TEXT 29
ТЕКСТ 29
Verš
Текст
sarva-bhūtāni cātmani
īkṣate yoga-yuktātmā
sarvatra sama-darśanaḥ
сарва-бхӯта̄ни ча̄тмани
ӣкш̣ате йога-юкта̄тма̄
сарватра сама-даршанах̣
Synonyma
Дума по дума
сарва-бхӯта-стхам – намиращ се във всички същества; а̄тма̄нам – Свръхдушата; сарва – всички; бхӯта̄ни – същества; ча – също; а̄тмани – в душата; ӣкш̣ате – вижда; йога-юкта-а̄тма̄ – човек, напълно потопен в Кр̣ш̣н̣а съзнание; сарватра – навсякъде; сама-даршанах̣ – като вижда еднакво.
Překlad
Превод
Pravý yogī Mě vidí ve všech bytostech a vidí také každou bytost ve Mně. Osoba znající vlastní já vidí Mě, stejného Nejvyššího Pána, úplně všude.
Истинският йогӣ открива мен във всички същества и всяко същество в мен. В действителност себепозналата се личност вижда мен, един и същ Върховен Бог, навсякъде.
Význam
Пояснение
Yogī, který si je vědom Kṛṣṇy, vidí dokonalým způsobem, neboť vidí Kṛṣṇu, Nejvyššího, v srdci každého coby Nadduši (Paramātmu)—īśvaraḥ sarva-bhūtānāṁ hṛd-deśe 'rjuna tiṣṭhati. Pán v podobě svého aspektu Paramātmy dlí v srdci psa i brāhmaṇy. Dokonalý yogī ví, že Pán je věčně transcendentální a přítomnost v těle psa či brāhmaṇy Ho hmotně neovlivní. To je známka Pánovy svrchované neutrality. Individuální duše také sídlí v individuálním srdci, ale není přítomná ve všech srdcích. Tím se liší individuální duše a Nadduše. Ten, kdo skutečně neprovádí yogu, nemůže vidět věci tak jasně. Každý, kdo má vědomí Kṛṣṇy, vidí, že Kṛṣṇa je v srdci věřícího i nevěřícího. To dokládá smṛti takto: ātatatvāc ca mātṛtvāc ca ātmā hi paramo hariḥ. Pán, ze kterého všechny bytosti pocházejí, je jako matka a je rovněž oporou. Matka se staví ke všem svým dětem stejně a svrchovaný otec (či matka) také. Proto je Nadduše vždy v každé živé bytosti.
Кр̣ш̣н̣а осъзнатият йогӣ гледа на всичко по съвършен начин, защото вижда Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, установен в сърцето на всекиго като Свръхдуша (Парама̄тма̄). Ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати. Бог в проявлението си Парама̄тма̄ се намира както в сърцето на кучето, така и в сърцето на бра̄хман̣а. Съвършеният йогӣ знае, че Бог е вечно трансцендентален и не е материално повлиян от присъствието си в кучето или в бра̄хман̣а. В това се състои върховната неутралност на Бога. Индивидуалната душа също присъства в сърцето на индивида, но не и във всички сърца. Това е разликата между Свръхдушата и индивидуалната душа. Този, който не е установен в йога, не вижда нещата толкова ясно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност открива Кр̣ш̣н̣а както в сърцето на вярващия, така и в сърцето на невярващия. В смр̣ти (Са̄твата тантра, 3.49) това се потвърждава по следния начин: а̄тататва̄ч ча ма̄тр̣тва̄ч ча а̄тма̄ хи парамо харих̣. Бог, източникът на всички същества, е като майка и поддръжник. Както майката е еднаква към всичките си деца, така се отнася към всички и върховният баща (или майка). Логично Свръхдушата се намира винаги във всяко живо същество.
Také zvenčí se každá živá bytost nachází v oblasti Pánovy energie. Jak bude vysvětleno v sedmé kapitole, Pán má dvě hlavní energie — duchovní (vyšší) a hmotnou (nižší). Přestože je živá bytost částí vyšší energie, je podmíněna energií nižší; stále však spadá do působnosti energie Pána. Každá živá bytost se tak či onak nachází v Něm.
И външно погледнато, всяко живо същество е разположено в енергията на Бога. Както ще бъде обяснено в седма глава, Бог има основно две енергии – духовна (или висша) и материална (или нисша). Живото същество, макар и част от висшата енергия, е обусловено от нисшата – но винаги е разположено в енергията на Бога. По един или друг начин всяко живо същество е установено в него.
Yogī vidí všechny stejně, protože vnímá, že všechny živé bytosti zůstávají za všech okolností služebníky Boha, i když se nacházejí v různých situacích, jež odpovídají výsledkům jejich plodonosného jednání. Když je živá bytost v dosahu hmotné energie, slouží hmotným smyslům, a když je v oblasti duchovní energie, slouží Nejvyššímu Pánu přímo. V obou případech je ale služebníkem Boha. Tato vize rovnosti je dokonalá u toho, kdo si je vědom Kṛṣṇy.
Един йогӣ вижда еднакво, защото разбира, че живите същества, въпреки различните си положения, съответстващи на кармичната им дейност, при всички обстоятелства остават слуги на Бога. В материалната енергия живото същество служи на материалните сетива, а в духовната енергия – непосредствено на Върховния Бог. И в единия, и в другия случай то е слуга на Бога. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание вижда по съвършен начин еднаквостта на живите същества.