Несъмнено това временно материално тяло е чужда дреха. Бхагавад-гӣта̄ (2.20) ясно посочва, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира, нито загубва индивидуалната си същност. По природа то не е безличностно или лишено от форма. Напротив, материалната обвивка е безформена и приема формата на неунищожимата личност. Изначално нито едно живо същество не е безформено, както погрешно смятат хората, лишени от задълбочени познания. И тази мантра утвърждава принципа, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира.

В материалния свят природата проявява изкусното си майсторство и създава различни тела за живите същества в зависимост от склонността им към сетивно наслаждение. Живото същество, което иска да се наслаждава на изпражнения, получава тяло, подходящо за ядене на изпражнения – тялото на свиня. По същия начин този, който иска да се храни с плътта и кръвта на други животни, може да получи тяло на тигър с подходящите зъби и нокти. Но човешкото същество не е предопределено да яде плът; то не обича вкуса на изпражненията, колкото и примитивен живот да води. Човешките зъби са създадени така, че да отхапват и дъвчат плодове и зеленчуци, макар и да съществуват два кучешки зъба, с които нецивилизованите хора биха могли да ядат и месо, ако искат.

Във всеки случай материалните тела на животни и хора са чужди на живото същество. Те се променят в зависимост от желанието му за сетивно наслаждение. В еволюционния цикъл живото същество сменя телата си едно след друго – от тяло на водно животно (когато в света е имало само вода) то попада в тяло на растение, след това в тяло на червей, на птица, на бозайник и накрая в човешко тяло. Човешката форма, притежаваща способността за духовно познание, е висшият стадий в развитието на живота. А висшето духовно осъзнаване е описано в тази ведическа мантра: човек трябва да изостави материалното си тяло, което ще се превърне в пепел, и да позволи на жизнения дъх да се съедини с вечното въздушно хранилище. Дейностите, извършвани в тялото на живото същество, се осъществяват от движението на различни видове въздух, известни под общото название пра̄н̣а-ва̄ю. Обикновено йогӣте изучават как да контролират въздушните потоци в тялото и как да издигат душата от един въздушен кръг в друг, докато накрая тя стигне брахма-рандхра, висшия въздушен кръг. Оттам един съвършен йогӣ може да се пренесе на всяка планета, пожелана от него. Процесът се състои в напускане на едно материално тяло и приемане на друго. Но истинското съвършенство в смяната на тела настъпва когато живото същество е в състояние напълно да изостави материалното си тяло, както се описва в тази мантра и да проникне в духовната атмосфера, където получава духовно тяло, което никога не умира, нито се променя.

В материалния свят материалната енергия принуждава живото същество да сменя тялото си в зависимост от различните си желания за сетивно наслаждение. Тези желания намират израз в разнообразните видове живот, от бактерии до най-усъвършенствани материални тела – телата на полубоговете и на Брахма̄. Всички тези същества имат тела, изградени от материя в различни форми. Интелигентният човек вижда единство не в разнообразието от тела, а в духовната им идентичност. Духовната искра, неотделимата част от Върховния Бог, е една и съща и в тялото на свинята, и в тялото на полубога. Живото същество приема различни тела според благочестивите си или порочни дейности. Човешкото тяло е високоразвито и притежава пълно съзнание. Според Бхагавад-гӣта̄ (7.19) след много животи, посветени на знанието, съвършените хора се отдават на Бога. Съвършенство в знанието се постига само когато знаещият се отдаде на Върховния Бог Ва̄судева. Но дори след като постигне знанието за собствената си духовна същност, ако не приеме, че живите същества са вечни неотделими частици от цялото и че никога не могат да бъдат върховното цяло, човек отново ще бъде принуден да падне в материалната атмосфера. В действителност той ще пропадне дори ако вече се е слял с брахма-джьоти.

Както научихме от предишните мантри, брахма-джьоти, произлизащо от трансценденталното тяло на Бога, е изпълнено с духовни искри, които имат индивидуална същност и пълно съзнание за съществуването си. Понякога тези живи същества пожелават да се наслаждават със сетивата си, затова получават място в материалния свят, където могат да станат мними господари под диктата на сетивата. Желанието за господство е материалната болест на живото същество и под омагьосващото въздействие на сетивното наслаждение то пътува през различните тела, проявени в материалния свят. Сливането с брахма-джьоти не е зряло знание. Само с пълно отдаване на Бога и стремеж към духовно служене може да се постигне съвършенство.

В тази мантра живото същество се моли, след като изостави материалното си тяло и жизнения си дъх, да влезе в духовното царство на Бога. Преданият моли Бог да си спомни за дейностите и жертвоприношенията, които е извършил преди материалното му тяло да се превърне в пепел. Той изрича тази молитва в мига на смъртта, с пълно съзнание за миналите си дела и за крайната цел. Човекът, изцяло подвластен на материалните закони, си спомня за отвратителните дейности, извършени по време на пребиваването му в материалното тяло, и закономерно след смъртта получава друго материално тяло. Бхагавад-гӣта̄ (8.6) потвърждава тази истина:

„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“ Така умът пренася склонностите на живото същество към следващия му живот.

За разлика от обикновените животни, които нямат развит ум, умиращото човешко същество е в състояние да си спомни дейностите от отминалия си живот, подобно на сънищата нощем. Затова умът му остава претрупан с материални желания и то не може да влезе в духовното царство с духовно тяло. Но преданите изпитват любов към Бога, като му служат постоянно. И дори ако по време на смъртта преданият не си спомня служенето, което е отдал на Бога, Бог не го забравя. С тази молитва преданият напомня на Бога за своите жертвоприношения, но и без това напомняне Бог не забравя служенето на чистия си предан.

