své původní duchovní podobĕ?“ Je to proto, že Boha nelze vidĕt bezprostřednĕ v Jeho duchovní podobĕ. Naším hmotným zrakem jsme schopni vidĕt pouze kámen, hlínu, dřevo — nĕco hmatatelného. Proto se Kršna zjevuje jako arcā-vigraha, podoba, ve které Nejvyšší Pán přichází, abychom Ho mohli vidĕt. Když se soustředíme na obraz či jiné zpodobnĕní Pána a s láskou a oddaností Mu nĕco obĕtujeme, Kršna odpoví prostřednictvím této podoby.
Макар че всички същества във вселената пребивават в енергията на Кр̣ш̣н̣а, те не се намират в самия него. Кр̣ш̣н̣а поддържа всички живи същества и енергията му е всепроникваща, но Той самият е другаде. В това се изразява неговото удивително и недостъпно мистично могъщество. Той е навсякъде и същевременно е встрани от всичко. Ние виждаме енергията на Кр̣ш̣н̣а, но не и самия него, защото Той е недостъпен за материалното зрение. Когато развием духовните си качества, сетивата ни ще се пречистят и тогава ще можем да го видим дори в материалната енергия. Например електрическият ток е навсякъде и за специалиста е лесно да го извлече и използва по назначение. По подобен начин енергията на Върховния Бог е всепроникваща и когато се издигнем до трансцендентално равнище, във всичко и навсякъде ще виждаме Бога. Подобно одухотворяване на сетивата е възможно само с предано служене и любов към Бога.
Бог е вездесъщ и пронизва цялата вселена. Той е навсякъде: в земята, във водата, във въздуха. Ако направим изображение на Бога от глина, камък, дърво или друг материал, то няма да е мъртва статуя. Изображението на Бога също е Бог. Ако имаме достатъчно преданост, то дори ще ни говори. Бог е навсякъде в безличностния си аспект (ма̄я̄ татам идам̇ сарвам), но ако изваем негово изображение или създадем образа му вътре в себе си, Той ще е с нас и като личност.
В ша̄стрите са описани осем вида изображения на Бога и човек може да се покланя и служи на всяко от тях, защото Бог е навсякъде. Някой може да възрази: „Защо трябва да се покланяме на изображенията на Бога, а не на изначалната му духовна форма?“ – Защото още не сме в състояние да го виждаме в духовната му форма. Сега очите ни могат да виждат само материални обекти: камък, глина, дърво. Ето защо Кр̣ш̣н̣а се явява пред нас под формата на арча̄ виграха, единственият образ, в който е достъпен за сегашното ни възприятие. И ако съсредоточим цялото си внимание върху този образ и го обожаваме с любов и преданост, Кр̣ш̣н̣а ще ни отвърне чрез него.
Existuje mnoho příkladů. V Indii je chrám jménem Sákši- Gópála (Kršna je často oslovován jako Gópála). Mūrti Gópála — socha — stálo původnĕ v chrámu ve Vrndávanĕ. Dva bráhmani, jeden starý a druhý mladý, se jednou vydali na pouť do Vrndávany. Cesta byla dlouhá a žádné silnice tenkrát neexistovaly, takže poutníci podstupovali mnohé tĕžkosti. Starý muž byl mladíkovi vdĕčný za jeho pomoc na cestĕ a po příchodu do Vrndávany mu řekl: „Můj milý hochu, prokázal jsi mi mnohá dobrodiní a jsem ti velice zavázán. Rád bych ti tuto službu oplatil a nĕjakým způsobem tĕ odmĕnil.“
Има много примери за такива трансцендентални отношения с Бога. В Индия има един храм, наречен Са̄кш̣и Гопа̄ла (Кр̣ш̣н̣а често е наричан с името Гопа̄ла). Някога мӯртито (божеството) на Гопа̄ла се намирало в един от храмовете във Вр̣нда̄вана. Веднъж двама бра̄хман̣и – старец и младеж – решили да отидат на поклонение във Вр̣нда̄вана. В онези времена нямало железници и пътуването на двамата било дълго и трудно. Старият бра̄хман̣а бил много благодарен на младия за помощта му и когато пристигнали във Вр̣нда̄вана, му казал:
– Ти, синко, ми помогна толкова много, че съм ти задължен и искам да ти се отплатя.
