TEXT 47
ТЕКСТ 47
Verš
Текст
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
Synonyma
Дума по дума
yoginām — yogīnů; api — také; sarveṣām — všech; mat-gatena — který se ke Mně upíná, neustále na Mě myslí; antaḥ-ātmanā — ve svém nitru; śraddhā-vān — s naprostou vírou; bhajate — prokazuje transcendentální láskyplnou službu; yaḥ — ten, kdo; mām — Mně (Nejvyššímu Pánu); saḥ — on; me — Mnou; yukta-tamaḥ — největší yogī; mataḥ — je považován.
йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.
Překlad
Превод
Ze všech yogīnů je ten, který se ke Mně neustále upíná s velkou vírou a v nitru myslí na Mě a který Mi prokazuje transcendentální láskyplnou službu, se Mnou nejdůvěrněji spojen yogou a stojí ze všech nejvýše. To je Můj názor.
А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.
Význam
Пояснение
Důležité je zde slovo bhajate. Pochází ze slovesného kořene bhaj, kterého se používá k označení služby. Slovo uctívat nemá úplně stejný význam jako bhaj. Uctívat znamená někoho ctít, projevovat úctu někomu, kdo si to zaslouží. Služba s láskou a vírou je však zvláště určena Nejvyšší Osobnosti Božství. Ten, kdo se vyhne uctívání ctihodného člověka či poloboha, je možná nazván nezdvořilým, ale ten, kdo se vyhýbá službě Nejvyššímu Pánu, je ztracen. Každá živá bytost je nedílnou částí Nejvyššího Pána, Osobnosti Božství, a svou přirozeností je tedy určena ke službě Jemu. Jestliže podle toho nejedná, poklesne. Bhāgavatam (11.5.3) to dokládá takto:
Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:
ātma-prabhavam īśvaram
na bhajanty avajānanti
sthānād bhraṣṭāḥ patanty adhaḥ
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣
“Každý, kdo zanedbává svou povinnost a neslouží původnímu Pánu, jenž je zdrojem všech živých bytostí, poklesne ze svého přirozeného postavení.”
„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“
Stejné slovo, bhajanti, je rovněž v tomto verši. Bhajanti se tedy může vztahovat jedině ke službě Nejvyššímu Pánu, zatímco slovo uctívat může být vztaženo k polobohům či jakékoliv jiné obyčejné živé bytosti. Slovo avajānanti, použité v tomto verši ze Śrīmad-Bhāgavatamu, nalezneme také v Bhagavad-gītě. Avajānanti māṁ mūḍhāḥ — “Jedině hlupáci a darebáci se vysmívají Pánu Kṛṣṇovi, Nejvyšší Osobnosti Božství.” Tito hlupáci si troufají psát komentáře k Bhagavad-gītě, aniž by měli služebnický postoj k Pánu. Proto nejsou schopni náležitě rozlišovat mezi slovem bhajanti a slovem uctívat.
Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджа̄нанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.
Všechny druhy yogy vrcholí bhakti-yogou. Ostatní yogy jsou pouze prostředky, jak dospět k bhakti na úrovni bhakti-yogy. Yoga ve skutečnosti znamená bhakti-yogu; všechny ostatní yogy jsou postupy na cestě k bhakti-yoze. Od karma-yogy na počátku po bhakti-yogu na konci vede dlouhá cesta seberealizace. Karma-yoga, práce zbavená svých plodů, je počátkem této cesty. Je-li karma-yoga obohacena poznáním a odříkáním, nazývá se tato úroveň jñāna-yoga. Když ke jñāna-yoze přibyde meditace o Nadduši prováděná pomocí různých tělesných úkonů a mysl je upřená na Pána, nazývá se to aṣṭāṅga-yoga. A když někdo překoná aṣṭāṅga-yogu a dojde k Osobě Nejvyššího Pána, Kṛṣṇy, dosáhl bhakti-yogy, která je vrcholem. Bhakti-yoga je skutečně konečným cílem, ale abychom ji mohli podrobně analyzovat, musíme porozumět ostatním yogám. Yogī, který jde neustále dál, je tedy na pravé cestě věčného štěstí. Ten, kdo se zdržuje na určitém stupni, bez dalšího pokroku, je podle toho nazýván příslušným jménem: karma-yogī, jñāna-yogī či dhyāna-yogī, rāja-yogī, haṭha-yogī a tak dále. Pokud má někdo to štěstí, že se dostal až na úroveň bhakti-yogy, všechny ostatní yogy již překonal. Vědomí Kṛṣṇy je tedy nejvyšším stupněm yogy, stejně jako když mluvíme o Himalájích, míníme tím nejvyšší hory na světě, které vrcholí Mount Everestem.
Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄н̇га йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄н̇га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.
Uchýlit se na cestu bhakti-yogy a dospět k vědomí Kṛṣṇy je velké štěstí. Tehdy jsme — jak učí Vedy — v dobrém postavení. Ideální yogī soustřeďuje svou pozornost na Pána Kṛṣṇu, který má jméno Śyāmasundara, má nádhernou barvu mraku, Jeho tvář podobná lotosu září jako slunce, Jeho oděv se blýská drahokamy a Jeho tělo je ověnčené květinovou girlandou. Pán osvětluje všechny strany svým oslnivým jasem zvaným brahmajyoti. Objevuje se v různých podobách, jakými jsou Rāma, Nṛsiṁha, Varāha a Kṛṣṇa, Nejvyšší Osobnost Božství. Sestupuje jako lidská bytost, syn matky Yaśody, a je znám pod jmény Kṛṣṇa, Govinda a Vāsudeva. Je dokonalým dítětem, manželem, přítelem a pánem a oplývá všemi druhy bohatství a transcendentálními vlastnostmi. Ten, kdo si je neustále vědom těchto Pánových rysů, je nejdokonalejší yogī.
Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.
Této úrovně nejvyšší dokonalosti yogy lze dosáhnout jedině bhakti-yogou. To dokládají všechna védská písma:
Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
“Jen těm velkým duším, které mají naprostou víru v Pána i v duchovního učitele, je automaticky vyjeven veškerý smysl védského poznání.” (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.23)
„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23).
Bhaktir asya bhajanaṁ tad ihāmutropādhi-nairāsyenāmuṣmin manaḥ-kalpanam, etad eva naiṣkarmyam — “Bhakti je oddaná služba Pánu prostá touhy po hmotném zisku, v tomto či v příštím životě. Těchto sklonů se je třeba zbavit a zcela zaujmout svou mysl Nejvyšším. To je smysl slova naiṣkarmya.” (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.15)
Бхактир ася бхаджанам̇ тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.15).
Toto jsou některé z prostředků k praktikování bhakti, yogy vědomí Kṛṣṇy, která je nejdokonalejším stupněm jógového systému.
Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.
Takto končí Bhaktivedantovy výklady k šesté kapitole Śrīmad Bhagavad-gīty, pojednávající o dhyāna-yoze.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.