TEXT 13
ТЕКСТ 13
Verš
Текст
daivīṁ prakṛtim āśritāḥ
bhajanty ananya-manaso
jñātvā bhūtādim avyayam
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям
Synonyma
Дума по дума
маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; ту – но; ма̄м – в моята; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; даивӣм – божествена; пракр̣тим – природа; а̄шрита̄х̣ – приели подслон; бхаджанти – служат; ананя-манасах̣ – без колебание на ума; гя̄тва̄ – знаейки; бхӯта – на творението; а̄дим – източникът; авяям – неизчерпаемия.
Překlad
Превод
Ó synu Pṛthy, ti, kdo nejsou zmateni — velké duše — jsou pod ochranou božské přirozenosti. Plně se zaměstnávají oddanou službou, protože Mě znají jako původní Nejvyšší Osobnost Božství s nevyčerpatelnou existencí.
О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
Význam
Пояснение
Tento verš jasně udává, kdo je mahātmā. Prvním znakem mahātmy je to, že se již nachází na úrovni božské přirozenosti; není ovládán hmotnou přírodou. A jak toho dosáhnout? O tom se píše v sedmé kapitole — od nadvlády hmotné přírody se okamžitě osvobodí ten, kdo se odevzdá Nejvyšší Osobnosti Božství, Śrī Kṛṣṇovi. To je požadovaný předpoklad či základní pravidlo. Jakmile odevzdá svou duši Nejvyšší Osobnosti Božství, může vlivu hmotné přírody uniknout. Živá bytost patří k okrajové energii, a jakmile je tedy vysvobozena z moci hmotné přírody, dostává se pod vedení duchovní přírody, zvané daivī prakṛti, božská přirozenost. Osoba, která je takto pozvednuta — vlivem toho, že se odevzdává Nejvyšší Osobnosti Božství — se stává velkou duší, mahātmou.
В този стих ясно се описва кой е маха̄тма̄. Първият признак на маха̄тма̄ е, че той вече се намира в божествената природа; той е извън контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: ако се отдадеш на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага се освобождаваш от контрола на материалната природа. Това трябва да се направи. Освобождението е гарантирано, веднага щом отдадеш душата си на Бога, Върховната Личност. Това е необходимото условие. Понеже живото същество е междинна енергия, освободено от контрола на материалната природа, то преминава под закрилата на духовната природа. Закрилата на духовната природа се нарича даивӣ пракр̣ти, божествена природа. Когато някой се издигне по този начин – като се отдаде на Върховната Божествена Личност – той става велика душа, маха̄тма̄.
Mahātmā neodvádí svou pozornost k ničemu, co není spojené s Kṛṣṇou, protože bezpečně ví, že Kṛṣṇa je původní Nejvyšší Osoba, příčina všech příčin. Vůbec o tom nepochybuje. Taková velká duše, mahātmā, duchovně roste díky společnosti dalších mahātmů, čistých oddaných. Čisté oddané nepřitahují ani Kṛṣṇovy jiné podoby, jako je například čtyřruký Mahā-Viṣṇu. Jsou přitahováni pouze dvourukou podobou Kṛṣṇy. Nepřitahují je ani jiné Kṛṣṇovy podoby, ani nemají zájem o nějakou podobu poloboha či lidské bytosti. Soustřeďují se pouze na Pána Kṛṣṇu, kterému vždy s vědomím Kṛṣṇy neochvějně slouží.
Един маха̄тма̄ не насочва вниманието си към нищо друго извън Кр̣ш̣н̣а, защото знае много добре, че Той е изначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Маха̄тма̄, великата душа, се усъвършенства чрез общуване с други маха̄тми, чисти предани на Бога. Чистите предани не са привлечени от разнообразните форми на Кр̣ш̣н̣а, като например четириръкия Маха̄-виш̣н̣у. Само двуръката му форма ги привлича. Те не се интересуват от другите му форми, нито от формите на полубоговете или човешките същества. Медитират единствено върху Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И му служат неотклонно.