„Můj drahý pane“, řekl mladík, „jste starý muž, jste jako můj otec. Je mojí povinností vám sloužit. Nežádám odmĕnu.“
Младият мъж отвърнал:
– Вие сте стар човек, може да ми бъдете баща. Да ви служа, е мой дълг, не ми трябва награда.
„Ne, ne, jsem ti zavázán a musím se ti odmĕnit,“ naléhal stařec. Pak mladíkovi slíbil, že mu dá za ženu svoji mladou dceru.
– Не, аз съм ти длъжник и трябва да те възнаградя – настоял старецът. И му обещал ръката на младата си дъщеря.
Starý muž byl velký boháč, zatímco mládenec, ačkoliv učený bráhman, byl velice chudý. Mladík nad tím uvažoval a odpovĕdĕl: „To neslibujte, vaše rodina s tím nikdy nebude souhlasit. Jsem chudý človĕk, zatímco vy jste boháč. Takové sňatky se nedĕlají. Prosím, neslibujte tohle před Božstvy.“
Старият бра̄хман̣а бил много богат, а младежът макар и учен, бил съвсем беден, затова възразил:
– Моля ви, не обещавайте това, семейството ви никога няма да се съгласи с вашия избор. Аз съм беден човек, а вие сте от знатен произход и бракът ми с дъщеря ви е невъзможен. Не давайте такива обещания пред мӯртито.
Mluvili spolu v chrámu před Božstvem Gópála Kršny a mladý muž se obával, aby se před Ním nedopustili přestupku, avšak starý muž i přes naléhání mladíka stále trval na svatbĕ. Nĕjakou dobu ještĕ zůstali ve Vrndávanĕ a pak se vrátili domů. Starý muž oznámil svému nejstaršímu synovi, že jeho mladá sestra bude provdána za chudého bráhmanského mladíka. Syn se velice rozhnĕval: „Jak jsi mohl vybrat takového chuďase za manžela mé sestry? To nedovolím!“
Те разговаряли в храма пред мӯртито на Гопа̄ла Кр̣ш̣н̣а и младият бра̄хман̣а се боял да не би с този разговор да оскърбят Бога. Но въпреки възраженията му старецът продължил да настоява и накрая младежът отстъпил. Те прекарали във Вр̣нда̄вана известно време и после се върнали у дома. Щом старият бра̄хман̣а съобщил на най-големия си син, че ще омъжи сестра му за един беден млад бра̄хман̣а, синът страшно се разсърдил:
– Как можа да избереш този просяк за съпруг на сестра ми! Това няма да стане!
Starcova manželka mu také pohrozila: „Jestli dáš naši dceru tomu chlapci, spáchám sebevraždu.“
Към него се присъединила и жената на бра̄хман̣а:
– Ще си сложа край на живота, ако дадеш дъщеря ни на този бедняк!
Starý muž byl zmaten. Po nĕjakém čase se mladý bráhman začal obávat: „Ten muž mi slíbil svou dceru za ženu. Slib dal před Božstvy, ale teď nepřichází, aby ho splnil.“ Šel tedy starého muže navštívit, aby mu jeho slib připomenul.
Бра̄хман̣ът съвсем се объркал. Минало известно време и младият бра̄хман̣а започнал да се безпокои: „Старецът ми обеща ръката на дъщеря си и даде клетва пред мӯртито, а изглежда не възнамерява да изпълни обещанието си.“ И отишъл при стария бра̄хман̣а да му напомни за дадената дума.
„Dal jste slib před Kršnou,“ řekl mladík, „proč ho neplníte?“
– Вие обещахте пред Бог Кр̣ш̣н̣а – казал момъкът, – а не изпълнявате обещанието си. Как да разбирам това?
