TEXT 34
ТЕКСТ 34
Verš
Текст
pramāthi balavad dṛḍham
tasyāhaṁ nigrahaṁ manye
vāyor iva su-duṣkaram
прама̄тхи балавад др̣д̣хам
тася̄хам̇ ниграхам̇ манйе
ва̄йор ива су-душ̣карам
Synonyma
Дума по дума
чан̃чалам – трепкащ; хи – несъмнено; манах̣ – ум; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; прама̄тхи – като възбужда; бала-ват – силен; др̣д̣хам – упорит; тася – него; ахам – аз; ниграхам – да бъде подчинен; манйе – мисля; ва̄йох̣ – на вятъра; ива – подобно; су-душ̣карам – трудно.
Překlad
Превод
Ó Kṛṣṇo, mysl je neklidná, bouřlivá, umíněná a velice silná. Myslím, že zkrotit ji je těžší než si podmanit vítr.
О, Кр̣ш̣н̣а, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра.
Význam
Пояснение
Mysl je tak silná a umíněná, že někdy přemůže i inteligenci, přestože jí má být podřízena. Pro člověka, který se v praktickém životě musí potýkat s mnoha překážkami, je nepochybně velice těžké ji ovládat. Je možné umělým způsobem navodit mentální vyrovnanost a vidět stejně přítele i nepřítele, ale trvale ji žádný světský člověk neudrží, neboť je to těžší než si podmanit zuřící vítr. Ve védských spisech (Kaṭha Upaniṣad 1.3.3-4) stojí:
Умът е толкова силен и упорит, че понякога побеждава интелигентността, макар и да се намира в нейно подчинение. За практичния човек, който трябва да се бори с толкова много враждебни сили, овладяването на ума несъмнено е много трудна задача. Изкуствено може и да се установи някакво равновесие в ума, като се отнасяме еднакво към приятели и врагове, но в края на краищата никой светски човек не постъпва така, защото това е по-трудно, отколкото да се овладеят поривите на силния вятър. Във ведическата литература (Кат̣ха-Упаниш̣ад, 1.3.3 – 4) се казва:
śarīraṁ ratham eva ca
buddhiṁ tu sārathiṁ viddhi
manaḥ pragraham eva ca
шарӣрам̇ ратхам ева ча
буддхим̇ ту са̄ратхим̇ виддхи
манах̣ праграхам ева ча
viṣayāṁs teṣu gocarān
ātmendriya-mano-yuktaṁ
bhoktety āhur manīṣiṇaḥ
виш̣ая̄м̇с теш̣у го-чара̄н
а̄тмендрия-мано-юктам̇
бхоктетй а̄хур манӣш̣ин̣ах̣
“Duše je cestující v kočáře hmotného těla a inteligence je vozataj. Mysl představuje otěže a smysly jsou koně. Duše je tedy tím, kdo si užívá nebo trpí ve styku s myslí a smysly. Tak to chápou velcí myslitelé.” Inteligence má řídit mysl, ale mysl je tak silná a umíněná, že ji často přemůže, tak jako silná nákaza může překonat účinnost léku. Tato silná mysl má být ovládána prováděním yogy, ale to není pro osobu jako Arjuna praktické, o moderním člověku ani nemluvě. Uvedená podobnost s větrem je příhodná — vítr není možné spoutat. A ovládnout bouřlivou mysl je ještě obtížnější. Nejsnadnějším způsobem ovládání mysli je s naprostou pokorou zpívat Hare Kṛṣṇa, velkou mantru přinášející osvobození. To doporučil Pán Caitanya. Předepsanou metodou je sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayoḥ — je nutné mysl plně zaujmout Kṛṣṇou. Jedině pak již nebude nic, co by ji mohlo rozrušit.
„Индивидуалната душа е пътник в колесницата на материалното тяло, а интелигентността е колесничарят. Умът е юздата, а сетивата са конете. По този начин аз-ът се наслаждава или страда от общуването си с ума и сетивата. Това е мнението на великите мислители.“ Предполага се, че интелигентността управлява ума, но умът е толкова силен и упорит, че често той я управлява; както се случва една остра инфекция да надвие лечебните свойства на лекарството. Силният ум може да бъде контролиран чрез йога практика, но тя не е подходяща за светска личност като Арджуна. А какво да кажем за днешните хора? Сравнението, използвано тук, е много подходящо – човек не може да спре поривите на вятъра, а още по-трудно е да победи необуздания ум. Най-лесният начин да се овладее умът е предложен от Бог Чайтаня: много смирено да се повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, великата мантра на освобождението. Предписаният метод е: са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайох̣ – умът трябва да бъде напълно завладян от мисли за Кр̣ш̣н̣а. Само тогава няма да останат дейности, които да го възбуждат.