Бог ясно описва близките си взаимоотношения със своите предани в Бхагавад-гӣта̄ (9.30-34): „Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път. Той много скоро става благочестив и умиротворен. О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива. О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение. А колко повече това важи за благочестивите бра̄хман̣и, преданите и святите царе! Така че, щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, служи ми с любов. Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.“

Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура обяснява тези стихове по следния начин: „Човек трябва да знае, че преданият на Кр̣ш̣н̣а е поел правилния път на светците, дори ако той привидно изглежда су-дурачара, с разпуснат нрав. Човек трябва да разбира истинското значение на думите „разпуснат нрав“. Обусловената душа трябва да извършва два вида дейности: едни за поддържане на тялото и други за постигане на себепознание. Общественото положение, интелектуалното развитие, чистотата, въздържанието, храненето и борбата за съществуване са все неща, свързани с поддържането на тялото. А дейностите, свързани със себепознанието, човек извършва като предан на Бога. Тези два вида дейности вървят успоредно, защото обусловената душа не може да прекрати поддръжката на тялото си. Относителният дял на телесните дейности постепенно намалява за сметка на увеличение на преданото служене. Ако делът на преданото служене не се е увеличил в достатъчна степен, възможно е понякога да се появи материализъм. Но трябва да се отбележи, че тези материални, светски прояви са краткотрайни, защото по милостта на Бога несъвършенствата от този род бързо изчезват. Затова пътят на преданото служене е единственият правилен път. Когато човек е поел правилния път, временната поява на светското не е препятствие за себепознанието.“

Привързани към аспекта брахма-джьоти, имперсоналистите са лишени от тези благоприятни условия за предано служене. Те не могат да проумеят брахма-джьоти, както бе посочено в предишните мантри, защото не вярват в Личността на Бога. Те се занимават най-вече с игра на думи и умозрителни построения. И усилията им са безплодни, както се твърди в дванадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ (12.5).

Всички възможности, предложени в тази мантра, се осъществяват лесно, когато човек непрекъснато общува с личностния аспект на Абсолютната Истина. Преданото служене на Бога се състои от девет основни трансцендентални дейности:
1. слушане за Бога;
2. славене на Бога;
3. помнене на Бога;
4. служене в лотосовите нозе на Бога;
5. обожаване на Бога;
6. отдаване молитви на Бога;
7. служене на Бога;
8. приятелски взаимоотношения с Бога;
9. отдаване всичко на Бога.

Поотделно или заедно, тези девет принципа на преданото служене помагат на предания постоянно да общува с Върховния; по този начин за него е лесно да помни Бога в края на живота си. Изброените по-долу прославени предани са постигнали висше съвършенство, следвайки само по един от тези девет принципа: 1) Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, героят от Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал желания резултат чрез слушане; 2) Шукадева Госва̄мӣ, който изговорил Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал своето съвършенство просто като славел Бога; 3) Акрӯра го постигнал чрез молитви; 4) Прахла̄да Маха̄ра̄джа – чрез помнене; 5) Пр̣тху Маха̄ра̄джа – чрез обожание; 6) Лакш̣мӣ, богинята на щастието, постигнала съвършенство със служене в лотосовите нозе на Бога; 7) Ханума̄н отдавал лично служене на Бога; 8) Арджуна постигнал резултата чрез приятелство с Бога; 9) Маха̄ра̄джа Бали отдал всичко, което имал на Бога.

Всъщност обяснението на тази мантра и на практически всички мантри от ведическите химни е обобщено във Веда̄нта сӯтра и подробно изложено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е зрелият плод от дървото на ведическата мъдрост. Там тази мантра се разяснява във въпросите и отговорите между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ още в самото начало на срещата им. Слушането и обсъждането на науката за Бога са основен принцип в живота на преданите. Целият Бха̄гаватам бил чут от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и разказан от Шукадева Госва̄мӣ. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се обърнал към Шукадева, защото той бил по-велик духовен учител и от най-големите йогӣ и трансценденталисти по онова време.

„Какъв е дългът на човека, и особено на този, който е на прага на смъртта?“ – попитал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ отговорил:

„Оня, който иска да се освободи от безпокойствата, трябва постоянно да слуша за Личността на Бога, да го слави и помни, защото Той – върховният повелител на всичко, премахва всички трудности и е Свръхдушата на всички живи същества“ (Шримад Бхагаватам 2.1.5).

Така нареченото човешко общество нощем обикновено спи или се отдава на секс. А денем работи, за да спечели колкото се може повече пари или пазарува за прехраната на семейството. Хората нямат много време да говорят и питат за Божествената Личност. Те отхвърлят съществуването на Бога по всевъзможни начини, особено като го обявяват за безличностен, т.е. за лишен от всякакви сетивни възприятия. Но в цялата ведическа литература – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам – се казва, че Бог е разумно и съзнаващо същество, върховното сред всички живи създания. Великите му славни дейности са тъждествени с него. Следователно човек не трябва да слуша и да говори за нелепите дейности на светски политици и „големи хора“ в обществото, а така да устрои живота си, че да няма нито миг, в който да не е зает с божествени дейности. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към такива дейности.

Ако човек не е привикнал с дейностите на преданото служене, какво ще си припомня в мига на смъртта, когато тялото се разпада, и как ще се моли на Всемогъщия Бог да си спомни за жертвоприношенията му? Жертвоприношение означава да се пожертват интересите на сетивата. Трябва да усвоим това изкуство, като със сетивата си служим на Бога през целия си живот. И в мига на смъртта да използваме усвоеното.