Stařec mlčel. Začal se modlit ke Kršnovi, protože si nevĕdĕl rady. Nechtĕl svoji dceru provdat za toho mladíka, protože by si tím přivodil velké potíže v rodinĕ. Nejstarší syn mezitím vyšel ven a začal obviňovat mladého bráhmana: „Na posvátném místĕ jsi oloupil mého otce. Dal jsi mu nĕjaký omamný nápoj, sebral mu všechny jeho peníze a teď říkáš, že ti slíbil moji nejmladší sestru za ženu. Ty ničemo!“
Старецът не отговорил нищо. Той не искал да омъжи дъщеря си за младия бра̄хман̣а, за да няма проблеми с близките си. Като не знаел какво да направи, той започнал да се моли на Кр̣ш̣н̣а. Тогава дошъл най-големият син и се нахвърлил върху младежа:
– Ти си обрал баща ми в святото място. Приспал си го и си му взел парите, а на всичко отгоре твърдиш, че ти бил обещал малката ми сестра за жена. Мошеник!
Tak vzniklo pozdvižení a lidé z okolí se začali sbíhat. Mladík poznal, že starý muž chtĕl své slovo dodržet, ale rodina mu v tom zabránila. Lidé se shromažďovali kolem pro křik nejstaršího syna a mladý bráhman jim začal vysvĕtlovat, že ten starý muž dal slib před Božstvy, ale že ho nemůže splnit, protože jeho rodina je proti. Nejstarší syn (který byl ateista) ho však náhle přerušil a řekl: „Tvrdíš, že Pán byl svĕdkem. Dobře, jestliže tedy Pán přijde a dosvĕdčí slib mého otce, můžeš se oženit s mojí sestrou.“
Младият бра̄хман̣а разбрал, че старецът е все така благосклонен към него, но семейството му е против. Вдигнала се врява и като чули виковете, надошли хора. Младежът развълнувано започнал да обяснява как старецът дал дума пред мӯртито, но сега не може да я удържи заради семейството си. Синът на бра̄хман̣а, който бил невярващ, грубо прекъснал младежа:
– Казваш, че Бог бил свидетел на разговора ви. Ами тогава нека да дойде и да свидетелства, че баща ми е дал обещание. Тогава ще получиш ръката на моята сестра.
Mladík odpovĕdĕl: „Ano, požádám Kršnu, zdali by nepřišel jako svĕdek.“ Vĕřil, že Pán přijde. Potom byla přede všemi uzavřena dohoda, že dívka bude provdána, jestliže Kršna přijde z Vrndávany dosvĕdčit slib starého muže.
– Добре – отвърнал младежът, – ще помоля Кр̣ш̣н̣а да дойде и да ми бъде свидетел. – Той бил уверен, че Бог ще дойде.
И така, решили, че девойката ще се омъжи за младия бра̄хман̣а, ако Кр̣ш̣н̣а лично дойде от Вр̣нда̄вана и потвърди обещанието на стареца.
Mladý bráhman se tedy vrátil do Vrndávany a počal se modlit ke Gópálovi Kršnovi: „Milý Pane, musíš jít se mnou.“ Byl tak čistý oddaný, že ke Kršnovi mluvil stejnĕ, jako by nĕkdo rozmlouval se svým přítelem. Nemyslel si, že by Gópála byl pouhou sochou nebo symbolem, považoval Ho za Boha samotného. Náhle k nĕmu Božstvo promluvilo:
Младият бра̄хман̣а отишъл във Вр̣нда̄вана и започнал да моли Гопа̄ла Кр̣ш̣н̣а:
– Господи, моля те, ела с мене!
Вярата и предаността на младежа към Кр̣ш̣н̣а били толкова силни, че той разговарял с него, както се говори с приятел. Младият бра̄хман̣а не считал Гопа̄ла за статуя или идол, той виждал самия Бог в него. Неочаквано Божеството проговорило:
„Jak bych mohl jít s tebou? Jsem socha. Nemohu nikam odejít.“
– Ти сериозно ли вярваш, че мога да дойда с теб? Ами аз съм статуя, аз не мога да ходя.
„Ano, ale jestliže může socha mluvit, může jistĕ i chodit“, odpovĕdĕl chlapec.
– Щом можеш да говориш, значи можеш и да ходиш!
„Tak dobře“, svolil nakonec. „Půjdu s tebou, ale pod jednou podmínkou. Nesmíš se ohlédnout a podívat se na Mne. Budu tĕ následovat a podle cinkotu Mých nákotníků poznáš, že jdu za tebou.“
– Добре – съгласило се мӯртито, – ще дойда, но при едно условие. Каквото и да става, не бива да се обръщаш назад да ме гледаш. Аз ще вървя след тебе и по звъна на гривните по глезените ми ще знаеш, че те следвам.
Mladík souhlasil a tak se z Vrndávany vydali na cestu do druhého mĕsta. Cesta se již blížila ke konci a právĕ když se chystali vstoupit do chlapcovy rodné vesnice, začal mít chlapec pochybnosti, protože delší chvíli neslyšel cinkání. „Kde je Kršna?“ Nemohl se déle ovládnout a otočil se. Spatřil nehybnĕ stojící sochu. Protože se ohlédl, nepohla se již ani o kousek. Bráhman se okamžitĕ rozbĕhl do mĕsta a řekl lidem, aby se přišli podívat na Kršnu, který se dostavil jako svĕdek. Každý byl ohromen, že taková veliká socha přišla z takové dálky, a všichni společnĕ na tom místĕ postavili chrám k uctívání Božstva. Sákši-Gópála, Pána-svĕdka, tam lidé uctívají dodnes.
Бра̄хман̣ът приел и двамата тръгнали от Вр̣нда̄вана за родното село на момъка. Пътуването им било почти към края си, двамата вече наближавали селото, когато младежът изведнъж престанал да чува звъна на гривните. Той се уплашил, че Кр̣ш̣н̣а може да си е отишъл, не се стърпял и се обърнал. Статуята застинала неподвижна. Кр̣ш̣н̣а нямало да направи и крачка повече, защото бра̄хман̣ът се бил обърнал. Тогава той хукнал към село и започнал да вика всички да дойдат и видят Кр̣ш̣н̣а, който е дошъл да свидетелства. Хората се насъбрали и били смаяни как голямата статуя е могла да измине толкова дълго разстояние. В чест на Бога на това място издигнали храм, в който и до днес всички се покланят на Са̄кш̣и Гопа̄ла, Бога свидетел.
Docházíme tedy k závĕru, že jelikož je Bůh všude, je také ve své soše, ve svém zpodobnĕní. Je-li Kršna všudypřítomný, což uznávají i impersonalisté, proč by nemohl být i ve svém zpodobnĕní? Jestli k nám obraz nebo socha bude mluvit či nikoliv, závisí na stupni naší oddanosti. Jestliže Jeho Božstvo chceme vnímat pouze jako kus dřeva nebo kamene, i Kršna pro nás zůstane vždycky jen dřevem a kamenem. Kršna je všude, ale teprve když pokročíme v duchovním vĕdomí, můžeme Ho vidĕt takového, jaký skutečnĕ je. Vhodíme-li do poštovní schránky dopis, dojde ke svému adresátovi, jelikož schránka je autorizována. Stejnĕ tak uctíváme-li autorizovanou podobu Boha, bude mít naše víra nĕjaký smysl a účinek. Jestliže jsme odhodláni dodržovat různá pravidla a zásady — jinak řečeno, budeme-li kvalifikovaní — můžeme Boha vidĕt všude. Tam, kde je Kršnův oddaný, se zjeví i Kršna prostřednictvím svých všepronikajících energií, ale není-li tam oddaný, Kršna se nezjeví. Existuje mnoho takových příkladů. Prahláda Maharádža vidĕl Kršnu i ve sloupu. Mohli bychom uvést mnoho dalších... Kršna je zde; jediné, co je potřeba, je naše způsobilost Ho vidĕt.
Бог е вездесъщ, следователно Той присъства и в статуята си, в изображението, създадено по негов образ и подобие. Щом Кр̣ш̣н̣а е навсякъде, както дори имперсоналистите признават, защо да не е и в изображението си? А дали статуята, изображението на Бога, ще разговаря с нас, зависи от нашата преданост. Ако възприемаме статуята на Бога като просто камък или дърво, Кр̣ш̣н̣а ще остане за нас дърво или камък завинаги. Кр̣ш̣н̣а е навсякъде, но само като развием духовното си съзнание, ще започнем да го виждаме в истинския му облик. Ако пуснем писмо в пощенската кутия, то ще пристигне до адресата, защото кутията е поставена от пощенската служба. Аналогично, ако се покланяме на автентично изображение на Бога, вярата ни ще бъде възнаградена. Ако сме готови да спазваме правилата и предписанията и да развием нужните качества, ще можем да виждаме Бога навсякъде и във всичко. Чрез вездесъщите си енергии Кр̣ш̣н̣а ще се яви навсякъде, където е неговият предан, но за неотдадения няма да направи това. Прахла̄да Маха̄ра̄джа видял Кр̣ш̣н̣а в каменна колона в двореца; описани са и други подобни случаи. Кр̣ш̣н̣а е навсякъде около нас, трябва само да придобием нужните качества да го видим.
Kršna sám podává příklad své všudypřítomnosti:
Кр̣ш̣н̣а сам говори за вездесъщото си присъствие:
vāyuḥ sarvatra-go mahān
tathā sarvāṇi bhūtāni
mat-sthānīty upadhāraya
ва̄юх̣ сарватра-го маха̄н
татха̄ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
мат-стха̄нӣтй упадха̄рая
„Vĕz, že stejnĕ jako mocný vítr stále sídlí v prostoru a fouká všemi smĕry, dlí ve Mnĕ i všechny živé bytosti.“ (Bg. 9.6)
„Както могъщият вятър духа навсякъде, но винаги остава в пространството, така всички същества се намират в мен“ (Бхагавад-гита 9.6).
Každý ví, že vítr vane v prostoru a na zemi do všech stran. Nenajdeme místo, kde by nebyl žádný vzduch či vítr. Přejeme- li si odstranit vzduch, musíme vytvořit vzduchoprázdno umĕle nĕjakým přístrojem. Stejnĕ jako vzduch proniká celým prostorem, tak i všechno stvoření spočívá v Kršnovi. Je-li tomu tak, kam odchází hmotný výtvor při zániku?
Всеки знае, че вятърът духа и в небето, и на земята. Няма място, където въздухът да не прониква. Ако искаме да премахнем въздуха, трябва да създадем изкуствен вакуум с помощта на машина. Както вятърът духа навсякъде из пространството, така всичко съществуващо се намира у Кр̣ш̣н̣а. Ако това е така, какво става с материалното творение след унищожението?
prakṛtiṁ yānti māmikām
kalpa-kṣaye punas tāni
kalpādau visṛjāmy aham
пракр̣тим̇ я̄нти ма̄мика̄м
калпа-кш̣айе пунас та̄ни
калпа̄дау виср̣джа̄мй ахам
„Na konci vĕků vstoupí veškeré hmotné stvoření do Mé podstaty, ó synu Kuntí, a na počátku nového vĕku je opĕt stvořím svojí silou.“ (Bg. 9.7)
„О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия“ (Бхагавад-гита 9.7).
Kršna uvádí prakṛti, svou přírodu, do pohybu, jako když nĕkdo natáhne hodiny, a když se čas naplní, je znovu pohlcena do Nĕho. Duchovní stvoření ovšem není stejné, trvá vĕčnĕ. V hmotném svĕtĕ je všechno dočasné. Naše tĕla se rozvíjejí díky duchovní jiskře, a stejnĕ tak i veškeré stvoření vzniká, vyvíjí se a zaniká prostřednictvím Nadduše, která je uvnitř. Jako je naše duše přítomna v tĕle, tak Pán proniká celým vesmírem jako Paramátmá. Hmotný výtvor existuje díky přítomnosti Kšíródakašájí Višnua, podobnĕ jako naše tĕla existují díky naší přítomnosti. Kršna nĕkdy hmotné stvoření projeví a nĕkdy neprojeví. V každém případĕ existuje díky Kršnovĕ přítomnosti.
Кр̣ш̣н̣а привежда в действие природата си (пракр̣ти), както човек навива часовник, а когато изтече определеното време и природата спре да действа, тя потъва отново у Бога. Но духовното творение се различава от материалното: то е вечно и не се унищожава. В материалното творение всичко е временно. Както тялото ни расте и се развива заради духовната искра, намираща се в него, така и цялото творение се създава, развива и унищожава благодарение на духовната енергия на Бога, намираща се в него. Душата пронизва цялото тяло, а Бог пронизва цялата вселена в облика си на Парама̄тма̄. Материалното творение съществува благодарение на Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, както тялото ни съществува заради присъствието на душата в него. По волята на Кр̣ш̣н̣а материалното творение ту се проявява, ту остава в непроявено състояние, но във всички случаи съществуването му е възможно само благодарение на Божието присъствие.